Решение № 9337 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 839/2018 г.

Решение № 9337 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 839/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. Е." ЕООД, със съдебен адрес: гр. С., ул. Г. С. Р., № 133, ет. ..., чрез адв. Б., срещу решение № 6888/20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 6167/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С обжалваното определение е отменен ревизионен акт /РА/№ Р-22221715002605-091-001/10.03.2016 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 839/26.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., с който на дружеството са установени задължения за ДДС във връзка с издадено кредитно известие за данъчен период месец 05. 2012 г. и начислени лихви на основание чл. 85 от ЗДДС за данъчни периоди м. 04; м. 05; м. 06 и м. 10 2013 г. и данъчни периоди м. 01; м. 02; м. 03 и м. 09.2014 г. и м. 02.2015 г. Според касатора решението е неправилно, като са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Допуснато е нарушение и на процесуалния закон. Неправилно от АССГ са кредитирани изцяло изводите на приходната администрация. С издаденото кредитно известие не е нанесена щета на бюджета, същото е правилно осчетоводено в двете дружества, като подробно са проследени счетоводните записвания от вещото лице. Същите не са съобразени при произнасянето от решаващият състав. Установено е по делото, че намаляването на доставките по договора касае всички доставки, а не само тези които са относими към фактура № 1000000409/31.01.2010 г. Не е съобразен принципа на ЗСчет. според който съдържанието има приоритет пред формата. Касаторът поддържа, че данъчната основа е споразумение между страните и върху нея не могат да се поставят каквито и да било ограничения. Следователно, страните са свободни да договарят и намаление на данъчната основа, като са длъжни да намаляват същата само при условията на чл. 115 от ЗДДС. С издадения ревизионен акт е нарушен принципът на данъчен неутралитет. Касаторът намира, че резултатът за бюджета би бил същият дори теоретично в процесното кредитно известие да бе отбелязано, че се отнася за всички седем броя фактури по договора от 10.05.2009 г. Не са налице основания за връщане на стоката, тъй като се касае за изменение на данъчната основа, а не за разваляне на договора. Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на решението, като се претендира и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице касационни основания, които да обосновават отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обосновано и при обстойно обсъждане на доказателствата по делото, решаващият състав на АССГ е приел, че ревизионния акт е законосъобразен. Не е спазена разпоредбата на чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, при издаване на кредитното известие. Липсва посочване какво е основанието за издаването му. При постановяване на решението не са допуснати нарушения съставляващи касационни основния, поради което и решението следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221715002605-091-001/10.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 839/26.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., с който на "Г. Е." ЕООД са установени следните задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато намаление на дължимия ДДС съгласно издадено кредитно известие за данъчен период м. 05.2012 г. в размер на 37 899.70 лв. и задължения за лихви начислени върху деклариран ДДС по повод доставки извършени от ревизираното лице по отношение на "К. Т. И." ЕООД, в общ размер на 161 029.77 лв. за данъчни периоди м. 04; м. 05; м. 06 и м. 10.2013 г.; м. 01; м. 02; м. 03 и м. 09. 2014 г. и м. 05.2015 г. Според изложените мотиви от АССГ, ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При проверка на акта относно неговата законосъобразност е приел за установено, че основната дейност на ревизираното лице е свързана с извършване на търговия с кафе, чай, какао, подправки и вендинг машини. На 10.05.2009 г. между "Г. Е." ЕООД и "Юнижел" ООД е сключен договор за продажба и доставка на 185 вендинг машини. На 17.05.2012 г. е сключено допълнително споразумение към този договор, с което е намалена крайната цена на доставката с 227 398.22 лв. На 14.05.2014 г. между дружествата е сключено ново споразумение, по силата на което е извършено прихващане на задължения между дружествата. В резултат на това "Юнижел" ООД дължи на "Г. Е." ЕООД, остатъка по фактура № 100-409/31.01.2010 г. на стойност 227 398.22 лв. На 18.06.2012 г. е издадено кредитно известие № 1000000478 към фактура № 100-409/31.01.2010 г. Ревизиращите органи са приели, че липсва основание за това и че кредитното известие не съдържа всички необходими реквизити. Следователно, е необходимо да бъде извършена корекция на начисления ДДС с отрицателен знак в размер на 37 899.70 лв. Неправилно според съда е издадено кредитното известие. От общо издадени седем фактури във връзка с изпълнението на договора между страните, по шест има плащане включително и по тази, за която е издадено кредитното известие. Със сключеното между страните допълнително споразумение е намалена цената по договора, но тя касае не конкретното плащане, а стойността по целия договор. Поради това не е ясно защо точно по тази фактура се извършва корекцията. Фактурата е платена, а стоката по нея е доставена. Освен това от заключението на вещото лице е видно, че тя е осчетоводена при получателя като ДМА. Въз основа на тези констатации съдът е формирал извод, че липсват и реквизити на кредитното известие. В него е посочено по коя фактура е издадено, но не и на какво основание. Обяснението относно основанието за издаване на кредитното известие е дадено при обжалването на ревизионният доклад. Съдът е приел, че процесът по изготвяне на документите е строго формален и следва да се спазват правилата установени по ЗДДС относно извършването на корекции. Действията следва да са ясни и коректно отразени. След като това не е сторено, не са налице основания жалбата в тази част е да бъде уважена. По отношение на останалите задължения установени по чл. 85 от ЗДДС е прието, че възникват по девет броя фактури издадени по повод сключен договор между ревизираното лице и "К. Т. И." ЕООД, за продажба на вендинг машини и въз основа на които дружеството е формирало ДДС за внасяне в размер на 788 870.62 лв., който не е внесен. По отношение на тези доставки съдът е приел, че не е установено да са извършени реално. Липсва плащане, не са представени доказателства за наличието у доставчика видовете и количествата стоки описани в процесните фактури, не е доказано прехвърлянето на собствеността на активите. Не на последно място липсват доказателства машините да са местени изобщо от клиентите на ревизираното лице до тези на "К. Т. И." ЕООД. Това е дало основание доставките да се преценят като нереални, поради което е налице задължение за фирмата да внесе дължимият ДДС и след като не е направено върху дължимата сума са начислени лихви в размерите установени с оспорения ревизионен акт. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на АССГ е отхвърлил жалбата на ревизираното лице и в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Касаторът твърди, че между страните е договорено намаляване на данъчната основа съгласно споразумение от 14.05.2014 г., като това е установено от вещото лице, но не е отчетено от първоинстанционният съд. Същото твърдение е поддържано и при обжалването пред административния съд, като същото е обсъдено и са споделени мотивите на органите по приходите относно същото възражение поддържано и при обжалването по административен ред. При правилно тълкуване и приложение на чл. 115 ЗДДС съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установяват условията за издаването на кредитно известие от дружеството. Нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС изисква да е възникнало основание за изменение на данъчната основа или развалянето на доставката. Тези основания подлежат на доказване от страна на ревизираното лице. В случая липсват доказателства, че издаденото кредитно известие е относимо към договореното намаление на данъчната основа. Като реквизит на кредитното известие законът изисква да бъде вписано основание за издаването му. При липсата на такова основание и вписване само на една конкретна фактура, за която то се издава твърдението на касатора, че кредитното известие касае цялата договорена цена е недоказано. Правилно съдът е приел, че издаденото от ревизираното лице кредитно известие не отговаря на изискването по чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС - не съдържат основанието за издаването му, поради което следва да бъде споделен и изводът, че не са налице основания за сторниране на начисления от дружеството ДДС. Д. оформяне на КИ сочи на основание "разваляне на доставката", което не е така, а и жалбоподателят не го твърди. Изменение на данъчната основа е другата предвидена в чл. 115, ал. 1 от ЗДДС възможност, при която следва да се извърши корекция с известие. В процесния случай се твърди намаляване на данъчната основа, като в подкрепа на твърдението се представят споразумения между страните. Вярно е, че намаляването на договорената между страните цена/ данъчна основа/ е въпрос на взаимоотношения между търговците, но тези взаимоотношения следва коректно да се отразят в съответните счетоводни документи. Кредитно известие № 100-478/18.05.2012 г. не отразява договорката между страните-намаляване на данъчната основа. С него е документирана стопанска операция, която е различна от действително извършената. По отношение на възникналите задължения за лихви върху декларирано задължение по ЗДДС, касационната жалба също се явява неоснователна. В хода на производството и пред настоящата инстанция, касаторът поддържа твърдение, че не оспорва главницата, а възразява относно начислените лихви върху нея. Оспорва и констатациите на органите по приходите и на първоинстанционния съд, относно реалността на осъществените доставки на "К. Т. И." ЕООД. Според настоящата инстанция въпросът с реалността на доставките не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Фактурите между дружествата са издадени, данъкът е вписан в тях и е деклариран, въз основа на това е дължим. Още повече, че този факт не се оспорва от касатора. Дали само по силата на чл. 85 от ЗДДС или въз основа на признаване реалността на доставките за "Г. Е." ЕООД е възникнало задължение към бюджета да внесе сумата от 788 870.62 лв. Фактът, че задължението не е изпълнено в срок е основание да бъде събрана и лихва за забавата. Ето защо като правилно се преценява и в тази част решението на АССГ, тъй като съдът е формирал правилни изводи относно липсата на основание ревизионният акт да бъде отменен и в тази му част. Предвид гореизложеното решаващият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 667 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение