Решение № 6946 от 11.7.2022 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение11.07.2022 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2 от 25.01.2022 г. на Административен съд Велико Търново по административно дело 731/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 - 2013, срещу Решение 2 от 25.01.2022 г. на Административен съд Велико Търново по административно дело 731/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-251 от 17.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 - 2013, с което на Община Велико Търново е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор с Бистройинвест ООД по Обособена позиция (ОП) 2, Скорпион Инвестрой ЕООД по ОП 3, ЕТ Пролет Й. Йорданов по ОП 4, Консорциум Паркове ВТ по ОП 5 и НСК София ЕООД по ОП 6 за нередности за нарушения на чл. 64, ал. 3, чл. 27а, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП - отм.), квалифицирани по т. 3 и 4 от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 - 2013, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че производството за определяне на нередност и налагане на финансова корекция е започнало през месец 12.2020 г., с изпращане на уведомление до бенефициера съгласно чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), т.е. след изтичането на визирания в чл. 3, §1, ал. 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) четиригодишен давностен срок. Твърди, че в съответствие с чл. 3, §1 от Регламент 2988/95, тъй като срокът започва да тече от приключване на изпълнението на засегнатите договори (м.12.2015 г.), може да се приеме, че към 09.12.2020 г. (моментът на нотифициране на бенефициера с изпращане на писмо за стартиране на процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ), нарушението не е с изтекла погасителна давност, тъй като същата е била прекъсната. Моли съда да отмени съдебното решение. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна юрисконсултско, респективно адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Община Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 20.05.2013 г. между Община Велико Търново и Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 2013 е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Град Велико Търново зелена и достъпна балканска столица на културния туризъм, като общата стойност на допустимите разходи по проекта възлиза на 4 850 216, 97 лева, от които 85 % финансирани от ЕФРР, 10 % финансирани от националния бюджет и 5 % - собствен принос на бенефициера. На 14.11.2013 г. Община Велико Търново обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Строително монтажни работи (СМР) във връзка с проект Град Велико Търново зелена и достъпна балканска столица на културния туризъм по обособени позиции. На 15.09.2014 г. между Община Велико Търново и Скорпион Инвестрой ЕООД е сключен Договор 1 по ОП 3, приключен на 25.05.2015 г. На 15.09.2014 г. между Община Велико Търново и ЕТ Пролет Й. Йорданов е сключен Договор 2 по ОП 4, приключен на 02.06.2015 г. На 18.09.2014 г. между Община Велико Търново и Консорциум Паркове ВТ е сключен Договор 3 по ОП 5, приключен на 20.05.2015 г. На 18.09.2014 г. между Община Велико Търново и Бистройинвест ООД е сключен Договор 4 по ОП 2, приключен на 09.12.2015 г. На 18.09.2014 г. между Община Велико Търново и НСК София ЕООД е сключен Договор 5 по ОП 6, приключен на 14.01.2015 г. На 02.07.2015 г. Община Велико Търново е уведомена за стартирала процедура по определяне на финансова корекция във връзка с установени нарушения по проведената процедура за възлагане на обществена поръчка по ОП 2, 3, 4, 5 и 6. На 21.06.2016 г., с Акт 99-00-6-9620 на заместник ръководителя на УО на ОПРР 2007 2013 на Община Велико Търново е определена финансова корекция в размер на 25 % от подлежащите на верификация разходи по договор с Бистройинвест ООД по Обособена позиция (ОП) 2, Скорпион Инвестрой ЕООД по ОП 3, ЕТ Пролет Й. Йорданов по ОП 4, Консорциум Паркове ВТ по ОП 5 и НСК София ЕООД по ОП 6 за нередности за нарушения на чл. 64, ал. 3 и чл. 27а, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП - отм. С Решение 29 от 01.11.2017 г. на Административен съд Русе по адм.д. 291/2016 г. е обявен за нищожен Акт 99-00-6-9620 от 21.06.2016 г. на заместник ръководителя на УО на ОПРР 2007 2013. Между страните не се спори, че това решение е влязло в сила. На 09.12.2020 г. Община Велико Търново е уведомена за стартирала процедура по определяне на финансова корекция във връзка с установени нарушения по проведената процедура за възлагане на обществена поръчка по ОП 2, 3, 4, 5 и 6. На 22.12.2020 г. Община Велико Търново представя възражение. На 17.02.2021 г., с Решение РД-02-36-251, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 2013 определя на Община Велико Търново финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор с Бистройинвест ООД по ОП 2, Скорпион Инвестрой ЕООД по ОП 3, ЕТ Пролет Й. Йорданов по ОП 4, Консорциум Паркове ВТ по ОП 5 и НСК София ЕООД по ОП 6 за нередности за нарушения на чл. 64, ал. 3, чл. 27а, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.), квалифицирани по т. 3 и 4 от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Представена е Заповед РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007 2013. С Решение 152 от 20.05.2021 г. на Административен съд Велико Търново по адм.д. 155/2021 г. е обявено за нищожно Решение РД-02-36-251 от 17.02.2021 г. С Решение 12257 от 30.11.2021 г. на Върховния административен съд по адм.д. 6818/2021 г. е отменено Решение 152 от 20.05.2021 г. на Административен съд Велико Търново по адм.д. 155/2021 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 3, параграф 1, ал. 1 и 3 от Регламент 2988/1995 г., първоинстанционният съд приема, че производството за определяне на нередност и налагане на финансова корекция е започнало през месец 12.2020 г. с изпращане на уведомление до бенефициера съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, след изтичане на визирания в чл. 3, §1, ал.2 от Регламент 2988/1995 г. четиригодишен давностен срок. Сочи, че процесуалните действия на органа в производството по верификация на разходите по чл. 60 и сл. ЗУСЕСИФ, нямат и не може да имат значение на действия на компетентните органи, които да са нотифицирани на лицето, свързани с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Касаторът не сочи нито едно съдопроизводствено правило, което първоинстанционният съд е нарушил, за да обоснове твърдения порок. С оглед на горното доводите на касатора за порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност с оглед член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95. В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 началото на срока е датата на приключване на сключения въз основа на процесната обществена поръчка договор. Тази дата е изрично посочена в практиката на Съда на Европейския съюз решение от 21 декември 2011 г., С-465/10, l'Indre, EU:C:2011:867, т. 62, когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки съгласно Директива 92/50 при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност: разглежданата нередност трябва да се счита за продължаваща нередност по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на този получател помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. Неправилно първоинстанционният съд приема, че договорите по всички обособени позиции са приключили през м. 12.2015 г. Видно от доказателствата по делото договорът със Скорпион Инвестрой ЕООД по ОП 3 е приключен на 25.05.2015 г., договорът с ЕТ Пролет Й. Йорданов по ОП 4 е приключен на 02.06.2015 г., договорът с Консорциум Паркове ВТ по ОП 5 е приключен на 20.05.2015 г., а договорът с НСК София ЕООД по ОП 6 е приключен на 14.01.2015 г. Единствено договорът с Бистройинвест ООД по ОП 2 е приключен на 09.12.2015 г. Следователно четиригодишният срок по всеки от договорите изтича както следва: за ОП 2 на 09.12.2019 г.; за ОП 3 на 27.05.2019 г. (25.05.2019 г., събота е неприсъствен ден); за ОП 4 на 03.06.2019 г. (02.06.2019 г., неделя е неприсъствен ден); за ОП 5 - 20.05.2019 г. и за ОП 6 14.01.2019 г. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. По отношение на нарушенията на чл. 64, ал. 3, чл. 27а, ал. 5 ЗОП (отм.), общината е нотифицирана с уведомлението от 02.07.2015 г., поради което на тази дата давността по отношение на договорите за ОП 3, 4, 5 и 6 е прекъсната и срокът е започнал да тече отново на 03.07.2015 г., като е изтекъл на 03.07.2019 г. Тъй като приключването на договора по ОП 2 (09.12.2015 г.) е последващо уведомлението от 02.07.2015 г., то четиригодишният давностен срок по него е изтекъл на 09.12.2019 г. По делото не са представени доказателства за други нотификации на общината или правни действия на компетентните органи във връзка с процесните нередности, като такива не се сочат и в обжалвания административен акт. Административният орган на стр. 27 от акта единствено лаконично е посочил, че давността е била прекъсвана с всички предприети от УО действия по установяване на нарушенията с финансово влияние, без да са посочени конкретните факти, които органът възприема като такива действия. Както правилно приема и първоинстанционният съд действията на органа свързани с верификация на разходите не са действия по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 в конкретния случай, свързан с определяне на финансова корекция. По изложените съображения, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че производството по определяне на финансова корекция за процесните нередности, започнало на 09.12.2020 г., с изпращане на уведомление до бенефициера по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е след изтичане на давностния срок по член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от твърдените пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд