Решение № 8841 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2010 г.

Решение № 8841 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на инж. Цветан Иванов Дичев от гр. София срещу решение № 3629/19.03.10 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение по адм. д. № 14461/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Комисия за защита на личните данни не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Дичев срещу решение № 12/14.09.09 г. на Комисията за защита на личните данни, с което като неоснователна е отхвърлена жалба рег. № Ж-12/31.01.08 г., подадена от оспорващия срещу "Банка-ДСК" ЕАД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението фактическите установявания по административната преписка са подведени към съответните материалноправни разпоредби, респ. чл. 2, ал. 2 и чл. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, прието е, че на 16.01.08 г. личните данни на оспорващия са обработени от "Банка ДСК" ЕАД, оператор на лични данни, в унисон с изискванията на специалния закон и в изпълнение задълженията на банката по Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/, Закона за мерките срещу финансиране на тероризма /ЗМФТ/ и приетите от Управителния съвет на банката въз основа на тези закони Правила за влогове и сметки на физически лица и Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост- е неоснователна. Предметът на правния спор е очертан в жалба вх. № 94-ЦЦ-0003/17.01.08 г., подадена от касатора до управителя на Българската народна Банка /БНБ/, с оплакване срещу действията на служител на "Банка ДСК" ЕАД от 16.01.08 г. относно неправомерно преснимане или сканиране на документа му за самоличност при теглене на парична сума от личен влог. Предвид съдържанието на жалбата същата е изпратена по компетентност на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ . Последната е приела жалбата за разглеждане и при спазване административнопроизводствените правила по чл. 9 ЗЗЛД е изяснила фактите и обстоятелствата по спора и се е произнесла с обжалваното в първата инстанция административно решение. Данните по административната преписка сочат, че спорът по жалбата от 17.01.08 г. относно законосъобразността на действията на банков служител на 16.01.08 г. - преснимане или сканиране личната карта на касатора - изцяло попада в регламентацията на ЗЗЛД. В жалбата по повод която е образувано административното производство липсват фактически твърдения за нарушения по Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, а във връзка довода за нарушение по чл. 70 от този закон първоинстанционният съд е изложил мотиви относно липсата на такова, които се възприемат и от настоящата инстанция. В молбата от 25.01.10 г. /л. 37/ е направено искане от "Банка ДСК" ЕАД да се изискат доказателства относно: наличието на надлежно предоставени правомощия на банката да по чл. 11 по ЗБЛД - да преснема, да създава и съхранява фондове с копия от документи за самоличност и да работи с тях; "лиценз" на банката за съхраняване, разглеждане и произнасяне по защитени от Конституцията на Р. България права на гражданите и посочване конкретно законното основание, предоставящо право на банката на идентифицира и класифицира всяко физическо лице- вложител банката, да го подвежда го "като нарушител" по ЗМИП и ЗМФТ и чрез преснемане на документа му за самоличност на основание чл. 5, ал. 5 от Правилата за влогове и сметки на физически лица да нанася обида и накърнява правата и достоинството на гражданите. Макар по тази молба да липсва произнасяне и поисканите доказателства да не са събрани, нарушение на съществени съдопроизводствени правила не е допуснато, тъй като поисканите доказателства не са били от категорията да внесат яснота в и без това изяснената в детайли фактическа обстановка по преписката, още повече, че в проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.02.10 г. оспорващият, явил се лично, не е поддържал молбата и е заявил, че няма да представя допълнителни доказателства. Доказателствата по делото налагат безспорен извод, че повдигнатия с жалбата от 17.01.08 г. административен спор попада в приложното поле на ЗЗЛД, предвид което позоваването на разпоредбите на чл. 11, чл 25 и чл. 70 ЗБЛД е неоснователно- липсват доказателства за действия, нарушаващи забраната за по чл. 11 за използване на чужд документ за самоличност, за иззети от органа по чл. 25 правомощия във връзка с контрола по използване личната карта на касатора, не се установява и ползване на данни от информационните фондове на българските лични документи. Касае се до действия на банков служител, основани на разпоредбите на чл. 5, т. 3 от Правила за влогове и сметки на физически лица и чл. 18, ал. 2 от Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Нещо повече, безспорно установено е обстоятелството, че към операционната бележка, изготвена при тегленето на сума от личния влог на касатора, не е приложено копие от личната му карта с вписана забележка, че лицето отказва това. С оглед изложеното подложеното на касационна проверка по реда на чл. 209, т. 3 АПК първоинстанционно решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав