Решение № 110 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 731/2009 г.

Решение № 110 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 731/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимите Н. И., А. К., Е. С. и Б. А., чрез упълномощения им з. срещу присъда № 3/13.11.2009 г. на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 356/2009 г., с която е ангажирана наказателната им отговорност за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В касационната жалба на подсъдимите лица се сочи несъблюдаване на процесуалния и материален закон. Очертаната позиция се аргументира с възражения по отношение текстовото съдържание на повдигнатото обвинение, изразяващи се в недостатъчна конкретизация на времето на извършване на престъпното деяние и в липса на описание на инкриминирания предмет в диспозитива на прокурорския акт; и с доводи за неправилно прилагане на задочната процедура по чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "б" от НПК спрямо Н. И., довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Излагат се съображения за повърхностен анализ на приобщените доказателствени източници и непрецизна оценка на съдържимите се в тях фактически данни, предпоставили постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Алтернативно се обосновава и явна несправедливост на наложените на подсъдимите лица наказания по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК, с поставен акцент на чистото съдебно минало на А. К., Е. С. и Н. И. към периода на осъществяване на престъпното посегателство по чл. 246 НК. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. т. 2 или 4 от НПК, чрез отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимите или връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на 18.02.2010 г. подсъдимият К участва лично и с договорен адвокат. Подсъдимите лица И., С. и А., редовно уведомени не се явяват пред касационния състав, и техните законни интереси се охраняват от надлежно избрани процесуални представители. В хода на съдебните прения защитата поддържа депозираната жалба и направените с нея искания, като в представени писмени бележки детайлизира заявените оплаквания, допълнително релевира процесуални нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал, и очертава необоснованост на съдебния акт. Несвоевременно и некоректно предявени, последните индицират на основания, различни от лимитираните в жалбата и извън обсега на предоставената компетентност на касационната инстанция, и по тях настоящият съд не дължи произнасяне. Прокурор при ВКП пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 19 от 12.03.2009 г., обявена по НОХД № 124/2008 г., Силистренският окръжен съд е признал Н. Н. И., А. Г. К., Е. М. С. и Б. М. А. за невиновни в това от неустановен начален момент до 27.09.2006 г., в гр. С., при форма на съучастие в качеството на съизвършители да са придобили и укривали предмети, материали и оръдия, предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. По протест на представителя на Окръжна прокуратура С. е образувано ВНОХД № 113/2009 г. на Варненски апелативен съд, финализирало с решение от 28.05.2009 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Визираният съдебен акт е отменен по реда на касационния контрол с решение № 389/14.10.2009 г. на ВКС, второ наказателно отделение, поради дерогиране на процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 НПК при обсъждането и преценката на инкорпорираната доказателствена съвкупност, и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С обжалваната присъда № 3/13.11.2009 г., в изпълнение на указанията на касационната инстанция, Апелативен съд - Варна е отменил присъдата на първостепенния съд и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите лица за инкриминираното престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като в съответствие с изискванията на чл. 54 НК им определил наказателни санкции - две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимите Н. И., А. К., Е. С. и Б. А. е неоснователна. Процесуалната дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, обективирана в акта на обвинителната власт и атакуваната осъдителна присъда, не страда от визираните в жалбата на подсъдимите лица съществени нарушения на процесуалните правила. Конституционно регламентираното и гарантирано право на защита на подсъдимия във фазата на наказателното разследване, не е накърнено при повдигане на обвинението срещу Н. И., А. К., Е. С. и Б. А., чрез внесения за разглеждане от съответния компетентен съд, обвинителен акт на ОП С. Лансираната от защитата "непълнота и неяснота" в диспозитива на прокурорския акт за времето на извършване на престъплението и инкриминирания предмет, преценена в контекста на конкретиката от факти в обстоятелствената му част и анализирана при съобразяване пределите на претендираната и реализирана наказателна отговорност, не индицира на съществени пороци, обуславящи накърняване на процесуални права. Обвинителният акт на Окръжна прокуратура, гр. С. отговаря на изискванията на чл. 246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл. 55 НПК, и изготвен при съблюдаване на основните положения в ТР № 2/2002 г. на ВКС. В същия обвинителната власт е формирала точно и ясно позицията си относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го обективни признаци и субективните им измерения в съзнанието на съпричастните към посегателството лица; посочил е доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на тези очертания е описана фактология за проведените на 26.09.2006 г. разговори със свидетеля Й, доброволно предал намерените от него вещи в таванското помещение на ул. "Ангел Кънчев" № 52, вх. Б, и за последвалите на 27.09.2006 г. процесуално-следствени действия, категорично сочещи на времето на извършване на неправомерния акт. Използуваната формулировка "от неустановен начален момент до 27.09.2006 г." не обосновава липса на времева конкретизация на инкриминираното престъпление, а индицира единствено на период на осъществяване на формите на изпълнително деяние - придобиване и укриване, без да се отразява на съдържанието и параметрите на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимите лица. Очертан е и инкриминираният предмет на престъпното посегателство. Словно-материализираното в обстоятелствената част на акта на прокуратурата изложение досежно предоставените от Й. и иззетите при огледа на 27.09.2006 г. вещи /механизми, ел. уреди, устройства, камери, заготовки за кредитни и дебитни карти/, подробно описани в протоколите на л. л. 4, 12 и 35 от дознание № 128/2006 г., с приложените към тях фотоалбуми изчерпателно лимитират фактическите и юридически рамки на обвинението по отношение на визираните материали и оръдия, и престъпно-съставомерното им предназначение. Инкриминираните предмети са предявени на подсъдимите лица като веществени доказателства след приключване на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес, без да са направени съответни възражения, което аргументира необоснованост на декларираното пренебрегване на процесуалния закон при очертаване на обвинителната теза, и несъстоятелност на твърдяното незнание на придобитите и укрити вещи, поради липсващо изброяване в диспозитива на акта. Касационната инстанция не установи и заявените в жалбата ограничения на лично участие на подсъдимия И в наказателния процес, при проведената задочна процедура от първостепенния съд. Действително подсъдимото лице не се е явило в открито заседание на 12.03.2009 г. и не е присъствало при реализираното в рамките на същото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК съдебно следствие. Причина за това обаче е неговото неправомерно процесуално поведение. Н. И. след изпълнение на задълженията на съда по чл. 254 от НПК и даване ход на делото, е напуснал пределите на страната и заминал за Гърция, където при опит да изтегли пари от банкомат с фалшива кредитна карта е арестуван и задържан. Решаващият орган е положил нужните процесуални усилия за намирането на подсъдимия, изискал служебно необходимата информация, като поради пречки от обективен характер, препятстващи неговото лично участие в съдебната фаза на наказателния процес законосъобразно продължил разследването в негово отсъствие, охранявайки процесуалните му права и интереси чрез професионална адвокатска защита. В последващото въззивно производство, финализирало с атакуваната осъдителна присъда, подсъдимият И е присъствал лично и с упълномощен представител. Същият не се е възползувал от предоставените му от закона процедурни възможности за непосредствено участие при събирането и проверката на доказателства в централната фаза на наказателния процес, чрез съответни искания и възражения, поради което и релевираните в тази насока оплаквания са некоректни. При упражняване на възложения инстанционен контрол, настоящият касационен състав не констатира и очертаното в жалбата несъблюдаване на предписанията на чл. 13 , 14 и чл. 107, ал. 3 НПК за доказателствен анализ и оценка, обективирано в атакувания съдебен акт. В рамките на лимитираната от процесуалните норми на чл. 313 и чл. 314 НПК компетентност, Варненски АС е проверил първоинстанционната присъда, като след задълбочено и всеобхватно обсъждане на инкорпорираните по делото доказателствени материали, и на съдържимите се в тях фактически данни формирал и словно отразил изводите си по фактите и приложимия материален закон. Неоснователни са доводите, че въззивната инстанция е изградила фактическите положения за инкриминираното деяние, за неговата престъпна съставомерност и за съпричастността на подсъдимите И., К., С. и А. на хипотетични вероятности и на съмнителни предположения. Интерпретацията на приобщените по делото гласни и писмени доказателствени средства, във взаимовръзка с приложените веществени доказателства и изготвените дактилоскопни и комплексна техническа експертизи, и съвкупната преценка на установените и проверени чрез тях обстоятелства обосновават убедително заключение, че подсъдимите лица в съучастие като съизвършители са придобили и укрили предмети, материали и оръдия, предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти, с което субсумирали състава на престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С юридически усет са коментирани обясненията на подсъдимите Н. И., А. К., Е. С. и Б. А.; свидетелските показания на Й. Й. и на В. З.; протоколите за доброволно предаване от 26.09.2006 г., за оглед на местопроизшествие от 27.09.2006 г., за оглед на веществени доказателства от 28.09.2006 г. и 30.10.2006 г., за претърсване и изземване от 12.10.2007 г. и писма с вх. № 10161/30.08.2007 г. на "Уникредит Булбанк" и с вх. № 463/3.11.2008 г. на ОД-МВР-С.; като доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съществуващата корелация помежду им и с останалата доказателствена маса. Същите установяват, че на 25 и 27 септември 2006 г. в необитаемо таванско помещение, собственост на З., находящо се в жилищна кооперация на ул. "Ангел Кънчев" № 52 в гр. С., свидетелят Й полицейски служители, получили сигнал от последния, намерили ел. уреди, камери, заготовки за кредитни и дебитни карти, метални лицеви панели за банкомат, неистински банкови карти и кабели, подробно описани в писмената документация по делото; като индицират на възможностите на тези информационни носители и механизми за манипулиране и интервенция на АТМ устройства; и представляват ориентир за извършителите на неправомерната дейност по съхранение на процесните материали и техника - подсъдимите лица, занимаващи се с престъпления против паричната и кредитна система в страната и чужбина, трима от които /И., С. и А./ живущи в кооперацията. С висока степен на интензитет авторството на престъпното посегателство доказват изслушаните дактилоскопни експертни заключения по делото, безспорно установяващи че 22 /двадесет и две/ от изследваните пръстови отпечатъци по инкриминираните предмети принадлежат на А. К., 4 /четири/ броя на Е. С., и по 1 /една/ от годните за идентифициране дактилоскопни следи са оставени от подсъдимите Н. И. и Б. А. С компетентна категоричност е очертано от приетата комплексна техническа експертиза и предназначението на откритите на тавана на В. З. предмети - за снемане на информация от истински банкови карти и изготвянето на техни копия; за подпомагане подправянето на разплащателни карти и тегленето на суми без знанието и разрешението на титулярите на банковите сметки. В коментирания смисъл акцентираните от защитата обстоятелства за начина, по който Й. Й. е проникнал в таванското помещение на ул. "Ангел Кънчев" № 52 в гр. С. и поводът за предаването на намерените от него вещи на надлежните длъжности лица, са ирелевантни. Правно незначим е и визираният доказателствен пропуск - непроведен разпит на наемателите на жилището на В. З., които към инкриминирания момент не са пребивавали в придобития по наследство от родителите й апартамент, като липсват и доказателства те да са ползвали прилежащия към жилището таван. Що се отнася до релевирания факт за бездействие на представителите на обвинителната власт досежно неправомерния акт срещу правото на собственост - от наркозависимия Й. "кражба", същият е извън обхвата на власт, с която е оторизиран съдът и не следва да бъде обект на разискване по настоящия казус. В контекста на изложеното очертаните в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция, предпоставили неправилното прилагане на материалния закон при доказателствена необезпеченост на фактологията за инкриминираното престъпление и съпричастните към него лица, сочат на несъстоятелност. Логическа последица от тези констатации е отсъствието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, мотивиращи отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане на АС - Варна, съответно за оправдаване на подсъдимите. Законосъобразно въззивният съд, при съблюдаване тежестта на конкретното престъпно деяние и личната опасност на авторите на неправомерното посегателство, и след внимателна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, е диференцирал наказателната отговорност на Н. И., А. К., Е. С. и Б. А. Наложените на подсъдимите лица наказания за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 - две години и шест месеца лишаване от свобода, настоящата инстанция намира за справедливи в аспекта на предявените от разпоредбата на чл. 36 НК изисквания. Проявен е професионализъм при очертаване облика и общественоопасните последици на престъпните посегателства по Глава шеста, Раздел IV от НК, и при обсъждане особеностите на усложнената с оглед участвуващите субекти противоправна дейност. Отдадено е необходимото значение на личностните качества на подсъдимите, проектирани в инкриминираното поведение, и обективирани в свидетелствата за съдимост и приложените официални справки /вх. № 13799/16.10.2007 г. на МВР-ОДП, сектор БОП и 463/3.11.2008 г. на ОД-МВР/, удостоверяващи предходни осъждания на К., А. и С., и регистрирани неправомерни изяви на подсъдимите лица против паричната и кредитна система. Убедителна е предложената аргументация и досежно наложителността от ефективно изтърпяване на определените наказателни санкции - лишаване от свобода. Характеристиките на осъщественото от Н. И., А. К., Е. С. и Б. А. престъпление, сочещи на завишена степен на обществена опасност, социалният отзвук на този вид укорими посегателства, и фактическите данни за личността на подсъдимите лица, очертаващи трайно и последователно игнориране на установения правопорядък и формирани престъпни навици, не обосновават приложимост на института на условното осъждане. Подобни фактически и юридически констатации обуславят заключение за неоснователност и на заявената претенция за отлагане изтърпяването на наложените наказания с подходящ изпитателен срок, в подкрепа на която се обръща специално внимание на обстоятелствата, че К. и С. не са били осъждани към датата на инкриминираното деяние, а И. е с чисто съдебно минало и към настоящия момент. Визираните факти са изискуемо от закона, необходимо формално условие, но недостатъчно за прилагане материалната норма на чл. 66 НК и не очертават императивно задължение за условно осъждане. Отлагане изпълнението на наказателната санкция - лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл. 66 НК предписания относно размера на наложеното наказание и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане целите на наказанието спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на индивидуалната превенция и адекватното личностово предупредително и поправително-възпитателно въздействие, но това не обосновава пренебрегване на обществените възпитателни и предупредителни последици на наказателната санкция. Приложение на очертания институт при демонстрираната от подсъдимите упоритост в осъществяване на престъпления по Глава шеста, Раздел IV на НК и след внимателен преглед на обявената статистика, илюстрираща честотата на тези прояви в рамките на общата престъпност, индицира на съществуваща реална опасност същият да бъде възприет като безнаказаност. Сериозната обществена нетърпимост към този вид престъпни посегателства, очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на генералната превенция, налагат поставяне на подсъдимите лица в социална изолация. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Варненски апелативен съд, с който е отменена присъда № 19 от 12.03.2009 г., по НОХД 124/2008 г. на Силистренски окръжен съд и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Н. И., А. К., Е. С. и Б. А. за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение