Решение № 13369 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2009 г.

Решение № 13369 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мартина Йорданова, против решение № 1413 от 27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 372/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХIХ състав, с което е обявена нищожността на заповед № 0226 от 31.10.2007 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена оценката на част от имот № 680, к. р. 501 по ПНИ на местността "Ментеше", в землището на кв. Владиславово, гр. Варна, за площ от 69 кв. м, в размер на 636.54 лв. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено основание, прогласявайки нищожност на оспорената заповед, която е било обжалвана само относно оценката, и при условията на евентуалност за неправилност на същото, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания, съответно по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване, съответно отмяна на решението. Ответниците Мария Недялкова Кателиева и Костадин Кирилов Станков, чрез пълномощника си адв. Стоянова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Съображения са изложени в писмено възражение, против жалбата, постъпило по реда и в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. Заинтересованите страни - Докя Костадинова Костадинова, Недялко Кателиев Пенев, Кирил Недялков Кателиев, Фидана Георгиева Минева, Йорданка Милкова Лазарова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. На ответниците - ползватели по § 4 от ЗСПЗЗ им е признато право на собственост. В ПНИ им е отреден имот № 680 от 669 кв. м, като в регистъра на имотите е записан на името на починалия им наследодател. Със заповедта, предмет на обжалване пред АС, се оценяват тези 69 кв. м над размерите по § 4з от ЗСПЗЗ. Подаването на молба за оценка след 30-дневния срок от влизане в сила на ПНИ не преклудира правото на собственост, което е признато в едно предишно производство и е намерило отражение в ПНИ и регистъра към него. Срокът по § 31 от ППЗСПЗЗ не е преклузивен. Оценителното производство може да започне по искане на бившите ползватели - вече собственици, на административния орган или на бившите собственици, съгласно ал. 5 на § 31 от ППЗСПЗЗ. Подаването на молба за оценка след 30-дневния срок не означава, че се погасява материалното право на собственост. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите ответници по касация, против заповед № 0226 от 31.10.2007 г. на заместник-кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е одобрена оценката на част от имот пл. № 680, к. р. 501, по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание м. "Ментеше", кв. Владиславово, община Варна, с площ от 69 кв. м, в размер на 636.54 лв. В жалбата е развито едно единствено оплакване - твърдение за занижаване на оценката, като се иска изменението й и определяне на пазарна цена за имота. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е инициирано от Милко Минев, който със заявление вх. № УТ-20-7 от 16.11.2006 г., е поискал от кмета на общината, чрез кмета на район "Владислав Варненчик", да закупи разликата над 600 кв. м, представляващи част от имот № 680, в размер на 69 кв. м, които фактически е ползвал и които са му отредени с ПНИ. С оспорената заповед искането е удовлетворено. Приложена е оценка на община Варна, изготвена от експерт Баева, в размер на 636.54 лв., изчислена по реда на глава VII от ППЗДС, на основание § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, а и това не е било спорно, че ПНИ за процесната местност и имот е одобрен със заповед на областния управител на област Варна, която в частта за имота не е обжалвана и е влязла в сила на 06.04.2004 г. Налице са доказателства за делегиране на правомощия от кмета на общината на заместник - кмета на общината да одобрява оценките по § 4а и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед № 2556/18.10.2005 г. за земите на територията на община Варна, попадащи в селищни образувания. Молителят е починал, като в процеса е заместен от своите наследници. По делото е назначена съдебно-технически експертиза, но жалбоподателите не са внесли определеното възнаграждение за вещото лице, поради което съдът я е заличил. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон - административният орган се е произнесъл по искане, което е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който е преклузивен и след изтичането му правото на ползувателя да придобие собствеността върху имота е преклудирана. Административният орган изобщо не е следвало да се произнася по това недопустимо искане и да издава административен акт. На това основание съдът е обявил нищожността на оспорената заповед. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Първото отменително основание, сочено в касационната жалба - недопустимост на постановеното съдебно решение не е налице. Дори и при липса на оплаквания в жалбата и искане, съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на акта - чл. 168, ал. 2 от АПК, както и е длъжен да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК - чл. 168, ал. 1 от АПК. Постановеното съдебно решение е допустимо, но е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст, правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която следва да съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. В ал. 2 на същия текст (в приложимата в случая редакция от ДВ, бр. 44 от 2001 г., преди изменението от ДВ, бр. 62 от 2009 г.) е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми, препращащи в различните хипотези към глава седма, раздел I (т. 1) и раздел III (т. 2) от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., понастоящем отменен, както и към Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем с променено заглавие - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - (т. 1, второ предложение на изр. второ), както и по пазарни цени по т. 3. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице (както е в процесния случай) в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство, следва, че законодателят е разписал редът за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. м, (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ, са придадени към имоти на ползуватели, в случаите когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, съответно в случаите по § 4в, когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права, които не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. Не може да се приеме, че в случаите по § 31, ал. 1, когато оценяването е предприето по искане на бившия ползувател (вече собственик, след трансформация на правото на ползване в право на собственост), то срокът е преклузивен, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, съответно вписването на собствеността в регистъра към плана. Основен принцип в правото е процесуалните права да обслужват съществуващо материално право, а не обратното. Не може да се възприеме изводът на съда, че след като искането за оценка е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1, то правото върху придадения имот, съответно връщания имот е преклудирано. То е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относим за страните и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията са инструктивни. В подкрепа на тези изводи е и нормата на § 31, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която, в случаите по чл. 28, ал. 5 (коректното препращане е не към ал. 5, а към ал. 7 на чл. 28), след изтичането на срока по ал. 1, бившият собственик може да поиска оценка на същата тази разлика над 600, съответно 1000 кв. м, която се придава към имота на ползвателя, като оценката се извърши по същия ред - ал. 2, т. 1 и ал. 3. Правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Следва изводът, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правото на собственост на ползвателя, а само поражда право бившия собственик да инициира оценително производство при бездействие на ползувателя. Неспазването на срока обаче не размества вече придобитите права. ПНИ е влязъл в сила, по което не се спори, като е породил права за бившия ползувател, респективно за наследниците му по отношение целия отреден му с него имот, включително и оценяваната понастоящем част. По изложените съображения, постановеното решение, с което е обявена нищожността на заповедта за извършване на оценка, само на основание, че същата е недопустима като произнесена по недопустимо - подадено след изтичане на преклузивен срок искане, е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. Жалбоподателите не са ангажирали каквито и да са доказателства относно начина на определяне на оценката. Нещо повече, назначената съдебно-техническа експертиза, поради неизпълнение от тяхна страна на задължението им за внасяне на депозит е заличена. При това положение твърдението в жалбата, че оценката е занижена е недоказано и следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Оценката е правилно определена на основание § 31, ал. 2, т. 1, тъй като се касае до земя в рамките на селищно образувание. Правилно е приложен по препращането в закона, реда на ППЗДС. В случая не могат да бъдат определени пазарни цени, както се иска в жалбата, тъй като същите не са приложими за разглеждания случай, съгласно § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, тъй като е законосъобразна и не страда от сочения в жалбата порок - заниженост. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. В първоинстанционното производство процесуалния представител на кмета на община Варна не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени за същото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,