Решение № 2581 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2012 г.

Решение № 2581 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от Евгени Иванов Иванов срещу решение № Ж-125 от 2.05.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулирани. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 146 от АПК, но от фактическите твърдения може да се изведат като наведени доводи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на оспорения административен акт като законосъобразен. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна. С жалба вх. № ОЖ-3343 от 23.12.2011 г., подадена до Централно управление на "Софийска вода" АД е поискано извършване на проверка във връзка с незаконно преустройство на ателие № 1 в бл. 387, ет. 3 и неправомерно изградени водопроводни отклонения и канализационни системи, включени в общите щрангове без инсталиране на индивидуален уред за измерване на потреблението. С жалбата е поискано след извършване на проверката да се издадат съответните актове и да се изключат неправомерно изградените водопроводни отклонения и канализационни системи. Във връзка с подадената жалба е получен отговор от В и К оператора, с който е изразено становище, че повдигнатия с жалбата въпрос не е от компетентността на дружеството. Излагат се доводи, че поддържането и ремонтите на вътрешно-сградната инсталация не се извършват от снабдителното дружество. По повдигнатите с жалбата въпроси е даден отговор, че спорът следва да се реши по реда на гражданското съдопроизводство, а влязлото в сила решение ще бъде съобразено от оператора. Във връзка с дадения отговор, с който оператора отказва извършване на проверка е подадена жалба до ДКЕВР. С жалбата се релевират доводи, че в резултат на незаконното преустройство на жилище от етажната собственост е допуснато нерегламентирано изграждане на водопроводно и канализационно отклонение, което е включено към общите вертикални щрангове без да е монтиран индивидуален уред за измерване. Излагат се доводи, че В и К оператора е отказал необходимото съдействие, произтичащо от клаузите на Общите условия за предоставяне на В и К услуги. Във връзка с подадената жалба е изпратено писмо до "Софийска вода" АД, с което е изискано извършване на проверка по случая, както и проверка на вътрешната водопроводна инсталация във връзка с твърденията на жалбоподателя за нерегламентирано включване на абонат, чието потребление не се отчита индивидуално, а остава за сметка на общото потребление. Във връзка с изисканите сведения, операторът е отговорил, че отчетът по потреблението в етажната собственост е на базата на показанията на общия водомер и инсталирани индивидуални измервателни уреди, като на посочения адрес са регистрирани 68 индивидуални партиди. Приложена е справка в табличен вид за осигуряване на достъп до отделните имоти, както и за таксуваните количества вода по индивидуалните партиди и разхода на общия водомер. По отношение изисканата информация за партидата на имот в етажната собственост - ателие № 1 е дадена справка, че след промяна на собствеността не е осигуряван достъп до жилището. Уредите за индивидуално отчитане на потреблението - един водомер за отчет на студената вода и един водомер за отчет на топлата вода, са пломбирани на 19.11.2008 г. След тази дата разходът е отчитан на базата на самоотчет. На основание дадения отговор от водоснабдителното дружество е изготвен доклад от главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при ДКЕВР, с който се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. С обжалваното решение, взето по протокол № 63 от 2.05.2012 г., Комисията е приела, че в резултат на извършената проверка не са установени нарушения на лицензията, поради което и на основание 102, ал. 1 от НЛДЕ е прекратила преписката образувана по жалбата на Евгени Иванов. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г., приложим към датата на издаване на административния акт/ ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), а съгласно ал. 5 редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), обн. ДВ, бр. 53/2004 г., Глава седма Уреждане на спорове по чл. 22 от ЗЕ. Също така в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ регулирането на В и К услугите се осъществява от ДКЕВР, която се създава по реда на Закона за енергетиката. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ и чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ, при спазване на изискуемата от закона форма. Настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22, от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 25б и чл. 37 от Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, която е НЛДЕ. С разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗЕ, в приложимата редакция преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е предвидено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 80 от ЗЕ, чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: да бъде назначена работна група, тя събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. Във връзка с подадената жалба до регулаторния орган единствено е изискано становище на проверяваното В и К дружество и само при съобразяването на това становище директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил доклад, с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на снабдителното предприятие, което в изпратеното становище е потвърдило фактите по обжалваното писмо, с което е отказано на потребителите извършване на проверка във връзка с нерегламентираното присъединяване на абонат без инсталиране на индивидуални измервателни уреди. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в Комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея, т. е. обсъждането на становището на оператора е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. От текста на постъпилото становище се установява, че с него се излагат единствено твърдения, които не са подкрепени с доказателства. В становището, на което се е позовал директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР, изцяло се потвърждава становището на оператора, дадено с писмото, с което е даден отговор по жалбата от 23.12.2011 г. Отново е потвърден отказа на оператора да извърши проверка на вътрешната сградна инсталация за установяване на незаконно присъединяване на абонат. Основните доводи в жалбата, с която е бил сезиран регулаторния орган е за незаконно присъединяване на абонат към общите щрангове и съответно консумация, която се отчита единствено на общия водомер на етажната собственост и се разпределя за сметка на всички живущи. Във връзка с тези твърдения е поискано извършване на проверка, която да констатира твърдените нарушения. Въпреки изричното искане за назначаване на проверка това не е било сторено в инициираното пред регулатора производство, а извършената проверка се е свела само до това да се изиска становище от оператора, както и доказателства касаещи отчета на разхода в етажната собственост. Настоящият състав приема, че ДКЕВР не е действала като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършила изискуемата проверка, за която е бил задължен по силата на чл. 22, ал. 2 /изм./ от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР. Нормата на чл. 25б ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР също регламентира директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР да извършва проверки по допустимостта и основателността на подадените жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Но както е отразено по-горе, това задължение не е изпълнено. По тези доводи настоящият състав намира, че по подадената жалба не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, не е назначена работна група, такава работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. Неоснователни са доводите на регулаторния орган, че исканата проверка е извън компетентността на ДКЕВР, тъй като се отнася до установяване на незаконно строителство, което е от компетентността на органи, упражняващи контрол в строителството. Във връзка с извършеното незаконно преустройство са сезирани органите, осъществяващи строителен контрол и по този повод са издадени актове със съответните предписания, които също не са били съобразени при извършване на проучване по подадената жалба. В случая жалбата е по отношение на нарушения във връзка с режима за присъединяване на абонат към водопроводна инсталация и включването му в канализационната система. Този режим е в обхвата на регулация, осъществяван от ДКЕВР, поради което по повдигнатия въпрос именно този регулатор следва да извърши проверка и да се произнесе за наличие на твърдяното нарушение. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на оспореното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. За произнасяне по повдигнатите с жалбата въпроси следва да се назначи проверка, която да установи дали е налице нерегламентирано присъединяване на абонат. При извършване на проверката следва да се съобразят представените доказателства във връзка със сезирането на органи, осъществяващи строителен надзор и констатираните при тази проверка данни за извършване на незаконно преустройство. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Воден от горното и на чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,