Решение № 9620 от 31.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Тодоров, подадена чрез адв. Данков срещу решение 116 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело 705/2021 г. на Административен съд - Плевен (АС), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К-9479/11.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Райкова оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът е заемал длъжността "инспектор" в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" на РСПБЗН - Плевен към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР. Уволнен е дисциплинарно и е прекратено правоотношението му с МВР заради неизпълнение на служебни задължения - чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и неспазване на правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР - чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. За да потвърди уволнението, АС е приел за доказано от страна на административния орган, че в случая са извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от Тодоров, за които задължително се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Същият не е изпълнил служебните си задължения по противопожарен контрол по отношение на строяща се сграда, като за да извърши това е получил лична облага под формата на парична сума. Правилни са изводите на АС, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи и е в предвидената законоустановена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, като правилно е приложен и материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на комисията в дисциплинарното производство се свеждат до предполагаеми нарушения наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 303, ал. 1 от НК, за което се води наказателно производство, но същото не е приключило с влязла в сила присъда и дотогава действа презумпцията за невиновност. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната отговорност. Налице са достатъчно приобщени доказателства, някои от тях по реда на НПК, от които може да се направи извод за това, че Тодоров е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по осъществяване на противопожарен контрол при строителството на обект. Затова обоснован е извода на съда за допуснато нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. С поведението си, с което се накърнява престижа на институцията, която представлява, Тодоров е уронил престижа на службата, което представлява и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За тези нарушения се предвижда уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, защото същите са несъвместими с етичните норми за поведение на служителите в МВР и са уронващи престижа на службата. Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел дисциплинарнонаказващият орган и съда. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. В случая служителят е дисциплинарно наказан с най-тежкото наказание за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на конкретни служебни задължения и признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР. Съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция споделя изцяло обстойните мотиви на АС, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС - Плевен и същото като правилно следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,