Решение № 9226 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2014 г.

Решение № 9226 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията) против Решение № 7859/13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7592/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Христина Стоилова Христова, Решение № 246/27.06.2013 г., на Комисията. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Ответната страна, Христина Стоилова Христова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град, е отменил по жалба на Христина Стоилова Христова, Решение № 246/27.06.2013 г., на Комисията, с което: 1. е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 - административен секретар на Районен съд Айтос, за това, че е подписала атестационен формуляр с оценка 1 "изключително изпълнение" на Николина Динева Георгиева и предложение от 13.11.2009 г., за повишаване в ранг в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПУКИ, нейна майка - нарушение на чл. 8, изречение 1 - во, предложение 1 - во във връзка с чл. 35 ЗПУКИ:, 2. е установено неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ от Христина Стоилова Христова, административен секретар на Районен съд Айтос, във връзка с подписването на атестационен формуляр с оценка 1 "изключително изпълнение" на Николина Динева Георгиева и предложение от 13.11.2009 г. за повишаване в ранг - нарушение по чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 ЗПУКИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че от момента на извършване на нарушението - 13.11.2009 г., до подаване на сигнала - 26.10.2012 г. и образуване на административното производство е изтекъл абсолютния давностен срок, даващ право на държавата да възбуди административно - наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ЗПУКИ, установяването на конфликт на интереси се извършва по правилата, определени в същия закон. Специалният закон за установяване на административните нарушения, свързани с конфликта на интереси, не изключва приложението на останалите разпоредби на общия нормативен акт - ЗАНН, съгласно чл. 11 на който по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК предвижда, че административно - наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 2 години, съгласно редакцията на НК, действала по време на извършване на нарушението. В случая двугодишният давностен срок относно подписването на атестационния формуляр от 13.11.2009 г. е изтекъл на 13. 11. 2011 г., а абсолютният 3 - годишен давностен срок е изтекъл на 13.11.2012 г. Сигналът, по който е започнало производството пред КПУКИ е подаден на 26.10.2012 г., т. е . след изтичане на двугодишния давностен срок. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение