Решение № 519 от 25.10.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200764/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на производството по н.о.х.д. № 563/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. В искането се поддържа, че протоколно определение № 548 от 1.07.2024 г. по н.о.х.д. № 563/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина, т.е. претендират се отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на заявеното е изтъкнато, че съдът не е определил правилно и законосъобразно режима на изтърпяване на наложеното наказание. Така определеното на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказание подсъдимият е изтърпял на 11.03.2020 г. Престъпленията по чл. 354а, ал. 1 и чл. 354в, ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 563/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, което е предмет на настоящото искане за възобновяване, подадено от главния прокурор, за които са наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на една година и единадесет месеца и „глоба“ в размер на четири хиляди лева за всяко едно от престъпленията, респ. на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в същия размер, са били извършени на 8.02.2024 г. и през неустановена дата от 2023 г. до 8.02.2024 г. Съответно, деянията са били извършени преди да изтече предвиденият в нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС срок, а именно повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от настъпила междувременно реабилитация. Този срок изтича съответно на 11.03.2025 г., респ., ако престъпленията са извършени след тази дата би могло да се определи режим „общ“, съгл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от НПК, но не и преди това. Като се отбелязва, че от посочените дати не са изтекли повече пет години, е заключено, че приложимата императивна норма от материалния закон е тази именно на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и режимът е следвало да бъде определен „строг“, а не „общ“, както погрешно е сторено от решаващия компетентен съд, одобрил постигнатото споразумение, нарушавайки съществено поради това и процесуалните правила на чл. 382, ал. 7 от НПК. Отправената претенция е за отмяна по реда на възобновяването на определението на Софийски градски съд в частта, в която е определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Назначеният служебен защитник на осъдения – адвокат А. В., моли за оставяне без уважение на искането за възобновяване на главния прокурор, тъй като смята, че същото макар, и допустимо, е неоснователно. Посочва, че материалният закон е приложен правилно, с оглед на т. 3 на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС. Изтъква, че искането е в ущърб на осъдения и неговото уважаване ще доведе до влошаване на положението му. Осъденият не взема становище по делото. След като прецени изложените в искането доводи, наведените основания за възобновяване на наказателното дело и становищата на страните, Върховният касационен съд, второ отделение, намира следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо – депозирано е от процесуално-легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК – на основание чл. 419, ал. 1, изр. 2-ро, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от влизане в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на естеството на искането и възможността положението на осъдения да бъде влошено. Разгледано по същество искането е и основателно касателно заявените претенции за допуснато нарушение на материалния закон. Към момента на одобряване на постигнатото споразумение по делото на 1.07.2024 г., което е за деяния, извършени на 8.02.2024 г. – за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК и през периода от неустановена дата през 2023 г. до 8.02.2024 г., на подсъдимия Ж. М. Х. са били наложени ефективни наказания лишаване от свобода, с определение № 162 от 12.02.2020 г. по ч.н.д. № 100/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране на наложените наказания на подсъдимия Х. по н.о.х.д. № 1759/2014 г., 1669/2015 г., и двете по описа на РС – Стара Загора и по н.о.х.д. № 176/2015 г. по описа на РС – Гълъбово, като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ – наказанието, наложено му с определение по ч.н.д. № 327/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора, в размер на седем месеца и двадесет и седем дни, към което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено наказанието „обществено порицание“, наложено на осъдения по н.о.х.д. № 176/2015 г. по описа на РС – Гълъбово. Така определеното на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказание подсъдимият е изтърпял на 11.03.2020 г., а престъпните деяния, престъпленията, за които е бил внесен обвинителния акт – на 8.02.2024 г. и до тази същата дата респективно, т. е. към датата на извършване на деянията, за които е било постигнато между страните и одобрено от съда споразумението не е бил изтекъл законоустановеният императивен срок от пет години от изтърпяването на наложените ефективни наказания. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за изтърпяването на наложените на Х. със споразумението наказания „лишаване от свобода“ в размер на една година и единадесет месеца и „глоба“ в размер на четири хиляди лева за всяко едно от двете престъпления, респ. на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в същия размер, е следвало да се определи първоначален строг режим, тъй като наказанията, групирани на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с определение № 162 от 12.02.2020 г. по ч.н.д. № 100/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, не са били отложени по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и от изтърпяването им на 11.03.2020 г. не са били изтекли пет години. Неоснователно е възражението на защитата за прилагане на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, защото в случая е налице хипотезата на друга норма, която е се явява специална спрямо нея, а именно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Само за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е възможно да се определи първоначален общ режим в случаите на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност, какъвто обаче настоящият случай не е с оглед на това, че Х. в периода от 2012 г. до 2020 г. е осъждан седем пъти (реш. № 231/25.01.2018 г. по н. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III н. о., реш. № 28/20.02.2019 г. по н. д. № 41/2019 г. на ВКС, II н. о. и реш. № 48/31.03.2021 г. по н. д. № 194/2021 г. на ВКС, II н. о.). По своя правен характер институтът по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е изключение от императивните правила за определяне на първоначалния режим за изпълнение на наказанието „лишаването от свобода“. Неговото приложение зависи от преценката на решаващия съд за конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия при постановяване на съдебния акт по същество или служебно (реш. № 60176/25.11.2021 г. по н. д. № 620/2021 г. на ВКС, II н. о.). С оглед изложеното, налице е нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно, в противоречие със закона. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,