Решение № 7665 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2011 г.

Решение № 7665 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Пазарджик, подадена срещу решение № 484 от 23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 440 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 ГПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и изцяло служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 149, ал. 5 АПК, образувано по протест (искане) на прокурор от Окръжната прокуратура - Пазарджик, е обявил нищожността на заповед № 278 от 17.05.2001 г. и заповед № 426 от 13.08.2001 г. на областния управител на област Пазарджик. С обявените за нищожни заповеди областният управител на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ е признал право на обезщетение по реда на ЗОСОИ на наследниците на Атанас Р. Стоенчев - Васил Александров Стоенчев и Малин Лазаров Стоенчев, за отчужден през 1964 г. на основание ЗПИНМ недвижим имот, находящ се в с. Мало Конаре, област Пазарджик. Съдът е приел, че правоимащите са подали заявления до областния управител за обезщетение по реда на реституционния закон ЗОСОИ след изтичането на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ - след 23.11.1998 г., и административният орган е постановил заповедите "при липса на компетентност", като се е произнесъл по същество по претенцията за обезщетяване по просрочени искания. Съдът е изложил и допълнителни мотиви за липсата на компетентност на административния орган да се произнесе по подадените заявления за обезщетение по реда на ЗОСОИ, който закон е неприложим за обезщетяване на собственици на имоти, отчуждени на основание ЗПИНМ. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Производството е образувано по протест (искане) по реда на чл. 149, т. 5 АПК съдът да обяви нищожността на посочените в протеста на окръжния прокурор две административни заповеди, постановени от областния управител по реда на ЗОСОИ, с които е признато право на обезщетяване (придобити са права) на заявителите за отчуждени недвижими имоти по ЗПИНМ, находящи се в. с Мало Конаре. Като основание за прогласяване нищожността на административните заповеди в протеста е поддържано, че "заповедите са издадени от некомпетентен орган", тъй като отчуждаването на имотите е по реда на ЗПИНМ и за производството по отмяна на отчуждаването е приложим реституционният закон ЗВСВНОНИ, като компетентният административен орган на основание разпоредбата на чл. 4 от закона е кметът на съответната община. За конкретния случай за процесуална икономия съдът не следва да преценява допустимостта на оспорването от прокурора с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 4 АПК, защото предметът на искането не е прецизно определен поради обстоятелството, че по съществото си оспорването по чл. 149, т. 5 АПК е установителен иск. Правният извод на съда, че заявленията на правоимащите за обезщетяване по реда на ЗОСОИ са подадени след изтичането на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ - след 23.11.1998 г., е неоснователен и противоречи на представените към административната преписка писмени доказателства (обратни разписки), от които е видно, че са изпратени до административния орган по пощата с пощенско клеймо от 23.11.1998 г. От представените доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат доказателствена сила и пред съда, е установено, че правоимащите са провели производство през 1992 г. по реда на реституционния закон ЗВСВНОНИ за отмяна на отчуждаването на имота, но исканията им не са били уважени поради изложени съображения, че "отчуждителното мероприятие е изпълнено". След подаването на заявленията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ административният орган е проверил основателността на исканията и след събиране на доказателства, включително акт за държавна собственост и становище от кмета на с. Мало Конаре, е постановил заповедите, с които е признал право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. На основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ областният управител е компетентният административен орган, до който се подават, проверяват и решават исканията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. По изложените съображения обжалваното решение не съответства на приложимия закон и като неправилно следва да се отмени. Направеното искане на основание чл. 149, т. 5 АПК съдът да обяви за нищожни (постановени от некомпетентен орган) заповеди № 278 от 17.05.2001 г. и № 246 от 13.08.2001 г. на областния управител на област Пазарджик следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,