Решение № 12 от 25.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1018/2015 г.

Решение № 12 от 25.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1018/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу решение № 2432 от 23.12.2014 г. по в. гр. д. № 3405/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение от 2.07.2014 г. по гр. д. № 13337/12 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, в частта, с която искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 30.10.2009 г., предявен от И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу ЗАД [фирма] е уважен за разликата от 400 000 лв. до 700 000 лв., вместо което искът е отхвърлен за посочената разлика и е разпределена отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия - млад човек, намиращ се в състояние на "будна кома" след ПТП, настъпило през 2009 г., което състояние не е преодоляно и няма изгледи за възстановяване на физическото и психично състояние на пострадалия. Навеждат се доводи, че в мотивите на съдебното решение не са посочени причините и критериите за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, както и на другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС № 4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Ответникът по касация ЗАД [фирма] и третото лице помагач МБАЛ [фирма], не заявяват становище. С определение № 586 от 26.10.2015 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД и следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" и конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние, както и с практиката на други съдилища. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 400 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв., въззивният съд е приел, че при категорично установеното вегетативно състояние на пострадалия ищец, т.нар "будна кома", с неблагоприятна дългосрочна прогноза и трайно пожизнено инвалидизиране и то на млад човек, е трудно да се прецени кой е справедливият размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, като наличието на очевидна обреченост провокира чисто човешка емоция към съчувствие и нагласа за пълно удовлетворяване на претенцията от 700 000 лв., но тази сума може да се приеме като едно цяло и достойно обезщетение за всички вреди, включително и имуществени, за които обаче иск не е предявен, а справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 400 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС № 4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, II т. о., решение № 130 от 9.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика, което налага и частичната му отмяна на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, както поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия, така и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Установените по делото увреждания на двадесет и една годишния към момента на ПТП ищец, са довели същия до продължаващото и понастоящем състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза - т.нар. "будна кома" /при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари/, като ищецът не е в състояние да разбира и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководи своето поведение. Това му състояние, което неминуемо довежда до трайна инвалидизация, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§ 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.), мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 550 000 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 400 000 лв. до сумата 550 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като се присъди на касатора допълнително обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието - 30.10.2009 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца над сумата от 983 лв. до сумата от 1351.50 лв., в частта му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ч. над сумата от 12 830 лв. до сумата от 17 180 лв. и в частта му за заплащане от ЗАД [фирма] в полза на СГС, на държавна такса над сумата от 16 000 лв. до сумата от 22 000 лв. В останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4 750 лв., на основание чл. 38 от ЗА дължи на адвокат Ч. и сумата от 4 350 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38 от ЗА пред въззивния съд, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 3 000 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 3 000 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение