Решение № 11917 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2014 г.

Решение № 11917 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река" (ДГС) срещу решение № 68/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 38/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е прогласена за нищожна негова заповед № РД-10-14/8.01.2014 г., с която на Сдружение "Ловно-рибарско дружество" Сливен, чрез членуващата в него ловна дружина село Божевци е забранено ползването на дивеч в ловно стопански район село Божевци, за който дружеството отговаря, чрез посочената дружина за срок от една година. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено като излага доводи за законосъобразността на оспорената заповед. Намира същата за издадена от компетентен орган по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Ловно-рибарско дружество" Сливен, чрез процесуалния си представител, с депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 68/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 38/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен е прогласена за нищожна заповед № РД-10-14/8.01.2014 г. на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река". Административният съд приема, че от събраните по делото доказателства не се установява компетентността на органа, издал оспорената заповед като е приел същата за нищожна. При формиране на този правен извод първоинстанционният съд се е обосновал с разпоредбата на чл. 253, ал. 3, т. 3 от Закона за горите (ЗГ), която предвижда, че Директорите на регионалните дирекции по горите (РДГ) са компетентни да издават заповеди, за спиране дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на закона, но не и директорите на ДГС, от когото е издадена процесната заповед в настоящият случай. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Фактическата обстановка по спора не е правилно установена от първоинстанционния съд като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и формираните въз основа на тези непълни фактически установявания правни изводи са необосновани. Заповедта на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река", е издадена на основание чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), съгласно която при неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал. 9 директорът на държавното горско стопанство по предложение на комисията по ловно стопанство или на управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) със заповед забранява ползването на дивеча в съответния ловностопански район за срок до една година. С процесната заповед е забранено ползването на дивеча в ловностопански район село Божевци, за който сдружението отговаря, чрез посочената ловна дружина за срок от една година. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловностопанските райони съгласно договори, сключени с държавното горско стопанство (чл. 36, ал. 3 от ЗЛОД във връзка с чл. 29, ал. 8 от ППЗЛОД). В случая правоотношенията между касатора - директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река" и сдружение "Ловно-рибарско дружество" Сливен възникват по силата на такъв договор, с който горското стопанство възлага на сдружението стопанисването и ползването на дивеча в няколко ловностопански райони. Независимо, че са обвързани от гражданскоправна сделка страните не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като договорът в случая е законовото средство, чрез което се защитават обществените интереси, свързани с опазването, стопанисването и ползването на дивеча. Поради това в хипотезите, когато директорът на държавното горско стопанство забранява със заповед ползването на дивеча в съответния ловностопански район за определен срок, същият действа като административен орган, а не като представител на юридическото лице, страна по сключения договор. В постановения на това основание акт е материализирано изрично волеизявление на овластен за това орган (чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД) за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД, с което се засягат негативно права и интереси на ловно-рибарското сдружение. Всички тези елементи определят оспорената заповед на директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река" като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, която е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД. Този акт подлежи на съдебен контрол по реда, предвиден в кодекса. Като е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и това обуславя нейната нищожност, съдът е приложил неправилно материалния закон. Оспорената пред Административен съд - Сливен заповед е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността й, съобразно всички доводи в жалбата на "Ловно - рибарско дружество" Сливен, подадена в срока за нейното обжалване и при спазване на правилата за служебна проверка. Като не са формирани фактически и правни изводи относно законосъобразността на заповедта, която е прогласена неправилно за нищожна от съда, касационната проверка на обжалваното съдебно решение е ограничена и спорът не може да бъде решен по същество. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на действителната заповед № РД-10-14/8.01.2014 г. на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Стара река". По направените искания за присъждане на деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение