Решение № 7544 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД срещу решение 26476/09.12.2024 г., постановено по административно дело 6008/2024 г. на Административен съд- София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 67/22.05.2024г. на министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите в писмен отговор и в становище изложено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение 67/22.05.2024г. издадено от министъра на околната среда и водите. От фактическа страна е установено, че Напоителни системи ЕАД е титуляр на разрешително 1037/20.02.2007 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с негово решение 355/23.11.2011 г., за водовземане от повърхностен воден обект язовир Пясъчник с цел на водовземане - напояване. Разрешителното е с краен срок на действие 20.02.2022 г. и е поискано продължаване на този срок. Издателят на оспорения акт приел, че е налице неизпълнение на условията, поставени в разрешителното. Производството е приключило с постановяване на оспорения административен акт, с който се отказва продължаване срока на действие на разрешително 1037/20.02.2007 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с негово решение 355/23.11.2011 г., за водовземане от повърхностен воден обект язовир Пясъчник. За да отхвърли оспорването на дружеството срещу отказа, съдът е изложил доводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 52, ал.1 от ЗВ. Счел за спазени изискванията за форма и съдържание на акта. Не се установявало допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил, че оспореният акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Посочил е, че за да бъде издадено решение за продължаване на срока на действие на разрешителното следва да са изпълнени всички изисквания в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Съставът на АССГ е обърнал внимание на едно от изискванията към титуляра на разрешително за водовземане при упражняване на правата, а именно от последния да извършва собствен мониторинг на язовира. Приел е, че след като това задължение не е изпълнено (с изключение само на 2017г.), това обстоятелство е достатъчно условие да бъде отказано продължаване срока на разрешителното. Като основание за отказ съдът е сметнал и липсата на измервателно устройство, отговарящо на нормативните изисквания съгласно чл.194а, ал.1 ЗВ. Съдът е посочил, че доказателства за съответствие на наличната рейка с посочените изисквания не са представени нито в производството пред административния орган, нито пред съда. Така мотивиран съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт, предвид което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Основанията за отказ да се продължи срокът на действие на разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Основанията, послужили за издаване на процесния отказ са чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. Отказът за продължаване на срока на разрешителното на Напоителни системи ЕАД за водовземане с цел напояване е обоснован с липсата на ежегоден пълен мониторинг върху добиваната вода. Изискването за извършване на този мониторинг се съдържа в чл. 9 от Наредба 18 от 27.05.2009г. за качеството на водите за напояване на земеделски култури. Изискванията към програмата се определят в разрешителното за водовземане на всеки притежател. В Приложения 1 и 2 към посочената наредба са изброени показателите, които следва да се отчитат от извършващите мониторинга. Резултатите, съгласно т. 3 от разрешителното за водоползване се изпращат не по-късно от 45 дни след изтичане на съответната календарна година в Дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив. По делото са представени доказателства електронни документи в компактдиск, че са осъществявани проверки от страна на Дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив на съдържанието и чистотата на водата не еднократно, а даже няколко пъти годишно за целия период на лицензията. Показателите, които са отчитани при тези проверки покриват напълно броя и вида на показателите, които са посочени от Наредба 18 и са част от обхвата на мониторинга на притежателите на разрешителни. Административният орган е следвало да отчете оказаното съдействие за извършването на тези проверки от Напоителни системи ЕАД, които всъщност се припокриват напълно със собствения мониторинг, които дружеството е следвало да извършва и то еднократно годишно и да съобщава на същия административен орган. В допълнение следва да бъде отбелязано, че са налице данни за мащабен и пълен мониторингов доклад за всяка една от годините, изготвен от МОСВ. Резултатите от пробонабирането са известни на ИАОС и БДИБР (МОСВ), като програмата за мониторинг е налична на страницата на БДИБР в раздел ПУРБ, приложения към Раздел IV - Мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води. Язовир Пясъчник е включен под 35 в списъка на Приложение 1 към чл. 13, т. 1 на Закона за водите - комплексни и значими язовири. Същият е вписан под 208 в Приложение М1-1 - Списък на повърхностните водни тела, Том IV - Марица на ПУРБ на ИБР, с код на водно тяло BG3MA500L119, поради което същият е включен като пункт в системата за мониторинг на повърхностните води - контролен и проучвателен. По отношение констатираната липса на монтирано измервателно устройство, отговарящо на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, е необходимо да се посочи, че още при въвеждането му в експлоатация на язовир Пясъчник са монтирани измервателни устройства тип нивомерна рейка, които са тарирани по установения ред и по тях се извършва измерване на водно ниво и изтакано количество през водовземните съоръжения. Като вид измервателно устройство за открити канали, нивомерната рейка е заложена още на етапа на изготвяне на съответната проектна документация. Обосновано е възражението на касатора, че към онзи момент не е имало изискване за сертифицирането й. Отделно от изложеното, основателно е посочването, че нито административния орган, нито съда в обжалваното решение са посочили конкретно какъв вид измервателно устройство за открити канали е сертифицирано съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване. В чл. 62 от Наредбата са посочени средствата за измерване на нечиста студена вода, но това измерване касае само затворени тръбопроводи. Последното води до неяснота какъв вид измервателно устройство е следвало да се монтира и поддържа. Като не може да се направи извод за това какво е било дължимото поведение от страна на дружеството, то и не може да бъде налагана санкция за неговото неспазване чрез отказ за продължаване на срока на разрешителното. Отделно, при съставянето на актове за установяване на публично държавно вземане, издавани от Директори на Басейнова дирекция, именно данните от измервателното устройство от тип рейка са се използвали за изчисляване на таксите и коефициентите. В останалата част на решението по отношение за заплащането на дължимите суми по водоползването и санкциите, послужили за допълнително основание за отказ, Административен съд-София град е формирал правилни изводи, които не следва да се коригират от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваният административен акт се отмени и преписката върне на административния орган за ново разглеждане. При този изход на спора и при съобразяване на своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото и нормата на чл. 8, чл. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал.1 АПК се дължат разноски в размер на 420 лева за държавна такса и 5 000 лева за адвокатски хонорар за двете инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,