Решение № 8546 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2018 г.

Решение № 8546 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-Б. моли да бъде отменено като неправилно решение № 73/18.01.2018 г. по адм. д. № 2580/2017 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-02000216008181-091-001/05.06.2017 г. на ТД на НАП-Б.. П., че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Ц. П. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че е допуснато отменително основание необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и за главниците като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-02000216008181-091-001/05.06.2017 г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени лихви общо 14 272,26 лв за неплатените в срок данъчни и осигурителни задължения на "К. 2" ЕООД. С решението е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е възложена отговорност на Петрова за неплатените в срок задължения на дружеството за корпоративен данък за 2014 г., данък върху доходите от трудови правоотношения за периода 1.08.2014 г. - 31.07.2015 г., вноски за ДОО за периода 1.08.2014 г. - 31.12.2014 г. и вноски за ЗО в периода 1.08.2014 г. - 30.09.2014 г. в размер общо 26 991,88 лв. В РА е възложена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и за лихвите на задълженията за данъци, осигурителни и здравни вноски, за които жалбата е отхвърлена. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно възлагане отговорност на Петрова за неплатените задължения на дружеството "К. 2" ЕООД, на което е била управител на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да са налице кумулативно и са установени в случая. Петрова е управител на дружеството в периода след 1.12.2014 г., в който е подадена годишна данъчна декларация от дружеството, подписана от управителя за задълженията на дружеството за 2014 г. през м. 3.2015 г. с посочен дължим корпоративен данък 62 078,30 лв, от който не са внесени 25 120,41 лв с лихви 10 550,49 лв. В периода м. 9 - 10.2015 г. са взети решения от едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределяне на дивиденти, като в същия период в изпълнение на тези решения са изплатени дивиденти на едноличния собственик на капитала "К. г." ООД с управител и представляващ - ревизираното лице в размер 557 704,62 лв. Едноличният собственик на капитала "К. г." ООД е с управител Ц. П. и съдружници "С. т." ЕООД и Ц. П. с равни дялове. "С. т." ЕООД е с едноличен собственик на капитала "С. А." ЕАД, а последното дружество е с представляващ и едноличен собственик на капитала Ц. П. - по данни от Търговския регистър и РД. Решенията за изплащане на дивидент от "К. 2" ЕООД са подписани от Петрова като управител на "К. г." ООД, както и разписките за изплащане на дивидентите от "К. 2" ЕООД. В началото на 2015 г. дружеството е разполагало с 694 442,69 лв по сметка 501 - каса по данни от оборотната ведомост, а след изплащане на дивидентите към 30.11.2015 г. по сметка 501 - каса в дружеството са налични 3967,92 лв. Обосновано съдът е приел, че Петрова е знаела финансовото състояние на дружеството, както и задълженията за данъци и осигуровки, които има към момента на взимане на решението за изплащане на дивиденти в качеството й на управител на едноличния собственик на капитала "К. г." ООД и едноличен собственик на "С. т." ЕАД, чрез неговия едноличен собственик "С. а." ЕАД. Правилен е изводът на съда, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на Петрова като управител на "К. 2" ЕООД и невъзможността за събиране на данъчните и осигурителни задължения на дружеството. Петрова е могла да заплати данъчните и осигурителни задължения на дружеството, като изплати дивиденти след това от разполагаемите средства на дружеството. Правилен е изводът на съда, че изплащането на дивиденти е целяло разходване на наличните парични средства в дружеството с цел неплащане на данъчните и осигурителни задължения на последното. Обосновано съдът е приел, че е доказана невъзможност да бъдат събрани данъчните и осигурителни задължения на лицето в резултат от изплащането на дивиденти предвид факта, че дружеството не разполага с движими вещи и недвижими имоти, а по образуваното изпълнително дело от 2015 г. за събиране на задължения с лихви над 200 000 лв са събрани 53 130,54 лв от сметка в банка и по запор на парични средства са иззети 555 лв. Доводът на Петрова, че дружеството не е престанало да заплаща задълженията си не е подкрепен с никакви доказателства. Налице са предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ бр. 105/2005 г. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. За да отмени РА в частта, с която е възложена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Петрова за лихвите по задълженията за данъци и осигуровки, за които жалбата е основателна, съдът е приел, че отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ограничена само до задълженията за данъци и осигурителни вноски. Приел е също, че лихвите са отделен вид публично задължение по чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК от задълженията за данъци и осигурителни вноски, които в чл. 162, ал. 2 са посочени в т. 1, поради което следвало да бъдат посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК изрично. Изводът противоречи на чл. 14, т. 3 и чл. 16, ал. 1 и 3 от ДОПК. Според чл. 14, т. 3 от ДОПК задължени са физическите и юридическите лица, които отговарят за задълженията на лицата по т. 1 и 2. По т. 1 задължени лиза са носителите на задължението за данъци или осигурителни вноски, а по т. 2 задължени са лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл. 16 от ДОПК са определени случаите на отговорност на трето лице за задълженията на лицата по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Според чл. 16, ал. 1 от ДОПК задълженото лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъка или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, първата от която касае хипотезите в чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, в които е предвидено задължение за заплащане на чуждо данъчно или осигурително задължение при определените в двете алинеи условия. Втората хипотеза на чл. 16, ал. 1 от ДОПК се отнася за уредената в чл. 18 от ДОПК отговорност на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и осигурителни вноски, когато не са изпълнили тези задължения. С чл. 16, ал. 2 от ДОПК са признати процесуални права на задължените лица по чл. 14, ал. 3 от ДОПК на субект в производствата по ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл. 18 и чл. 19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК изрично в заглавието на чл. 19 е определена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 - 3 от ДОПК. Съдът незаконосъобразно е отменил РА в частта, с която на Петрова на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е възложена отговорност за лихвите за неплатени в срок данъчни и осигурителни задължения на управляваното от нея дружество. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която на Ц. И. П. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е възложена отговорност за лихви за данъчни и осигурителни задължения на "К. 2" ЕООД неплатени в срок общо 14 272,26 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер 1767,92 лв - общо 3535,84 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,