Решение № 2330 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ), подадена чрез юрк. Колева, срещу решение 3576 от 17.04.2024г. постановено по адм. д. 636/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на СдружениеБългарска асоциация на винените професионалисти(БАВП) е отменена заповед 03-РД/79 от 06.01.2023 г., на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по мярка "Информиране в държавите членки" финансирана при условията на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 година. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът неправилно се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице и приел, че административният орган не е определил правилно вида на задължението по ред 07802 от счетоводния баланс на сдружението. Сочи, че същото задължение следва да се счита като текущо/ краткосрочно със срок на погасяване до една година. Счита, че годишният доклад за дейността на асоциацията представя коментар и анализ на финансовите отчети и друга съществена информация относно финансовото състояние на сдружението и същият има удостоверително правно действие. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът СдружениеБългарска асоциация на винените професионалисти, гр. Пловдив, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Излага доводи по същество.

Участвалият по делото прокурор от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил оспорения пред него административен акт, обективиращ отказ от финансово подпомагане по подадено заявление от Сдружение Българска асоциация на винените професионалисти по мярка "Информиране в държавите членки" финансирана при условията на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 година.

За да достигне до този резултат административният съд е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон. Съдът установил, че на 28.09.2022г. сдружението е подало заявление с ИН 422809220006, ведно с информационен проект "Информационна кампания относно потенциала от прилагане на схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ в българските региони, традиционно свързани с местните сортове". Установено е още, че след подаденото заявление ДФЗ е приел, че кандидатът Сдружение Българска асоциация на винените професионалисти не покрива изискванията на чл. 104. ал. 1, т. 2 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за наличен финансов ресурс за реализиране на заложените дейности в проекта, тъй като изчисленият КОЛ (коефициент на обща ликвидност) е под 1. 5 и КБЛ (коефициент на бърза ликвидност) е под 1. В съдебното решение са анализирани приетите писмени доказателства и изслушаното основно и допълнително заключение до допусната съдебно-счетоводна експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесната заповед и преписката е върната на органа за ново разглеждане на заявлението на сдружението при спазване на дадените му указания. Съдът е посочил, че сдружението отговаря на изискванията на чл. 99, ал. 1, т. 3 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. и може да получи финансова помощ по мярка "Информиране в държавите членки", защото е професионална организация с не по-малко от двегодишна история, считано от датата на първоначалната регистрация, работещи основно в лозаро-винарския сектор юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с цели, основна и допълнителна дейност в лозаро-винарския сектор. Съгласно чл. 104. (1) от Наредба 6 от 26.10.2018 г. Кандидатите по чл. 99, ал. 1 и/или членовете на кандидатите, участващи в проекта, трябва да: т. 2. имат финансов ресурс за реализиране на дейностите, заложени в проекта изследва се финансовата стабилност на кандидата и/или на участниците чрез финансово-счетоводни показатели съгласно годишни финансови отчети, отчети за приходи и разходи и счетоводни баланси за предходната година съгласно приложение 6. В мотивите на съда е посочено, че от приетата и неоспорена експертиза е установено, че задължението в размер на 20 000 лева няма характер на текущо задължение и не е следвало да бъде използвано при изчисляване на посочените коефиценти, като към датата на приключване на счетоводната 2021 година БАВП няма текущи задължения, по смисъла на закона и така както са посочени в Приложение 6 към Наредба 6. Вещото лице е посочило, че ДФЗ е възприел неправилно статута на задължението в размер на 20 000 лева, отнасяйки го като такова към финансови институции с текущ, краткосрочен характер, като след корекция на формулата се установява, че индекса както за КОЛ така и КБЛ съответства на нормативните изисквания за допустимост на кандидата и не би следвало да бъде прилагана разпоредбата на чл. 106, ал. 5, т. 5 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. Съдът е преценил, че следва да кредитира заключението на вещото лице, според което коефицентът следва да бъде изчислен и на основа на данните в доклада за дейността става видно, че резултатите са напълно различни и съответно погрешни сравнени с тези от счетоводните документи. Вещото лице посочило също, че доклада за дейността на сдружението не е счетоводен документ и не може да послужи за извличане на счетоводна информация. Първоинстанционният съд е преценил, че установеното погрешно изчисляване на коефицентите КОЛ и КБЛ, изчислени по данни от ГФО за 2021 г. на сдружението води до порок на заповедта, поради което и постановеният отказ за предоставяне на финансова помощ, обективиран в процесната заповед е незаконосъобразен.

Решението е правилно.

При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Административен съд - Пловдив точно е констатирал, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон.

Правилна е преценката на съда за факта, че сдружението отговаря на изискванията на чл. 99, ал. 1, т. 3 от Наредба 6 от 26.10.2018 г и може да получи финансова помощ по мярка "Информиране в държавите членки".

В случая административният орган е отказал предоставяне на финансово подпомагане по мярката, защото е приел, че сдружението не покрива изискването за наличен финансов ресурс за реализиране на заложените дейности в проекта Информационна кампания относно потенциала от прилагане на схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ в българските региони, традиционно свързани с местните сортове. Съдът правилно е преценил, че тези мотиви на органа не се подкрепят от приетите две заключения на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от обясненията, които експертът е дал в съдебно заседание. Според вещото лице от данните обявени в счетоводния баланса на БАВП е видно, че към 31.12.2021 г. в ТР и регистъра на ЮЛНЦ активите в счетоводния баланс представляват само Текущите (краткотрайни) активи и са общ в размер на 23 хил. лв. и включват:

1. Материални, запаси - за 4 хил. лв. и са само стоки.

1. Парични средства- за 19 хил. лв. и представляват само средства по разплащателна сметка.

Според експерта задълженията в счетоводния баланс към 31.12.2021 г. са общо 20 хил. лв. и са посочени единствено в балансова статия "Други задължения" и със срок на погасяване над 1 г. / ред 07802/. Вещото лице категорично счита, че задължението в размер на 20 000 лева няма характер на текущо задължение и не би следвало да бъде използвано от органа при изчисляване на посочените коефиценти. Съдът точно е установил, че при корекция на формулата от вещото лице се установява, че индекса както за КОЛ така и КБЛ съответства на нормативните изисквания за допустимост на кандидата и не би следвало да бъде прилагана разпоредбата на чл. 106, ал. 5, т. 5 от Наредба 6 от 26.10.2018 г., респ. да бъде постановен отказ.

В касационната жалба е направен опит за тълкуване на заключението на вещото лице, като се твърди, че съдът го е възприел неправилно. Същевременно липсват конкретни доводи от касатора, в какво точно се състои неправилното тълкуване на материалния закон от страна на назначения експерт по делото. Решаващо в случая е, че касаторът е следвало да стори това в първоинстанционното производство, при приемане на заключенията на вещото лице, както и да поиска допълнителна и ли повторна експертиза. Това обаче не е сторено от касатора и експертизата е приета без оспорване от съда и страните по делото. Не следва да се игнорира обстоятелството, че публикувания годишен финансов отчет няма характера на счетоводен баланс и отразява в най общ вид финансовото състояние на гражданскоправния субект. Отразените в него данни имат единствено информативен характер относно общото финансово състояние, като не гарантират детайлност. С оглед на това, при съобразяване с представените пред него доказателства и служебно събраните при спазване на разписания в закона ред чрез назначаване и изслушване на лице, притежаващо необходимите специални знания, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че допуснатото от страна на ДФЗ погрешно изчисление на коефицентите КОЛ и КБЛ по данни от ГФО за 2021 г. на БАВП е незаконосъобразно, а заповедта е постановена в нарушение на императивните разпоредби на Наредба 6 за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-1023 година. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазен материалният закон, при произнасяне по заявлението на сдружението в съответствие с изложените от административния съд в решението мотиви.

В касационната жалба не са изложени доводи или прави твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция, поради което при съобразяване дадената в чл.221 ал.2 изр.2 от АПК възможност, настоящият съдебен състав възприема изцяло и препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение.

Предвид описаното, първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице описаните в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което последната следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. Ответната страна не претендира разноски.

На основание горното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение