Решение № 12189 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2018 г.

Решение № 12189 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Йорданов, чрез пълномощника му адвокат К. Андреев, срещу решение № 482 от 14 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 584 от 2017 г., по описа на Административен съд – Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № ПЛ-2423 от 20 юли 2017 г. на директора на Регионална служба "Военна полиция" – Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" и е оставено без уважение искането на ответника – директора на регионална служба "Военна полиция" – гр. Плевен за присъждане на разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът постанови друг, по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. В постъпилото по факс на 07 май 2019 г. писмено становище касаторът поддържа доводите си, изложени в касационната жалба и излага такива по същество на спора. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с оглед на който се претендират разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на Регионална служба "Военна полиция" – Плевен, чрез пълномощника му служител с юридическо образование капитан Петков оспорва касационната жалба като моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано въз основа на жалба, подадена от старшина Д. Йорданов против заповед № ПЛ-2423 от 20 юли 2017 г. на директора на Регионална служба "Военна полиция" – Плевен. С нея, на основание чл. 244, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ жалбоподателят е наказан, в качеството му на "Старши специалист в I военно полицейски екип във втори сектор на отдел "Контрол и охрана" при РС "Военна полиция" – Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново със "Забележка". Посочено е, че извършените от служителя действия са квалифицирани като нарушаващи заповед № ПЛ-243 от 18 януари 2017 г. на директора на РС "Военна полиция" – Плевен и чл. 28, ал. 3, чл. 29 и чл. 30 на заповед № 0 Х-881 от 23 ноември 2011 г. на министъра на отбраната на Република България относно обявяване на Вътрешни правила за организацията, експлоатацията и поддръжката на пътните превозни средства от въоръжените сили на Република България (Вътрешни правила), както и на т. 2, т. 3 и т. 4 на раздел VI "Функционални задължения за мирно и военно време", б. А "За мирно време" от длъжностната му характеристика, поради което на основание чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 242, т. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложено процесното наказание. От фактическа страна е установено, че на 05 април 2017 г. военнослужещият, заедно с други двама негови колеги, при изпълнение на вменените му задължения е използвал служебен автомобил "Кия Спортидж" не по предназначение, тъй като е установена разлика в километражите на същия от последния пътен лист. С обжалваното решение, инстанцията по същество, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Изводите на първостепенния съд, че между страните липсва спор по фактите се подкрепя от приобщения доказателствен материал по делото. Безспорно е установено констатираното нарушение, поради което доводите на административния съд, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това е законосъобразен. С нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите на или началниците, като съгласно ал. 2 от същата, заповедите се издават във връзка със служебната и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им, те не могат да накърняват личното достойнство подчинените, нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение. Несъмнено от събрания доказателствен материал по делото се установява, че Д. Йорданов не е спазил военната дисциплина при неизпълнение на задължение по военната служба – по арг. на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, тъй като същият е нарушил заповед № ПЛ-243 от 18 януари 2017 г. на директора на Регионална служба "Военна полиция" – гр. Плевен, както и разпоредбите на конкретни текстове от заповед № 0 Х-881 от 23 ноември 2011 г. на министъра на отбраната на Република България относно обявяване на Вътрешни правила за организацията, експлоатацията и поддръжката на пътните превозни средства от въоръжените сили на Република България (Вътрешни правила). Касаторът на 05 април 2017 г. безспорно е управлявал служебен автомобил "Кия Спортидж" като не е попълнил данните за маршрута му за движение преди неговото използване, както и след завръщането му, а също така и показанията на километража му. Ето защо, правилни са доводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 4 от Вътрешните правила, според която пътни превозни средства се допускат да излизат от парка само, когато има оформени и попълнени пътни листове/пътни книжки, подписани от заместник – командира по логистиката/назначеното длъжностно лице. Такива са изводите и за неспазване на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от цитираните правила, а именно след завръщане машината в парка, водачът предоставя пътния лист на дежурния по парк/назначеното длъжностно лице, който отбелязва в дневника за излизане и връщане на машините времето за завръщане, записва в пътния лист показанията на километропоказателя и се подписва в определената графа на пътния лист (пътната книжка). Следователно задължение за военнослужещият е да предостави пътен лист с изминатия километраж, което действително лицето не е сторило и не е изпълнил задължението си по военната служба, предвидено в раздел VI, б. А,. т 2 и т. 3 от функционалните задължения, вменени му с длъжностната характеристика. С оглед на изложеното, законосъобразно Административен съд Велико – Търново е установил, че Д. Йорданов е нарушил разпоредбите на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, представляващо нарушение на военната дисциплина с оглед нормата на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Предвид изложеното, настоящият тричленен съдебен състав на пето отделение счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да се остави в сила като правилен. С оглед направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата съдебна инстанция, на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерство на отбраната сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,