Решение № 13273 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) против решение 112/05.01.2024 г. по адм. дело 5047/2023 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че административния акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви за издаването му. Излага съображения, че заповедта, с която се прекратява временното преназначаване е обоснована, съдържа ясни мотиви за взетото управленско решение, като е посочено и правното основание за издаването й, а именно чл. 82а, ал. 3, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е спазена целта на закона. Твърди, че преди изтичане на законово определения срок от 4 години, преназначеният служител може да бъде върнат на заеманата от него преди това длъжност по едностранна преценка на ръководителя, като доводите на съда за недопустимост на ревизиране на акта няколко месеца преди изтичане на срока са неправилни. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 99 от АПК, доколкото в тримесечния срок от влизане в сила на акта, нейният издател не е имал волята да отмени собствената си незаконосъобразна заповед. Според касатора отменената заповед Н-284/16.09.2019 г. страда от съществен порок поради неспазен чл. 82а, ал. 3, т. 2 ЗДСл не е налице годишна атестационна оценка, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на или надвишава изискванията. Това не подлежи на саниране и органът по назначаване, автор на акта, е обявил нищожността й, преценявайки, че е допуснато закононарушение при тълкуването и прилагане на съответните разпоредби. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт Ц. Иванова. Ответникът А. П. Н. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила и да му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. В съдебно заседание ответникът по касация се представлява от адв. Б. Лимберов. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед Н-48/12.05.2023 г. на председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 19, ал. 9 от Закона за администрацията, чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на ДАМТН, във връзка с чл. 82а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДСл и доклад Z-3695 от 28.03.2023 г. на директора на дирекция Финансово- стопански дейности и управление на проекти (ФСДУП) при ДАМТН, е отменена заповед Н-284/16.09.2019 г. и е прекратено временното преназначение на А. П. Н. на длъжност началник на отдел, длъжностно ниво КДА: 6; експертно ниво: 6А; отдел Финансово-счетоводен, дирекция ФСДУП. Със същата заповед А. П. Н. е възстановен на длъжност главен експерт, длъжностно ниво по КДА:7; експертно ниво :3; на ниво основна месечна заплата: 17; степен на основната месечна заплата :3:, считано от 12 май 2023 г. За да се произнесе по спора и отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но административният орган не е посочил правни основания за неговото издаване, както и редът, по който е издаден. Счита, че е недопустимо близо 4 години след постановяване на акта, малко преди изтичане срока за неговото изпълнение, същият да бъде ревизиран от административния орган. Доколкото в ЗДСл няма предвидени специални правила, то влязъл в сила съдебен акт, породил своите правни последици може да се измени само по реда на чл. 99 и сл. от АПК. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения за липса на предпоставките по чл. 82а, ал. 3, т.1 и т. 3 от ЗДСл. за прекратяване на временното преназначаване на служителя и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК от страна на органа по назначаването, поради което й заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно, следва да се остави в сила, като следва да се имат предвид мотивите в настоящото съдебно решение. Нормата на чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл. предвижда, че в случаите, когато е налице писмено съгласие на държавния служител, той може да бъде преназначен за срок не по - дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. В конкретния случай, със заповед Н-284/16.09.2019 г. на председателя на ДАМТН, А. Н. е бил преназначен за срок "не по-дълъг от 4 години", считано от 16.09.2019 г. на длъжността началник отдел Финансово- счетоводен в дирекция ФСДУП в ДАМТН, без да е посочен конкретен срок в рамките на законовоопределения. Съгласно чл. 82а ал. 2 от ЗДСл, държавният служител се връща на предишната си длъжност след изтичане на срока по ал. 1. В случая с оспорената в настоящото производство заповед Н-48/12.05.2023 г. на председателя на ДАМТН, е прекратено временното преназначаване на А. Н. на длъжността началник отдел в отдел "Финансово-счетоводен" на основание чл. 82а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДСл с мотив, че преназначаването през м.09.2019 г. е направено при липса на изискването на чл. 82а, ал. 3, т. 2 от ЗДСл да има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за влязъл в сила индивидуален административен акт, от който за адресата са настъпили благоприятни правни последици, поради което редът за отмяната му е само този по чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на производството по издаване на административни актове, които са влезли в сила и не са били обжалвани пред съда. В конкретния случай административният орган не е посочил наличието на нито едно основание на чл. 99 АПК за възобновяване на производството. Тъй като се твърди незаконосъобразност на заповедта за преназначаване на служителя Н. от предходния ръководител на структурата, това обстоятелство попада в чл. 99, т. 1 от АПК, но срокът за възобновяване на производството в такъв случай е 3-месечен от влизане в сила на акта, предвид чл. 102, ал. 1 от АПК и е изтекъл отдавна. Освен това нормата на чл. 82а, ал. 3 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, е неприложима в процесния случай. Същата е относима за служители, назначени по заместване. Видно от доказателствата по делото А. П. Н. е бил титуляр на длъжност началник отдел, на която е преназначен от предходната длъжност "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността", дирекция " Финансово-административна", която е изпълнявал въз основа на заповед -Н162/5.07.2019 г. на председателя на ДАМТН и няма данни същият да е замествал отсъстващ държавен служител на длъжността "началник". Следователно при преназначаването не е допуснато нарушение на чл. 82а, ал. 3, т.1 и т. 2 от ЗДСл. Решението следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са поискани своевременно, представен е списък за разноски и доказателства за кредитен превод в банка ПИБ от 1800 лв. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност, настоящата съдебна инстанция намира, че на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв., която съответства и на чл.8, ал.3 от Наредба1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение