Решение № 9471 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2010 г.

Решение № 9471 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 42 от 23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 78/2010 г. Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на Янка Иванова Станева от с. Хърсово, обл. Разград против отказа на и. д. директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, обективиран в писмо изх. № Ж-01-02/30.11.2009 г. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Янка Иванова Стоянова с оплакване, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и спорът решен по същество, като административният орган бъде задължен да издаде постановление за обявяване на трудово правоотношение между "САВ" ООД гр. Разград и Ради Иванов Станев на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник адв. Монев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответниците по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на Административния съд за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е спазил указанията, дадени от тричленен състав на ВАС в отменителното решение по адм. д. № 5412/2010 г., за изясняване на фактическата обстановка по спора е събрал допълнително писмени доказателства и изслушал свидетелски показания. В мотивите на обжалваното решение са анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства и са изложени обосновани доводи за законосъобразност на отказа на директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград да обяви съществуването на трудово правоотношение между починалия Ради Иванов Станев и "САВ" ООД, позовавайки се нормата на чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 360 и сл. от КТ трудовите спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяване на трудовите правоотношения се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. С нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ законодателят не е имал за цел да възложи на административния орган - Инспекцията по труда, решаването на част от трудовите спорове (по чл. 357 КТ), а да създаде допълнителни възможности на контролния орган да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им. Действащата редакция към момента на издаване на отказа ( ДВ, бр. 108 от 2008 г.) разпоредбата на чл. 405а от КТ в ал. 1 е със съдържание: "Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение." Според ал. 2 "Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2." От писмените данни по делото съдът безспорно е установил, че Ради Станев е работил периодически по трудови договори със "САВ" ООД, но последният е прекратен със заповед № 253/22.12.2008 г. на основание чл. 325, т. 4 от КТ. След тази дата няма други сключени трудови договори между Ради Станев и "САВ" ООД. Злополуката - падане от 7 м височина и последвала смърт на лицето, е станала при работа на частен обект - външна топлоизолация на къщата на Сами Зияев, за която е било взето под наем външно скеле, собственост на "САВ" ООД. Работата е ръководена от свидетеля по делото Димитър Стоянов, с когото Ради Станев бил приятел от дълги години и с когото са работили съвместно по много обекти, както на частно, така и по трудови договори с дружеството - ответник по делото. Той се свързал и с други строителни работници, които към този момент не са имали трудови договори - Михаил Минчев, Бурхан Хюсеинов, Стоян Йовчев. От свидетелските показания е установено, че разплащането на работата е ставало чрез свидетеля Димитър Стоянов, на който собственикът на къщата е давал средства за закупуване на материали и разплащане на положения от работниците труд. По делото не се намират писмени доказателства, обвързващи ремонта на къщата на Зияев и дейността на "САВ" ООД, от където да бъде направен извод за прикрито трудово правоотношение между това дружество и Ради Станев. Само обстоятелството, че управителят на същото е дал известно неголямо количество пари на съпругата на работника от уважение към него, не е достатъчен факт, въз основа на който да бъде уважена претенцията на Станева. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и е обосновано съобразно безспорните данни по делото, обвързани с релевантните материалноправни норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,