Решение № 13075 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2010 г.

Решение № 13075 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Людмил Христов Велчев от с. Враняк, обл. Враца срещу решение № 64 от 01.10.2010 г. по административно дело № 555/2010 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 465/25.05.2010 г. на началника РУ Полиция - Бяла Слатина за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, " временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Ответникът - началникът на РУ "Полиция" - Бяла Слатина не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 465/09.05.2010 г. е установено, че на 09.05.2010 г., около 13.30 часа, в с. Попица ул. "Хр. Ценов" жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС лек автомобил с рег. № ВР 9504 ВА 1. не е спазил необходимо разстояние от движещо се пред него ППС за избягване на удряне в него, 2. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество, 3. не е изпълнил указания на контролни органи. Водачът е бил във видимо нетрезво състояние. Отказал е да получи талон за медицинско изследване. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Видно от заповед № I-З-1393/09.08.2007 г. на Министъра на вътрешните работи, началникът на РУ "Полиция" Бяла Слатина е упълномощен да издава заповеди за налагане на принудителната административна мярка. Направил е изводи, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната админинистративна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 09.05.2010 г., около 13.30 часа, в с. Попица ул. "Хр. Ценов" жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС лек автомобил с рег. № ВР 9504 ВА 1. не е спазил необходимо разстояние от движещо се пред него ППС за избягване на удряне в него, 2. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество, 3. не е изпълнил указания на контролни органи. Водачът е бил във видимо нетрезво състояние. Отказал е да получи талон за медицинско изследване. Приложена е докладна записка от инсп. Цветан Митов "Пътен контрол" при РУП Бяла Слатина, от която се установява, че на 09.05.2010 г., около 13.30 часа, в с. Попица ул. "Хр. Ценов" жалбоподателят, водач на МПС лек автомобил с рег. № ВР 9504 ВА е управлявал л. а. фиат "палио" с рег № ВР 95 04 ВА, във видимо нетрезво състояние, предизвикал е ПТП с материални щети, отказал е да даде документите си на контролните органи, както и да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Съставен е АУАН. Велчев е отказал да подпише акта. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касатарът е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя. Правилно е приел, че отказът на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол е установен несъмнено, което обстоятелство се подкрепя от докладните записки и от АУАН. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Обстоятелството, че в обжалваната заповед неточно е посочено, че може да се обжалва по реда на ЗАП пред наказващия орган, не влияе върху законосъобразността на акта. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в срок и я е разгледал по същество, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1б. б, предл. 3 от ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДвП. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата Административен съд Враца е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение