Решение № 620 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2017 г.

Решение № 620 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Василев от [населено място] чрез адв. Тодоров срещу решение № 3437 от 19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 12368/2016 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, в която е отхвърлен предявения от касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат нищожни/незаконосъобразен акт, действия или бездействия на служители на СДВР във връзка с упражняване на техните правомощия по установяване на административни нарушения, налагане на административни наказания, прилагане на принудителна административна мярка общо за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част като ВАС, вместо него, да осъди ответника да заплати на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Тодоров, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение в атакуваната част да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Моли за присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - СДВР, редовно призован се представлява от процесуалния му представител юриск. Георгиев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението в обжалваната му част е правилно и следва се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран от В. Василев от [населено място] с обективно кумулативно съединени искове срещу Столична дирекция на вътрешните работи за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. произлезли от: 1. незаконосъобразно разпореждане от 08.10.2015 г. на полицейски органи; от конвоирането на ищеца до 09 РУП-СДВР; от съставяне на акт за установяване на административно нарушение; от нищожна заповед рег. № 3180/09.10.2015 г. издадена от полицейски орган при 09 РУП – СДВР; от издаване на Наказателно постановление № 15-4332-019928/04.11.2015 г. от началник на ОПП-СДВР; от преживени притеснения по време на процеса по оспорване на наказателното постановление; 2. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 лв. представляващи заплатени от Василев възнаграждения за адвокат за две съдебни инстанции във връзка с отмяната на наказателното постановление. С обжалваното решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд – София град е уважил предявения от В. Василев от [населено място] иск, против СДВР иск за причинени имуществени вреди за сумата от 900 лв., претърпени в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) 15-4332-019928/04.11.2015 г. издадено от началник на ОПП-СДВР и е отхвърлил иска за причинени неимуществени вреди в размер общо за сумата от 3000 лв., претърпени в резултат нищожни/незаконосъобразен акт, действия или бездействия на служители на СДВР във връзка с упражняване на техните правомощия по установяване на административни нарушения, налагане на административни наказания, прилагане на принудителна административна мярка За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП, от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди, изразяващи се заплатен от него адвокатски хонорар във връзка с обжалването по съдебен ред на НП, поради което е счел предявената претенция за имуществени вреди за доказана. Относно претенцията на Василев за неимуществени вреди с цел установяване основателността и размера на предявения иск от съда е дадена възможност на молителя да ангажира доказателства по делото, като освен събраните писмени са изслушани и свидетелски показания на двама свидетели – Г. Жеков и М. Василев. Съдът е кредитирал същите като последователни и логични. Установено е, че заповед рег. № 3180/09.10.2015 г. е издадена от полицейски орган – К. Митов, полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" на 09 РУП – СДВР. Посочил е, че компетентността да се прилагат принудителни административни мерки, съгласно нормата на чл. 72 от ЗМВР е предоставена от законодателя на полицейските органи, поради което липсва основание за нищожност на заповедта. Приел, че същата има необходимото съдържание по чл. 59, ал. 1 от АПК, като ищецът не се е възползвал от правото си да я оспори по съдебен ред. По тези съображения е приел, че не се установява твърдяната от ищеца нищожност на този административен акт. Изложил е мотиви, че никой от двамата свидетели не е споделил пред съда, да знае как незаконосъобразният санкционен акт се е отразил върху семейните отношения на ищец и не възпроизвеждат възприетата емоционална нестабилност на ищеца или състояние на стрес у него с конкретен външен израз. Изложил е подробни мотиви, с които е счел, че останалите претенции изложени в исковата молба за причинени неимуществени вреди (незаконосъобразно разпореждане от 08.10.2015 г. на полицейски орган и конвоиране на ищеца до 09 РУП – СДВР) са неоснователни и недоказани. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в размер общо на 3 000 лв. като неоснователен. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е бил сезиран с два отделни иска от касационния жалбоподател за неимуществени вреди произтичащи от две различни основания – нищожна заповед за задържане рег. № 3180/09.10.2015 г. и отменено като незаконосъобразно НП № 15-4332-019928/04.11.2015 г. След подробно обсъждане на наведените доводи от касатора, обосновано съдът е приел, за недоказани предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от посочените основания. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по отношение на претендираните неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно разпореждане и от заповед рег. № 3180/09.10.2015 г., касаторът не е успял да докаже наличие на първия задължителен елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, което е в неговата доказателствена тежест. Правилно съдът е приел, че по отношение на претенцията произтичаща от незаконосъобразно разпореждане от 08.10.2015 г. на полицейски орган не е налице първият от елементите от фактическия състав на отговорността – административен акт от вида на полицейските разпореждания по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Обоснован е извода на съда, че когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по един от способите за това, а такива доказателства по делото не са представени и пред настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел в мотивите си, че заповед рег. № 3180/09.10.2015 г. има необходимите реквизити предвидени в чл. 59, ал. 1 от АПК, същата има необходимото съдържание и форма, и в нея е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва- л. 53 от адм. дело 12368/2016 г. Видно от доказателствата по делото е, че касационният жалбоподател не се е възползвал от правото да я обжалва. Именно поради обстоятелството, че не е била подложена на контрол за законосъобразност, не е отменена като нищожна или незаконосъобразна, не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради, което е безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав. Неоснователни са наведените от касатора в жалбата доводи, за незаконосъобразно действие, свързано с отмененото НП, каквото е конвоирането му до сградата на 09 РУП – СДВР от служители на ответника. Това конвоиране, както правилно е приел решаващият съд е част от действията на полицейските органи по прилагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа в поделение на МВР" за което е била издадена и заповед рег. № 3180/09.10.2015 г. на полицейски орган на 09 РУП-СДВР. Относно претендираното обезщетение от Василев за неимуществени вреди, изразяващи се в повишена тревожност и раздразнителност, стрес вследствие на издаването на наказателното постановление и преживени притеснения и емоционална нестабилност по време на процеса по неговото оспорване, административният съд, позовавайки се на свидетелските показания на двамата допуснати свидетели е достигнал до правилен извод за недоказаност на тези неимуществени вреди. Видно от свидетелските показания е, че не доказват по безспорен начин описаната от касатора емоционална нестабилност или състояние на стрес у него, с конкретен външен израз, както и как това се е отразило на семейните му отношения. Правилно съдът е посочил, че показанията на двамата не позволяват формиране на извод, че се касае за характеризиращо се с продължителност и по – висока степен на интензивност увреждане. Неоснователни са и изложените от касационния жалбоподател доводи за недопуснатата от съда съдебно – психиатрична експертиза. Съдът е направил преценка на допуснатите и събрани по делото доказателства. Въз основа на това правилно е приел, и с оглед на изтеклия период от време, че не се обосновава доказателствена нужда от допускане на съдебно – психиатрична експертиза. Правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – София град е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди настъпили в резултат на нищожни/незаконосъобразни акт, действия и бездействия на служители на ответника във връзка с упражняване на техни правомощия по установяване на административни нарушения, налагане на административни наказания и прилагане на принудителна административна мярка са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска, като неоснователен. По изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При спазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,