Решение № 1089 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2018 г.

Решение № 1089 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 30/08.01.2018 г. по адм. дело № 1436/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – К. Колев, от [населено място], чрез адв. М. Димова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 30/08.01.2018 г. по адм. дело № 1436/2017 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 76/09.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол №N01087/02.03.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Изпратил е пенсионната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ, за издаване на нов акт по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113 – 15 – 5171/04.11.2016 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от К. Колев, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че актовете на органите на ТП на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН]/Протокол №N01087/02.03.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ на К. Колев, от [населено място] е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 – 2 КСО. Липсва спор между страните по зачетения общ осигурителен стаж по периоди. Спорът е детерминиран във връзка с осигурителния стаж на Колев за периода 01.09.1986 г. – 01.04.1990 г. придобит на длъжност "инсталатор ВИК инсталации" в Генерална дирекция "Опазване държавните ценности и съкровища" МС – София. Съгласно данните отразени в обр. УП-2 № 1053/19.11.1990 г., издадено от МНО, под № 18720 – гр. София през периода 01.01.1987 г. – 31.12.1989 г. К. Колев е изпълнявал длъжност "подземен монтажник", като трудът е полаган в силикозна среда под земята. На основание Разпореждане № 87 от 31.08.1977 г. на Бюрото на МС, прослуженото време от 01.09.1986 г. до 15.10.1990 г. е признато за труд първа категория, положен в силикозоопасна среда. Отчитайки наименованието на заеманата длъжност, изпълняваните функции, административният съд обосновано е приел, че полаганият труд освен в силикозоопасна среда е бил престиран и под земята. Съгласно чл. 104, ал. 3 КСО за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Правилно административният съд е приел, че превръщането на процесния осигурителен стаж следва да стане по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, а не по чл. 104, ал. 2 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 20000/10.12.2018 г. възлизат на сумата от 900, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение