Решение № 2728 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2011 г.

Решение № 2728 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител юрк. Михаела Мавродинова, против Решение № 99 от 7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 78/2011 г. на Административен съд Перник, с което по жалба от Александър Димитров Величков е отменено предписание от 20.12.2010 г. за извършване на растително карантинни мероприятия, издадено от главен инспектор Фитосанитарен контрол при Регионална служба за растителна защита гр. София, отдел Перник, към Националната служба за растителна защита при МЗХ. В касационната жалба са развити доводи, че оспореното предписание не подлежи на оспорване по съдебен ред, а само по административен, поради което се иска обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Алтернативно се иска решението да бъде отменено като неправилно и съдът да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата против предписанието. Оспорват се изводите на съда, че не може да се установи лицето, издало предписанието, както и че липсват фактически и правни основания за издаването му. Сочи се, че предписанието е издадено от фитосанитарен инспектор в качеството му на длъжностно лице - контролен орган, като са налице подписът и посочване на длъжността му. Освен това в акта е цитирано писмо от Централна лаборатория по карантина на растенията, което удостоверява наличието на карантинния вредител и съставлява фактическото основание за издаването на акта. В предписанието е посочен и чл. 5 от Наредба № 19 като правно основание за постановяването му. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответникът Александър Димитров Величков, чрез процесуални представители адв. Иван Ангелов и адв. Христо Градинарски, представя писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки, с които по подробно развити съображения счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по доводите за неправилност на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба от Александър Димитров Величков против предписание от 20. 12. 2010 г., издадено от главен инспектор Фитосанитарен контрол при Регионална служба за растителна защита гр. София (РСРЗ), отдел Перник, към Националната служба за растителна защита при МЗХ (понастоящем на основание § 1 от ПЗР от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, БАБХ е правоприемник на НСРЗ, съответно Областната дирекция по безопасност на храните Перник - на РСРЗ), с което на основание Закона за защита на растенията (ЗЗР), Наредба № 1 от 27. 05.1998 г. за фитосанитарен контрол (Наредба № 1) и чл. 5 от Наредба № 19 от 02. 07. 2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. (Наредба № 19) на жалбоподателя са предписани карантинни мероприятия в 8 точки, подробно описани, с които са обявени за заразени посочените обекти, заразената площ е поставена под три годишна карантина, при забрана за отглеждане на картофи и изрично посочените други растения, поставени са изисквания за след изтичане на карантинния срок, предписано е почистване на почва, растителните отпадъци и други. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното предписание страда от пороци във формата. На първо място съдът е констатирал, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК актът не съдържа подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му, липсва печат върху акта, както и изходящ номер на същия. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, което е основание за отмяна на предписанието. Съдът е счел също така, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. мотиви. Фактическите основания могат да се извлекат от административната преписка, но същите не са възпроизведени в крайния административен акт. Липсва и правно основание, тъй като посоченият за такова - чл. 5 от Наредба № 19 не отговаря на установената фактическа обстановка. Липсата на мотиви в акта съдът е квалифицирал като съществено нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК, представляващо самостоятелно основание за отмяна. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, като се сочи, че при постановяването му не е съобразено последното изменение в Закона за защита на растенията, а именно чл. 8, ал. 3 от ЗЗР (Нова, ДВ, бр. 28/2011 г., в сила от 5.04.2011 г.), според който индивидуалните административния актове по ал. 2, каквото представлява процесното предписание, могат да се обжалват пред директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на АПК. С тази разпоредба е предвидена възможност за обжалване по административен ред на актовете - задължителни предписания на контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните, като е указано кой е компетентният да се произнесе горестоящ орган. Това не изключва съдебното обжалване на сочените актове по общите правила на АПК. Този извод следва и от самата редакция на текста, където е използван глаголът "могат", т. е. административното обжалване е само възможно, но не е задължително и с него не се изчерпва редът за оспорване на предписанията. Ето защо не са налице основания за обезсилване на обжалваното решение. Същото е постановено в производство по оспорване на индивидуален административен акт (чл. 145-178 от АПК) и е допустимо. Обжалваното решение е неправилно. При осъществяване на служебния контрол за законосъобразност върху акта съдът е констатирал, че при постановяването му не са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 8 от АПК, който порок е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място, неспазването на изискването за форма при издаване на акта представлява самостоятелно отменително основание съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, а не съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел съдът. Освен това изводите му по същество са неправилни. Необосновано съдът е приел, че актът не съдържа подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В процесното предписание ясно и конкретно е посочено, че същото е издадено от Румяна Меткова Петрова, на длъжност главен инспектор ФСК (фитосанитарен контрол) при РСРЗ София/отдел Перник, като посоченото лице е подписало акта като връчител на същия. Върху акта е положен печата на РСРЗ Перник, независимо че в АПК няма изискване за печат и изходящ номер. Незаконосъобразни също така са изводите на съда, че предписанието не съдържа фактически и правни основания за издаването си. Като правно основание за издаването му е посочен чл. 5 от Наредба № 19. Посочено е също, че заразата е установена в клубенова проба с № 332 и е потвърдена чрез използване на серологични, молекулярни, биологични и биохимични тестове - писмо на ЦЛКР, изх. № 1383/07.12.2010 г. Писмото от Централната лаборатория по карантина на растенията, което е приложено по административната преписка, представлява фактическото основание за постановяване на предписанието, тъй като удостоверява наличието на карантинния вредител. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. В жалбата на Александър Величков до АС Перник против процесното предписание са развити доводи за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започналата процедура по изследване на взети проби за наличието на карантинен вредител, т. е. за започване на административното производство по издаване на предписанието. Доводите са неоснователни. Видно от приложеното заявление до РСРЗ София за регистрация по ФСК вх. № 1237/14.05.2010 г. Александър Величков е посочил като лице за контакт Анелия Величкова - негова майка. Последната е участвала в предходни процедури по проверка на площите - подписала се е като получила предписанията от 17.08.2010 г. и 12.10.2010 г., протокол за взета проба № 88/07.09.2010 г., инспекционен доклад за фитосанитарна проверка от 07.09.2010 г., протокол за определяне на заразена зона с причинителя на пръстеновидното гниене по картофите от 22.10.2010 г. Ето защо не може да се приеме, че пробите, послужили като основание за издаване на предписанието от 20.12.2010 г., са били взети без знанието на жалбоподателя, тъй като при вземането им е присъствало посоченото от самия него лице за контакт - Анелия Величкова. Нещо повече, дори и да се приеме, че издателят на акта не е уведомил жалбоподателя за започване на административното производство, това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, защото жалбоподателят е реализирал правата си в хода на съдебното производство, като е подал жалба в законния срок и е разполагал с процесуалната възможност да изрази становището си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователни са доводите за нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 19, а именно - пробите да са взети от картофи в процес на вегетация или последните да са вече прибрани. В настоящия случай пробите, чрез които е установена заразата са взети директно от полето. Според касатора към момента на вземане на пробите - 22.10.2010 г. не е имало наличие на картофени растения в процес на вегетация, нито е имало наличие на картофи в земята, тъй като последните са прибрани още в началото на месец септември, поради което е напълно възможно взетите клубени за проба да са попаднали случайно при преминаването на други земеделски производители през или покрай земеделските площи, т. е. по този начин се създава една несигурност относно източника на зараза с карантинния вредител. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели. От показанията на свидетеля на ответната страна - главен експерт в ОДБХ, които настоящият състав кредитира като логични и последователни, се установява, че заявените от Александър Величков 55 дка попадат в огнища на зарази, установени през 2006 г., 2007 г. и 2010 г. Тези 55 дка са част от общото стопанство на сем. Величкови, независимо че всеки от тях се е регистрирал като отделен земеделски производител. Свидетелката е обяснила, че за проследяване на заразяването е била допусната под сайвана на сем. Величкови, откъдето са извадени две щайги, но същите не са били достатъчни за пробата. По тази причина пробата е взета от полето. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 19 при всяко съмнение за наличие на вредителя по картофени растения и клубени по време на вегетация, по клубени на склад или предлагани на пазара фитосанитарните инспектори вземат проби за лабораторни изследвания и уведомяват НСРЗ. От текста на сочената разпоредба следва, че пробите се вземат от картофени растения и клубени по време на вегетация, от клубени на склад или предлагани на пазара. В настоящата хипотеза, предвид датата на вземана не пробата - 22.10.2010 г., т. е. след прибиране на реколтата, пробите е следвало да се вземат от клубени на склад, което обаче е било обективно невъзможно. Както беше посочено, съгласно показанията на свидетелката, взела пробите, картофите в наличност са били недостатъчни за изследване, което е наложило да се вземе проба от полето. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора, че пробите не са взети по надлежния ред, т. е. нарушени са изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 19. Сочената разпоредба следва да се тълкува заедно с чл. 2 от наредбата, според която НСРЗ извършва оценка на риска от разпространение на вредителя, организира и провежда системни проверки и изследвания за откриването му по картофите по време на вегетация и върху клубените, произведени на територията на страната или от внос, а според ал. 2 обхватът на проверките по ал. 1 се определя според установената степен на риск от разпространение на вредителя. Това означава, че в изпълнение на целите на наредбата за превенция и контрол върху разпространението на карантинния вредител, НСРЗ има право да извършва проверки върху клубените, произведени на територията на страната, независимо дали същите са на склад или на полето. Неслучайно в ал. 2 е посочено, че обхватът на проверките се определя според установената степен на риск от разпространение на вредителя. В настоящия случай РСРЗ е преценила, че степента на риск е висока, предвид констатираните огнища на зарази през 2006 г., 2007 г. и 2010 г., което е наложило да се вземе проба директно от полето. Не на последно място, вземането на такава проба се дължи на действия на самия жалбоподател, който не се е съобразил с предписанията на РСРЗ Перник от 17.08.2010 г. и 24.09.2010 г. С първото е предписано изваждането на картофите да се извърши под контрола на фитосанитарните инспектори, както и всички документи за движението на заразената партида да бъдат представени на фитосанитарните органи, а с второто е поставена под карантина и е забранено движението на цялата продукция от картофи (прибрана в склада и неприбрана от полето). Както самият жалбоподател е декларирал, независимо от дадените му предписания, към 30.09.2010 г. вече е бил продал произведените от него количества картофи на Софийската стокова борса и на "Ескада" ООД Перник. Следователно контролните органи не са разполагали с друга възможност освен да вземат проби директно от полето, за да се предотврати разпространението на нова зараза. Обжалваното предписание е издадено от компетентен орган - фитосанитарен инспектор при РСРЗ Перник в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЗР и в предвидената форма. При постановяването му е спазена предвидената процедура по чл. 3 от Наредба № 19. Вземането на пробата е обективирано в протокол за взета проба № 115/22.10.2010 г., в който е посочен размер на контролираната единица - 55 дка и № на пробата - 332Р, състояща се от клубени, взети от полето за установяване на здравното състояние на площта. Заразата е потвърдена съгласно писмо изх. № 1383/07.12.2010 г. от Централната лаборатория по карантина на растенията, където е изследвана пробата. Законосъобразно контролните органи, при потвърдено наличие на вредителя във взетите проби, са наложили мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата - обявили са за заразени партидата, площта, складовото помещение, земеделската техника, превозните средства и всички други предмети, които са били в контакт с растенията, от които е взета пробата, а в изпълнение на правомощията си по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 са поставили под карантина за срок от три години заразената площ - 55 дка, находяща се в м. "Търниче", землище на с. Гълъбник и са забранили отглеждането на картофи, растения и семена или изрично посочени други растения. Предписанието е издадено и в съответствие с целта на ЗЗР и Наредба № 19, а именно - при установена висока степен на риск от заразяване фитосанитарните власти да предприемат всички необходими мерки за борба с вредителя, свързани с предотвратяване на по-нататъшната му поява, откриване и определяне на района на разпространението му и пълното му унищожаване. По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата против предписанието на РСРЗ Перник от 20.12. 2010 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение