Решение № 6060 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2008 г.

Решение № 6060 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Валентина Стоянова, в качеството й на процесуален представител на Емил Стоянов Нешев срещу решение № 804 от 12.09.2008 г. по адм. дело № 1319 по описа за 2007 г. на административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 02-00-3079 от 16.04.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-443 от 26.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 02-00-3079 от 16.04.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-443 от 26.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Същият е издаден на физическото лице в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за ревизиран период 1.01.2000 г.-31.12.2005 г., като тя е във връзка с прилагането на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Ревизиращият орган е обосновал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ДОПК, като е предупредил същото на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще бъде осъществявана по този ред, като при определяне на данъчната основа за облагане, той е приложил разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е анализирал критериите, визирани в нея по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 14 от нея. Определеното и оспорено задължение е в размер на 1 848.40 лв. главница и на 1 401.96 лв. лихва за отчетната 2000 г. ; в размер на 1 836.20 лв. главница и на 1 122.02 лв. лихва за отчетната 2001 г. ; в размер на 110.60 лв. главница и на 24.50 лв. лихва за отчетната 2004 г. и в размер на 446.00 лв. главница и на 43.95 лв. лихва за отчетната 2005 г., както и допълнителна лихва от 100.67 лв. до датата на издаване на РА. В процеса на ревизията е установено, че лицето през 2000 г. за периода от 1.01.2000 г. до 12.06.2000 г. е бил на пасажерен кораб "Ренесанс" като рулеви и за периода 17.07.2000 г.-31.12.2000 г. на пасажерен кораб "R-FOR" също като рулеви, като през това време те са били собственост на американската фирма "Ринесънс Круизес". Срещу нея лицето е предявило два иска, като не е бил спорен фактът, че фирмата е в производство по несъстоятелност. Лицето не е подало декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за реализирани доходи през тази година. Като обичаен размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина, органът по приходите е приел статистическата информация от териториално статистическо бюро гр. Бургас относно общия разход средно на лице от домакинството за област Бургас по групи разходи за 2000 г. в размер на 1 173.00 лв. Същият е счел, че за всеки месец, през който лицето е полагало труд на кораб на длъжност рулеви е определен доход в размер на 350 лв. Данъчната основа е определена с оглед посочените критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решаващият съд е изложил подробно мотиви относно фактическата страна по тази част от спора, като е обосновал преценката си за законосъобразност на обжалвания РА, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според който констатациите се смятат за верни до доказване на противното. Според него жалбоподателят не е провел успешно оборване на фактическите констатации. Правилна е преценката на съда, че задълженото лице е местно лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Според него местни физически лица без оглед на тяхното гражданство са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен престой. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) "постоянно местоживеене" е трайното установяване на физическо лице на територията на България, без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Според същата в конкретния случай не се спори, че лицето е с постоянно местоживеене в България, понеже той трайно се е установил на територията й без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период и понеже престоят му в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Според цитираното определение дори и да прекара повече от 183 дни през определена календарна година в чужбина, то той не губи качеството си на местно физическо лице. Същият не е ангажирал доказателства за трайно установяване в друга държава и се явява задължено лице при отчитане обстоятелството на липсата на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане към 2000 г. между РБългария и САЩ. Правилна е преценката във връзка с другия спорен момент, а именно този относно реализираните доходи от работа като ролеви на посочените кораби, собственост на американската фирма "Ринесънс Круизес", понеже в тежест на същото това лице е доказването на този факт. От представените писмени доказателства (от стр. 171 до стр. 179 на съдебното досие) не може да се установи, че предявените два иска са с предмет претендиране на неизплатено трудово възнаграждение за положен труд на тези кораби. По повод възражението за погасено по давност вземане по отношение приходната администрация за 2000 г., направено пред първоинстанционния съд, както и пред настоящия касационен съдебен състав, то същото е неоснователно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая задължението за 2000 г. за данък върху дохода е следвало да се декларира и плати през 2001 г., като давността според посочената разпоредба започва да тече от 1.01.2002 г. и изтича на 31.12.2006 г. Заповедта за възлагане на ревизията под № 2051 е от 8.08.2006 г., поради което задължението не е погасено. Правилна е преценката на съда и за съобразяване на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, като в конкретния случай производство за установяване на задължения за данъци не може да бъде образувано след 31.12.2006 г. По отношение на получените доходи за положен труд като рулеви на контейнер "Зим Америка" за периода от 16.06.2002 г. до 31.12.2002 г. и до 11.03.2003 г., както и на пасажерски кораб "Коста Еуропа" от 29.05.2003 г. до 31.12.2003 г. като рулеви възражението на касатора е неоснователно. За тези отчетни години 2002 г. и 2003 г. на лицето не са определяни задължения за данък върху дохода по реда на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите е приложил Спогодба за избягване на ДДО между правителството на РБългария и на държавата Израел, както и тази между правителството на РБългария и правителството на РИталия. По повод доходите от работа на първия кораб е констатирано, че доходите от лицето са получени на 11.03.2003 г., когато първата цитирана спогодба е вече била в сила, а именно от 31.12.2002 г. По повод реализираните доходи от полагане на труд като рулеви на пасажерски кораб "Експлорер" от 20.08.2004 г. до 29.04.2005 г. и като рулеви на пасажерски кораб "Сан Принцес" от 29.09.2005 г. до 19.03.2006 г. За 2004 г. е установено, че лицето има сключен договор за посредничество за наемане на работа с "П и М Маринър" ООД от 19.09.2004 г., като според него работодател е "V SHIPS LEISURE INS". Посочената фирма е със седалище Монако Седекс, с която държава РБългария няма сключена СИДДО. Ревизираното лице по повод ИПДПОЗЛ от 15.01.2007 г. не е представило трудови договори или други документи относими към наименованието, мястото на управление и качеството на работодателя, както и размера на получените суми. Това се отнася и за работата, съответно доходите му през ревизираната 2005 г. на пасажерски кораб "Сан Принцес". Представените в последното съдебно заседание от 16.06.2008 г. пет броя справки относно цитираните в спора кораби, издадени от Ship info, които са частни документи, установяват същата фактическа обстановка относно контейнер "Зим Америка" (Израел), пасажерски кораб "Коста Еуропа" (Италия), пасажерски кораб "Експлорер" (Монако) и пасажерски кораб "Сан Принцес" (САЩ). Освен това тези доказателства установяват корабособственика и съответния корабен оператор, но доколкото в двете фази на обсъжданото производство не е установено от коя компания са заплащани, в какъв размер и кога възнаграждения на ревизираното лице, то тяхната преценка е именно само констативна. Както беше посочено конкретни доказателства за платеца на доходите и в какво качество не са ангажирани. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените по-горе съображения не може да бъде споделено възражението на касатора, че то не е задължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). По повод другия спорен момент относно осъщественото двойно облагане на доходите на касатора, поради неприлагане на СИДДО, то възражението в тази част на спора не може да бъде преценено като основателно. Касаторът е задължено лице, понеже за посочения ревизиран период е реализирало доходи, които следва да бъдат обложени според българското данъчно законодателство, още повече че са били установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което и облагането е по този специален ред. Последното не би било приложено, ако беше налице такава СИДДО за 2000 г. и 2001 г., като за ревизираните 2002 г. и 2003 г. такива за приложени. За 2004 г. и за 2005 г. прилагането на СИДДО не може да бъде обосновано при изложената конкретна фактическа обстановка. С оглед презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в процесния РА се смятат за истински до доказване на противното. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение