Решение № 14510 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2013 г.

Решение № 14510 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариета Топалова в качеството й на пълномощник на на началник на Митница - гр. Русе срещу решение № 3 от 1.02.2013 г., постановено по адм. д. № 245/12 г. от Административен съд - Русе, с което е отменено решение № АЗ- В47-0042/28.06.2012 г. на Началника на Митница - Русе, с което е отказано на "Вела М" ООД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект, намиращ се на ул. "Потсдам" № 1, гр. Русе, и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Русе съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена Митница - Русе да заплати на "Вела М" ООД разноски по делото в размер на 400 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Русе, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд- Русе и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница - Русе. Ответникът по касационната жалба - "Вела М" ООД, чрез своя процесуален представител адв. Павлина Иванова, в депозирания писмен отговор и допълнително представеното писмено становище, взима становище, че решението на Административен съд - Русе следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отменил решение № АЗ- В47-0042/28.06.2012 г. на Началника на Митница - Русе, с което е отказано на "Вела М" ООД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект, намиращ се на ул. "Потсдам" № 1, гр. Русе, и е върнал делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Русе съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради което е отказал да издаде исканото удостоверение, като в отказа си административният орган е посочил, че природният газ се употребява от дружеството като гориво за подгряване на поточни линии за печене на хляб и подгряване на два броя котли за производство на пара с ниско налягане за стопански нужди и четири броя нискотемпературни газови котли; енергийният продукт "природен газ" се използва в основната си функция да подгрява чрез отделяне на топлина на линии за печене на хляб и котли за производство на пара и гореща вода по см. на чл. 4, т. 37 от ЗАДС във вр. с чл. 13, ал. 5 ППЗАДС енергийният продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, поради което е счел, че този продукт е "енергиен продукт за отопление" и не попада в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС. По- нататък в мотивите си съдът е релевирал приобщените по делото писмени доказателства - технологични схеми и документация с описания на производствените процеси, както и приетите основно и допълнително заключение на съдебно- техническата експертиза, установяващи целта и начина на влагане на процесния енергиен продукт в производството на хляб и хлебни изделия при жалбоподателя. След подробен анализ на горепосочените доказателства, съдът е формирал извод, че е изпълнена спорната в случая материално-правна предпоставка на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като е установено, че енергийният продукт се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съдът е възприел като неоснователен довода на ответника, че енергийният продукт е такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, като е посочил, че макар при изгарянето на природния газ да се отделя топлина, тя не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, която е за отопление (чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС), а се използва за получаване на технологична пара или високотемпературни димни газове, чрез които се обезпечава енергийно дейността на различни производствени мощности в производствения процес, при който се добива крайния продукт - хляб или хлебни изделия. Като неоснователно е преценено и твърдението на ответника, че пред него не е била представена в пълнота документацията относно технологичните процеси и използването на природния газ, като е счел, че в тази насока административният орган не е проявил необходимата процесуална активност. Като ирелевантен е възприет и довода на ответника, че липсва последващо узаконяване на извършените промени от жалбоподателя - трайно демонтиране на 4 бр. водогрейни газови котли по съображения, че евентуалното издаване или неиздаване на ново разрешение за експлоатация е без значение за предмета на разглеждания спор. Въз основа на всичко изложено съдът е приел, че обжалваното решение за отказ да се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като митническия орган неправилно е тълкувал и приложил закона- чл. 24, ал. 2, т. 4, вр. чл. 4, т. 37 ЗАДС. Постановеното решение е правилно. Основното подробно мотивирано оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направеното оплакване е неоснователно. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че в "Вела М" ООД природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а с него се произвежда пара, която съставлява необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на хляб. С оглед на това правилно е прието от първостепенния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продукта участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природният газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. При постановяване на решението е съобразена и трайно установената съдебна практика на ВАС (Решение № 5795 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 2324/2012 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 9426 от 25.06.2013 г. по адм. д. № 143/13 г. на Осмо отделение и др.). Следва да бъде споделено твърдението на "Вела М" ООД за неоснователност на оплакването на касатора по повод демонтажа на 4 броя водогрейни газови котли, тъй като от приетите по делото експертизи и от обясненията на вещото лице в проведените съдебни заседания се установява, че за технологичните нужди на производствения процес се използват три вида термични енерго продукти: наситена водна пара с ниско налягане, технологична гореща вода и високотемпературни димни газове; технологичната гореща вода се генерира от два броя обемни бойлери, които се захранват единствено с електрически ток. Правилен е изводът на съда, че в обекта липсват съоръжения за оползотворяване на отпадни количества топлина и че в системата за отопление, вентилация и климатизация не се използва топлина, получена от изгарянето на природен газ. Вярна е констатацията на съда за установеност на обстоятелството, че за отопление са монтирани климатични инсталации и бойлери на електричество за производство на топла вода, а така също и извода, че няма разлика в потребяваното количество природен газ през летния и през зимния сезон, като постоянното количество газ само потвърждава извода, че газта се използва единствено за производство на хляб. Правилно в обжалваното решение съдът е съобразил като неоснователни доводите на началника на Митница русе по отношение на демонтираните водогрейни газови котли. Развитите в тази насока съображения в касационната жалба се припокриват с тези, поддържани пред първоинстанционния съд, като на същите е даден отговор в мотивите на обжалваното решение, който се споделя от настоящата инстанция. Не може да бъде споделено оплакването на касатора за неправилно съобразяване в обжалваното решение на проявената от митническите органи липса на процесуална активност в административното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че административният орган е следвало да укаже на молителя да представи допълнителна информация, ако е счел, че предоставената му информация е непълна, респективно, да посочи в отказа си, че допуснатите от молителя нередовности са неотстраними. Съгласно разпоредбата на чл. 24, б. "б" от ЗАДС, извършването на проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, е право и задължение на административния орган. Както основателно твърди ответника по касация, ако за последния е съществувало съмнение относно дейностите, за които ще се ползва енергийния продукт, той е следвало най- малкото да извърши физическа проверка на производствените помещения и на оборудването. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от направеното искане и изхода на делото, на ответника по касация не следва да се присъждат претендираните разноски, тъй като не са представени доказателства за действително сторени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,