Решение № 14555 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2012 г.

Решение № 14555 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Иванова Воденичарова, от с. Огняново, област Благоевград против решение № 643/27.04.2012 г. по адм. дело № 100/2012 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1, чл. 54е и чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 643/27.04.2012 г. по адм. дело № 100/2012 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Елена Иванова Воденичарова, от с. Огняново срещу решение № Б-03/13.01.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 012-02-162-6/05.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че с оспорените актове органите на НОИ са разпоредили на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 11.05.2011 г. до 31.07.2011 г. в размер на 1499,13 лева, от които 1393,08 лева главница и 106,05 лева лихви. При издаването на актовете е съобразено влязло в сила решение на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Гоце Делчев, с което регистрацията на Воденичарова като безработно лице е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), считано от 11.05.2011 г. Не е обжалвано и е породило целените правни последици и разпореждане № 012-02-162-4/28.10.2011 г., с което е отменено разпореждане № 012-02-162-1/13.05.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Изброените факти сочат недължимост на получените обезщетения поради отпаднало основание за получаването им. Съгласно чл. 54ж от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, като дължимите суми могат да се прихващат от вземанията на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законосъобразно е прието, че жалбоподателката е недобросъвестно лице при получаване на обезщетенията, тъй като видно от регистрацията и в Дирекция "Бюро по труда" гр. Гоце Делчев тя е представила заповед № 1.12/02.02.2011 г. на НАП с основание за прекратяване на служебното й правоотношение "придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст", т. е. на същата е било известно обстоятелството, че е с придобито право на пенсия и няма право на регистрация като безработно лице поради забраната по чл. 20, ал. 4, т. 6 от ЗНЗ. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение