Решение № 2837 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2015 г.

Решение № 2837 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова чл. 2, ал. 1 ЗДОИ Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Христофор Панталеев Пенев против решение от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 514/2014 г. на Административен съд град Плевен /АСП/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - секретарят на Община Плевен не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСП е отхвърлил жалбата на Христофор Панталеев Пенев срещу решение № 24/22.05.2014 г. на секретаря на Община Плевен, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-44-181-3/09.05.2014 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД-44-181-3/09.05.2014 г. Христофор Панталеев Пенев е поискал от кмета на Община Плевен да му бъде предоставен достъп до обществена информация, подробно описана в 2 точки. В оспореното решение административният орган е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на исканията в заявлението, като е изложил мотиви, че исканата информация в т. 1 не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че исканата информация по т. 1 включва личните данни защитени по Закона за защита на личните данни. По втората точка от заявлението е посочено, че поисканата обществена информация не се съхранява в Община Плевен и същата не е изготвяла исканите протоколи. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен. По отношение на поисканата с т. 1 от заявлението информация е прието, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като информацията касае негови лични посещения в "Център за административно обслужване на гражданите" (ЦАОГ), като лицето е възприело информацията, която са заснели камерите, тъй като същото лице е присъствало лично и вече си е съставило мнение за работата на служителите, като са изложени мотиви, че със заявлението си по т. 1 Пенев не цели да се информира как работи "Център за административно обслужване на гражданите", а цели да се снабди с процесните записи с цел публикуването им в интернет, което е злоупотреба с правото на информация. Прието е също така, че след като не разполага с поисканата информация в т. 2 от заявлението, за административния орган не възниква задължение за предоставянето й. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСП правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1 и т. 2 е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата информация по т. 1, от заявлението не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на Центъра за административно обслужване на гражданите, а представлява информация, която се създава от специални технически средства с цел охрана на наблюдавания обект. Поисканата информация не представлява информация, която да е свързана с основната дейност на "Център за административно обслужване на гражданите", като в случая, макар Пенев да е искал да получи информация за поведението на служители на администрацията на Община Плевен по време на изпълнение на служебните им задължения, с получаването й не се цели заявителят да си състави мнение за дейността на задължения субект - Община Плевен. Правилен е и изводът на съда, че в случая с исканата информация се цели снабдяване с процесните записи с цел публикуването им в интернет, което е злоупотреба с правото на информация и обуславя извод за правилност на оспорения отказ. Обосновани са изводите на административния съд, че след като не разполага с поисканата информация в т. 2 от заявлението за административния орган не възниква задължение за предоставянето й. Предвид на изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 514/2014 г. на Административен съд град Плевен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.