Решение № 10477 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2015 г.

Решение № 10477 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мариела Георгиева Златева против решение № 7603 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 11603/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № РД-10-1553/22.07.2014 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че заповедта съдържа достатъчно фактически основания за да се провери нейната законосъобразност, а излагането на фактически основания е важно поради обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта 22.07.2014 г. е налице заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов - № РД10 -1511/11.07.2014 г., издадена след възстановяването му на длъжност въз основа на влязло в сила съдебно решение. Неправилно съдът приел, че не е налице нарушение на материалния закон с оглед неспазване поредността при издаване на заповедта за възстановяване на незаконно уволнения служител и заповедта за освобождаване на жалбоподателката. Не е спазен законния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, в който може да се извърши възстановяване на работа на незаконно уволнен служител. Съдът неправилно приел, че заповед № РД10 -1511/11.07.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов, не му е връчена на 11.07.2014 г., поради което не е произвела действие. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че Панайотов е бил уведомен, че при неприемане на предложението по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл ще получи заповед за прекратяване на служебното правоотношение и че е заел длъжността началник РИО Хасково след отмяната на заповед № РД10 -1511/11.07.2014 г. със заповед № РД10-1633/1.08.2014 г. Неправилно съдът приел, че издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Панайотов има действие от датата на връчването й, тъй като административният акт действа от датата на издаването му. Поддържат се доводите, че оспорената пред съда заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като извършеното преди това прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов със заповед № РД-1361/26.06.2013 г. е било с цел да освободи длъжността за възстановяването на Мариела Златева като незаконно уволнен служител и последващото уволнение на Мариела Златева, за да освободи длъжността за Иван Панайотов е в несъответствие с целта на закона. Ответната страна е представила писмен отговор. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че е налице фактическото основание за издаване на оспорената заповед № РД-10-1553/22.07.2014 г., възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност, тъй като със заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г. Иван Панайотов е възстановен на предишната държавна служба като "началник на РИО-Хасково, считано от 11.07.2014 г., връчена срещу подпис на 11.07.2014 г. в 14,24 ч., когато му е връчено и предложение за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение № 0526-120/11.07.2014 г. Установил, че на същата дата е издадената трета заповед № РД10-1511/11.07.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, считано от датата на връчването й, но не е възпроизвела действие, тъй като не е била връчена до момента когато е отменена със заповед № РД 10-1633/1.08.2014 г. Служителките са връчили на Иван Панайотов само заповедта за възстановяване на длъжността "началник РИО-Хасково" и предложението за прекратяването на така създаденото правоотношение срещу обезщетение, след което са очаквали отговор за предложението, какъвто не са получили, поради което и не са пристъпили към връчване на заповед № РД10-1511/11.07.2014 г., тъй като връчването й е било разпоредено при условие, че Панайотов не приеме предложението по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. Непосредствено след получаване на предложението за прекратяване на правоотношението му срещу обезщетение Панайотов напуснал сградата на РИО-Хасково, не е намерен и на домашния адрес. Направил изводи, че към 22.07.2014 г. са били налице предпоставките, посочени в чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за издаване на обжалваната заповед. Законодателят не е предвидил поредност, в която да бъдат издавани заповедите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и възстановяването на незаконно уволнения служител. Изложил мотиви, че заповедта съдържа достатъчно фактически основания. В заповедта е посочено, че се издава поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност и описаната фактическа обстановка е напълно достатъчна, за да е възможна проверка при последващия съдебен контрол дали са осъществени предпоставките на закона и да се осъществи защитата на жалбоподателката. Решението е правилно. Изводът на съда, че в оспорената заповед № РД-10-1553/22.07.2014 г. се съдържат достатъчно фактическите основания за издаването й е правилен. В заповедта е посочено, че се издава поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Длъжността "началник на РИО-Хасково" е една и се знае служителят, който е възстановен на тази длъжност с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на съдебното решение със заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г. Иван Панайотов е възстановен на предишната държавна служба като "началник на РИО-Хасково", считано от 11.07.2014 г., което дава съдържание на посоченото в заповедта фактическо основание възстановяване на незаконно уволнен държавен служител на тази длъжност. Правилен е извода на съда, че заповед № РД10-1511/11.07.2014 г. не е връчена на Иван Панайотов, тъй като тя е била изготвена за връчване при положение, че той не приеме изготвеното предложение № 0526-120/11.07.2014 г. за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение Към момента на връчване на предложението той не е отговорил веднага на предложението за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение, а е заявил, че ще помисли в посочения в предложението 7-дневен срок, т. е. възползвал се е от възможността по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл писмено да се произнесе по предложението в 7-дневен срок, което не е предвидено от органа по назначаването. Поради това, освен установеното, че Панайотов е напуснал сградата, не е имало и основание да се връчва заповед № РД10-1511/11.07.2014 г., тъй като органът по назначаването е длъжен да изчака 7-дневния срок за приемане на предложението. Освен това заповед № РД10-1511/11.07.2014 г. е издадена за прекратяване на служебното му правоотношение, считано от деня на връчване на заповедта, което връчване не е предприето и последствие. Поради това правилни са изводите на съда, че само с издаването на заповед № РД10-1511/11.07.2014 г. не е прекратено служебното правоотношение на Панайотов на посочената в заповедта дата на издаването й. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че заповед № РД10-1511/11.07.2014 г., е била съобщена устно на Панайотов, поради което е следвало да се приеме, че е съобщена при условията на чл. 61, ал. 2 АПК. Възможно е на Панайотов да е казано, че ако не приеме предложението за прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение ще му бъде връчена заповед по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, но това не означава, че такава заповед му е връчена и че е произвела действие. Прекратяването на служебното правоотношение е от датата на връчване на заповедта, на което е приравнен и отказ да се получи заповедта, удостоверен по съответния ред. Не е приложима и не е осъществена хипотезата на чл. 61, ал. 2 АПК, съгласно която устното уведомяване за съдържанието на акта се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице. Освен това е установено, че след получаване на заповедта за възстановяване на предишната държавна служба като "началник на РИО-Хасково" Иван Панайотов, считано от 11.07.2014 г. /петък/, от 13.07.2014 г./неделя/ до 9.08.2014 г. Иван Панайотов е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, въз основа на болничен лист № 5321482, поради което не е изпълнявал служебните си задължения като началник на РИО-Хасково, но както е посочил съдът това не означава, че не е заемал тази длъжност, на която е възстановен по силата на заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г. на министъра на образованието и науката. Панайотов е възстановен на длъжността със заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г., след което веднага на същата дата е издадена заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, която заповед не му е връчена, а последствие отменена със заповед № РД10-1633/01.08.2014 г. на основание чл. 121, ал. 2 от ЗДСл по почин на органа по назначаването. Дори да се приеме, че Панайотов е възстановен на длъжността на 1.08.2014 г., когато със заповед № РД 10-1633/1.08.2014 г. по свой почин органът по назначаването е отменил заповед № РД10-1511/11.07.2014 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, отново са налице предпоставките за издаване на оспорената пред съда заповед № РД-10-1553/22.07.2014 г., тъй като към датата на издаването й е било необходимо заеманата от служителя длъжност да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител и държавният служител се е явил в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. Съдът е установил, че в периода от 11.07.2014 г. до 22.07.2014 г. длъжността "началник на РИО-Хасково" е заемана и от жалбоподателката Мариела Златева, която е изпълнявала и фактически служебните задължения, когато Панайотов е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, издадена е заповед за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, считано от 24.07.2014 г. и заместването й от друг служител - Иван Ванчев, като тази заповед е отменена на 30.07.2014 г. След 22.07.2014 г. началникът на РИО-Хасково Иван Панайотов също е заместван от Иван Ванчев въз основа на заповед № 1554/22.07.2014 г. на заместник министъра на образованието и науката. Както е приел съдът допуснатото заемане на една и съща длъжност от двама служители едновременно за периода от 11.07.2014 г. до 22.07.2014 г. не може да се отрази върху законосъобразността на заповед № РД 10-1553/22.07.2014 г. на министъра на образованието и науката, защото чрез нея то е отстранено. Липсата на свободна щатна бройка към 11.07.2014 г. не опорочава законосъобразността на заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г. Условията за възстановяване на държавен служител са посочени в чл. 122 от ЗДСл и към 11.07.2014 г. те са изпълнени, а между тях не е изискването преди това да е освободена длъжността, на която той се възстановява. Спазен е законният двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл за възстановяване на държавния служител на предишната длъжност. Съдебното решение по адм. д. 10766/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е влязло в сила на 30.06.2014 г., на която дата е постановено решението на петчленния състав за оставянето му в сила и Иван Панайотов се е явил в администрацията в двуседмичния срок, като е подал заявление на 11.07.2014 г. и на тази дата е издадена заповед № РД 10-1510/11.07.2014 г. за възстановяването му на предишната държавна служба като "началник на РИО-Хасково", считано от 11.07.2014 г., връчена срещу подпис на същата дата. Министърът на образованието и науката е бил длъжен, при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено прекратяването на служебното правоотношение на Иван Панайотов и подаденото от него заявление, да освободи длъжността началник на РИО-Хасково, за да бъде заета от него, поради което оспорената пред съда заповед съответства на целта на закона. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Член 122, ал. 1 ЗДСл предвижда, че при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Неоснователни са доводите, че оспорената пред съда заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като извършеното преди това прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов със заповед № РД-1361/26.06.2013 г. е било с цел да освободи длъжността за възстановяването на Мариела Златева като незаконно уволнен служител. Независимо от целта, с която е издадена, заповед № 1361/26.06.2013 г. на министъра на образованието и науката е отменена като незаконосъобразна с решение № 2331/18.02.2014 г., постановено по адм. д. 10766/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 9066/30.06.2014 г., постановено по адм. д. 5272/2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. В това решение е прието, че не е налице една от предпоставките за издаване на заповед № РД-1361/26.06.2013 г. служителят да е възстановен на предишната длъжност. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия