Решение № 16202 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10004/2011 г.

Решение № 16202 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10004/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Иванка Василева Велкова и Нестор Василев Димитров против решение по адм. д. № 736/2011 г. по описа на АС - Варна. Иска отмяна с доводи, че решението е незаконосъобразно, защото за сградата не следва да се изисква законност. Същата е строена през 1934 г. и след като е признато право на строеж по чл. 1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили дворни места, обн. ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г., то изводът е, че сградата е законно построена и е налице основание по чл. 35, ал. 3 от ЗОС за купуване на земята. Ответната страна кметът на община Варна оспорва касационната жалба с доводи, че няма доказателства за законност на сградата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба срещу изричен отказ на кмета на община варна по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. С решение № 1338/3.06.2011 г. по адм. д. № 736/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата на Иванка В. Велкова и Нестор В. Димитров и е прието, че отказът е законосъобразен, защото сградата е незаконна, а удостоверението за търпимост не е доказателство за законност на строежа. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОС кметът на общината извършва продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Следователно за да бъде уважено искане за купуване е необходимо наличието на две кумулативно дадени условия: искането да е направено от собственик на сграда и второ сградата да е законно построена. За да е налице собственост върху сградата трябва да е налице учредено право на строеж. Установено е по делото, че за случая е приложим чл. 1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили дворни места, обн. ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г., като на лицата, които от 15.11.1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места се признава право на строеж. По делото е представено удостоверение от 8.03.1967 г., издадено от Градски народен съвет - Варна, за признато безвъзмездно право на строеж в полза на Коста Славев Славев от с. Каменар, който със същото удостоверение е признат за собственик на постройките в имот пл. № 39, кв. 17. Признаването на право на строеж и собствеността върху постройките не означава, че сградата е построена със строителни книжа, т. е. че е законна от гледна точка на техническите правила. Поради това, че сградата е незаконна е издадено удостоверение за търпимост № 77 от 21.07.2009 г. от Община Варна - кметство Каменар на сграда, построена през 1934 г. Търпимостта само означава, че сградата не подлежи на премахване, но не узаконява същата. Процедурата по узаконяване е предвидена в § 184 от ДР на ЗУТ, от която възможност собствениците не са се възползвали. Поради това като е приел, че липсва второто условие за уважаване на искането за купуване на земя частна общинска собственост, а отказът на кмета на общината не нарушава материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,