Решение № 2851 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2016 г.

Решение № 2851 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния представител адв. Радослав Миков, срещу решение № 2872 от 26.04.2016 г., постановено по адм. д. № 8341/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател с процесното Решение Ц- 27 на КЕВР, регулаторът въвежда мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество - оператор на електропреносната мрежа, [фирма] ("Е."), което е под едноличен държавен контрол. На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно разместил доказателствената тежест в процеса, постановил решение при непълнота на доказателствата, погрешно приложил чл. 26 от АПК, както и не е отчел, че при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, т. е. КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител адв. Олег Темников от Адвокатска колегия – С. и в писмена защита, поддържа жалбата. Претендира и присъждане на разноски за които представя списък съгл. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител Р. Р. и в писмена защита, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС -за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - [фирма], не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2417 от 12.04.2016 г. на Административен съд София - град, по адм. дело № 8341/2016 г., е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5, в която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7. 14 лв. /МВтч/, без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основание за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност [фирма], са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподателя доводи, че с процесното Решение Ц - 27 КЕВР въвежда мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към [фирма]. Настоящата съдебна инстанция приема, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има съвсем различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Вярно е, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергията от производителите на енергия от слънце и вятър, но това по никакъв начин не означава, че тези производители нямат задължения произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 07.07.2015 г. В този смисъл заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което по никакъв начин не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. По този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат заварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. На следващо място съдът счита, че определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия /7. 14 лв/МВтч/ е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.12 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отм./. К. У. е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1/13 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм/записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № от 18.03.2013 г. /. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала"- 36 хил. лв., като е умножала "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3. 33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № от 18.03.2013 г. / само от стойността на "необходимия оборотен капитал"- 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № от 18.03.2013 г. /. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3. 33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100%-няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъл на същата разпоредба и във връзка с § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация, е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията на касатора в посока липса на публичност при провеждането на производството по утвърждаването на цените и съответно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото доказателства производството пред КЕВР е образувано по заявление на [фирма] от 31.03.2015 г. На 27.05.2015 г. е изготвен доклад от работната група назначена със заповед от 20.04.2015 г. Докладът е приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. На 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесният доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация същите са били надлежно уведомени. В този смисъл изводът на съда е, че Комисия за енергийно и водно регулиране не е допуснала съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, ответникът и заинтересованата страна имат право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г., във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200. 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,