Решение № 1676 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2016 г.

Решение № 1676 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 175 от АПК и по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по три молби. Първата молба от 08.11.2016 г. е подадена от "Градски транспорт" ЕАД, гр. В., с която е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 11859 от 04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7057/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение. В молбата се съдържа и искане за изменение на решението в частта за разноските. Втората молба от 10.11.2016 г. е подадена от "Айпартс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. В., с която се иска допълване на решението в частта за разноските. Твърди се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно и същите са доказани по размер. На 16.01.2017 г. е постъпило становище от "Хер-1" ЕООД, чрез адв. В. Т., в което се релевират доводи за неоснователност на искането на "Градски транспорт" ЕАД за изменение на решението в частта за разноските. Със същото на осн. чл. 248 от ГПК се иска и изменение на Решение № 11859 от 04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7057/2016 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на "Градски транспорт" ЕАД сумата в размер на 14980 лева за процесуално представителство в производство пред КЗК. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че очевидна фактическа грешка може да бъде поправена безсрочно, а молбата за допълване и изменение в частта за разноските следва да се депозира пред съда в едномесечния срок от постановяване на решението, намира подадените от Градски транспорт" ЕАД, гр. В. и "Айпартс" ЕООД молби за допустими, а молбата на "Хер-1" ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, входирана в съда на 16.01.2017 г. за недопустима поради следното: По отношение молбата на "Хер-1" ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, съдържаща се в становище, подадено в съда на 16.01.2017 г.: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, какъвто е и настоящият случай, в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да измени или допълни решението в частта относно разноските. В случая по делото е постановено окончателно решение № 11859, което е обявено на 04.11.2016 г., при което едномесечният срок е изтекъл на 04.12.2016 г. - неделя, неприсъствен ден, поради което последният ден за подаване на искането по чл. 248 от ГПК е бил 05.12.2016 г. (понеделник, присъствен ден). Искането за изменението в частта за разноските е направено на 16.01.2017 г., при което се явява недопустимо като подадено след изтичане на преклузивния срок. Предвид изложеното същото следва да бъде оставено без разглеждане. По отношение молбата, подадена от "Градски транспорт" ЕАД за допускане на очевидна фактическа грешка, съдът намира същата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт. В Решение № 11859 от 04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7057/2016 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, съдът е изложил ясни мотиви, че оспореното Решение № 282 от 11.05.2016 г. постановено по преписка № КЗК-144/148/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта, с която е отменено Решение № 2/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на "Градски транспорт" ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка по реда на ЗОП, в частта по обособена позиция № 1 и връщането на преписката в тази част на възложителя, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в останалата част Решението на КЗК следва да се остави в сила. След извършена проверка настоящият състав установи, че в диспозитива на решението действително е допусната очевидна фактическа грешка като е изписано, че "Обезсилва Решение № 2/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на "Градски транспорт" ЕАД"...", вместо "Обезсилва Решение № 282 от 11.05.2016 г. постановено по преписка № КЗК-144/148/2016 г. на КЗК, в частта, с която е отменено Решение № 2/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на "Градски транспорт" ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет: "Доставка на резервни части и материали за ремонт на автобусната техника на "Градски транспорт" ЕАД - гр. В. по 13 обособени позиции", в частта по обособена позиция № 1 и връщането на преписката в тази част на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на документи за допустимост (Плик 1) и в частта, с която на "Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, е възложено да заплати направените от жалбоподателя "Хер-1" ЕООД, ЕИК *********, разноски, в общ размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева", поради което следва да се допусне поправката й. Следва да се допусне поправка на очевидна грешка и в частта, с която съдът "Оставя в сила Решение № 2/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на "Градски транспорт" ЕАД ..., в останалата част" като вместо това да се чете "Оставя в сила Решение № 282 от 11.05.2016 г. постановено по преписка № КЗК-144/148/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в останалата част.". Горните обстоятелства обосновават извод за основателност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка. По отношение молбата, подадена от "Градски транспорт" ЕАД за изменение на решението в частта за разноските, съдът счита същата за неоснователна. При постановяване на Решение № 11859 от 04.11.2016 г., по адм. дело № 7057/2016 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, съдът не е допуснал пропуск и правилно не e присъдил разноски на "Градски транспорт" ЕАД, гр. В. за касационната инстанция. Адвокатско възнаграждение се дължи само при ефективно осъществена защита от процесуалния представител. На основание чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В случая в касационната жалба няма наведени доводи за недопустимост на решението на КЗК в обезсилената част, а съдът, изпълнявайки служебното си задължени за проверка на допустимостта на оспореното решение съгл. чл. 218, ал. 2 от АПК, е стигнал до извод за неговата недопустимост. Ето защо искането на "Градски транспорт" ЕАД за изменение на решението в частта за разноски в касационната инстанция се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По отношение молбата подадена от "Айпартс" ЕООД за допълване на решението в частта за разноските, съдът счита същата за основателна. Ответната страна по молбата на Айпартс" ЕООД - "Градски транспорт" ЕАД, не изразява становище. С Решение № 11859 от 04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7057/2016 г., Върховният административен съд е оставил в сила решението на КЗК в частта, с която е отменено Решение № 2/23.03.2016 г. на възложителя, в частта по обособена позиция № 6. В тази част "Айпартс" ЕООД е било ответна страна в касационното производство, представлявано от адв. В., с пълномощно по делото. С отговора по касационната жалба процесуалният представител на дружеството е претендирал разноски по делото пред касационната инстанция, а в открито съдебно заседание е представил списък по чл. 80 от ГПК, доказателства за реално плетени разноски в размер на 1500 лева и договор за правна защита и съдействие. При този изход на делото и при своевременно направеното искане, молбата на "Айпартс" ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателна, поради което решението в тази част следва да се допълни като се осъди "Градски транспорт" ЕАД, гр. В., да заплати на "Айпартс" ЕООД, гр. С. разноски в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение