Решение № 10150 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 536/2018 г.

Решение № 10150 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 536/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, чрез пълномощника и старши юрисконсулт Миков, срещу Решение № 551 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 644/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е уважен предявения срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Д-р Г. Ячева - ИППМП" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Димова в писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по предявения от "Д-р Г. Ячева - ИППМП" ЕООД, срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, представляващи уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пазарджик при оспорването на наказателно постановление, издадено от зам. директор на РЗОК Пазарджик, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция. С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск като основателен и е присъдил на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че в случая са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предпоставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Доказано е също от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Пазарджик е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на представителна власт на адвоката, осъществил процесуално представителство на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на представено по делото пълномощно компетентният съд е приел наличието на надлежно упълномощаване, която преценка не подлежи на контрол в настоящето производство, правото на процесуално представителство е и осъществено от упълномощения адвокат. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК за сума в размер на 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение