Решение № 12403 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Славчева, срещу решение 5757/19.02.2025 г., постановено по адм. дело 9171/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за отсъствие на последната от предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди че в качеството си на управител на Вирту Партнерс ЕООД за ревизирания период лицето е укрило факти и обстоятелства, довели впоследствие до невъзможност да бъдат събрани дължимите данъци. В тази връзка счита, че съдът погрешно е обсъдил данните относно подадените неверни данъчни декларации, вместо тези за движението по банковите сметки на дружеството за 2018 г., които не са намерили счетоводно отражение. Поддържа че установените факти от органите по приходите в случая разкриват необходимата причинно-следствена връзка и недобросъвестното поведение на Ю. М.. В подкрепа на оплакванията развива подробни аргументи, включително в частта за разноските и присъденото адвокатско възнаграждение. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което ревизионният акт (РА) да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските. Ответникът Ю. М., чрез адв. Симеонов, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор от 07.04.2025 г. и в хода по същество. Отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно договора за правна защита и съдействие от 28.05.2024 г. и изготвен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221523006466-091-001/13.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1082/07.08.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК на Ю. М. като управител на Вирту Партнерс ЕООД за задълженията на дружеството за ДДС за периодите м. 04.2018 г., от м. 06.2018 г. до м. 10.2018 г. и м. 03.2019 г. в общ размер на 476 451,70 лв., от които главница в размер на 295 549,05 лв. и законна лихва и за корпоративен данък за 2018 г. в общ размер на 153 894,06 лв., от които главница в размер на 98 861,58 лв. и законна лихва. Фактическите установявания в решението на съда обхващат извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите в ревизионен доклад (РД) Р-22221523006466-092-001/11.04.2024 г. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221523006466-020-001/06.11.2023 г., връчена на ревизираното лице по електронен път на 15.11.2023 г. Според изяснените факти, Ю. М. е управител и едноличен собственик на Вирту Партнерс ЕООД за периода от 23.03.2017 г. до 14.03.2019 г. През периода в дружеството не са били назначени лица по трудови и извънтрудови правоотношения. Относно осъществяваната стопанска дейност са събрани разнородни данни, тъй като при някои предходни проверки е декларирана търговия със стоки за бита, а в други - преработка на восъчни пръчки от Италия и тяхната продажба. След проведена ревизия спрямо юридическото лице е издаден РА Р-22221519003027-091-001/17.02.2021 г. Основанията за корекция на данъчните му резултати са изведени при съпоставка на данните за движенията по банковите му сметки през 2018 г. В тази връзка получените преводи от италианските дружества ROBOTEK DI A. A. и ROBOTEK INDUSTRIAL AUTOMATION S.p.A. са в общ размер на 507 000 евро, като последните не са декларирани в справките-декларации за ДДС, ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО и липсват счетоводни отразявания. Средствата са послужили за плащания към NAPPIPLAST S.r.l. и SINTESIЕ RICERCA S.p.A. Съдът е разгледал последователно водената кореспонденция с органите на НАП, приобщените доказателства към материалите от ревизията, вкл. разкритата банкова информация, извлечения от сметки, отговорите по линия на международния обмен на информация и наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело 211051005/2021 г. за събиране на задълженията. Въз основа на направения анализ органите по приходите са приели за изпълнен фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК. При задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизията е възложена и РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП. Възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото на защита са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. От правна страна първоинстанционният съд е отбелязал предпоставките за ангажиране на отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК и разпределението на доказателствената тежест в процеса. Като безспорни е отделил фактите, че жалбоподателката е била управител на Вирту Партнерс ЕООД от 23.03.2017 г. до 14.03.2019 г. (неточно посочено от учредяването на дружеството, тъй като релевантната дата е 08.11.2012 г.) и наличието на непогасени публични задължения за ДДС и корпоративен данък по влезлия в сила РА. За установяване на имуществото са предприети необходимите действия и е извършено проучване, поради което на 19.09.2023 г. дългът правилно е категоризиран като несъбираем . В случая подаването на необективни данни в СД по ЗДДС представлява укриване, а така също и неподаването на ГДД за 2018 г. и ГФО за дейността за 2018 г. По отношение на изискуемата причинно-следствена връзка съдът приема в мотивите на решението, че неправомерното попълване на СД по ЗДДС или на ГДД може да са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Съгласно изложеното в тази насока, не е достатъчно при установен размер на задълженията на дружеството автоматично да се приеме, че след като той не е заплатен, следва да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК на управителя. Това е така, тъй като за да се стигне до правилно прилагане на посочената разпоредба, е необходимо да е установено от приходните органи по безспорен начин, че са налице конкретни разпоредителни действия на управителя, вследствие на които да е настъпила невъзможност да се съберат дължимите от дружеството и установени с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са наведените оплаквания от касатора за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Спорът между страните се концентрира върху един от елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК наличие на причинно-следствена връзка между укритите факти и обстоятелства от субекта на отговорността и невъзможността данъчните задължения да бъдат събрани. Обосновано административният съд приема за изпълнени останалите предпоставки на състава. Ю. М. е управител на Вирту Партнерс ЕООД за периода от 23.03.2017 г. до 14.03.2019 г. Не е поставено под въпрос както съществуването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вменени по влезлия в сила РА Р-22221519003027-091-001/17.02.2021 г., така и данните относно отчетните регистри и подадени СД по ЗДДС, неподаване на ГДД за 2018 г. и от банковите сметки на дружеството. Не намира опора в закона очакването на ответника по касация, че ГДД по чл. 92 ЗКПО следвало да бъде подадена в последния момент от срока (стр. 4, абз. 5 от писмения отговор), т.е. 31 март на следващата година. Освен възможността това да бъде сторено преди сключване на договора за прехвърляне на дяловете или до датата на вписване в ТР през 2019 г., релевантните обстоятелства са настъпили през предходната календарна година. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи изнесените факти и изводите в процесния РА/РД и решение 1082/07.08.2024 г. на ДД ОДОП София. Представените писмени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателката в с.з. на 29.10.2024 г. и с.з. на 26.11.2024 г. не обуславят противоположно заключение. По-голямата част от приложените документи са неотносими и потвърждават обстоятелствата, свързани с прехвърлянето на собствеността върху дружествените дялове на 14.03.2019 г. решение от 14.03.2019 г. на едноличния собственик на капитала на Вирту Партнерс ЕООД за продажба на дружествените дялове (10 дяла за сумата от 100 лв.), постъпилата молба от С. М. за покупката на дяловете, договор за прехвърляне на дружествени дялове от 14.03.2019 г., учредителен акт от 14.03.2019 г., и протокол-решение от 14.03.2019 г. на новия едноличен собственик. Същото важи по отношение на счетоводния баланс на Вирту Партнерс ЕООД към 31.12.2017 г. и пълномощното за счетоводно обслужване, които са обсъдени надлежно от първоинстанционния съд (стр. 14, абз. 2 от решението). Основание за ангажиране на отговорността на Ю. М. за задълженията на Вирту Партнерс ЕООД според процесния РА/РД е единствено нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Въпреки че всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК са изведени аргументирано от решаващия съд, впоследствие при преценката по същество е допуснато смесване с хипотезите по чл. 19, ал. 2 ДОПК. За това свидетелства поставеното изискване към органите по приходите да установят по безспорен начин наличието на конкретни разпоредителни действия на управителя, вследствие на които да е настъпила невъзможност да се съберат дължимите от дружеството и установени с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения . Допуснатото нарушение е довело съда до неправилното заключение, че поведението на управителя не стои в причинна връзка и не води до невъзможност да бъдат събрани задълженията за ДДС за периодите м. 04.2018 г., от м. 06.2018 г. до м. 10.2018 г. и м. 03.2019 г. и за корпоративен данък за 2018 г. Последното е видно от извлечението за движението от банкови сметки при ОББ АД с IBAN BG77BUIB98881033655700, а след 01.08.2018 г. с нов IBAN 39UBBS88881000658388 (на л. 125-138 от делото), удостоверяващо получените преводи в общ размер на 507 000 евро от италианските дружества ROBOTEK DI A. A. и ROBOTEK INDUSTRIAL AUTOMATION S.p.A. Данните са представени в табличен вид на стр. 13 от РД Р-22221523006466-092-001/11.04.2024 г. Съответните доказателства са приобщени по надлежния ред от ревизиращите органи с протокол Р-22221523006466-ППД-001/22.01.2024 г. Нормите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК регламентират два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице, които се ограничават до укриване на факти и обстоятелства по ал. 1 или извършване на някое от изчерпателно посочените действия в ал. 2 плащания, отчуждаване или обременяващи действия спрямо имуществото на задълженото юридическо лице. Неправомерното поведение води до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани - чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени - чл. 19, ал. 2 ДОПК. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира за доказана връзката по чл. 19, ал. 1 ДОПК между поведението на Ю. М. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Цялостното проучване и предприетите мерки по изп. дело 211051005-2021 г., вкл. извършените действия до 19.09.2023 г., водят до извода за полагане на необходимите усилия към удовлетворение на публичните вземания. Правнозначимият факт и причината задълженията да не бъдат събрани е поведението на отговорното лице за ръководството, управлението и организацията на дружествените дела. Заключението относно причинно-следствената връзка се подкрепя от съвкупния анализ на изложените факти и обстоятелства. От субективна страна ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията по управлението и дори да не е имало за пряка и непосредствена цел, то е допускало настъпването на противоправния фискален резултат и законови последици. По обективираните фактически и правни доводи с процесния РА се установява основание за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на Ю. М. за задълженията на управляваното от нея дружество Вирту Партнерс ЕООД за ДДС за периодите м. 04.2018 г., от м. 06.2018 г. до м. 10.2018 г. и м. 03.2019 г. в общ размер на 476 451,70 лв. главница и лихви, и за корпоративен данък за 2018 г. в общ размер на 153 894,06 лв. главница и лихви. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА Р-22221523006466-091-001/13.05.2024 г., потвърден с решение 1082/07.08.2024 г. на ДД ОДОП София, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от делото и своевременната претенция на процесуалния представител на касатора на НАП се дължат разноски в общ размер на 58 820,74 лв. за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,