Решение № 403 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 618/2008 г.

Решение № 403 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 618/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). И. И. А. и Х. О. А., двамата от гр. С. обжалват и искат да се отмени Решение № 122 от 02.11.2007 г. по гр. възз. д. № 193/2007 на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 548 от 30.11.2005 г. по гр. д. № 1105/2005 г. на Силистренския районен съд в частта, по уважения осъдителен иск за опразване на 1/2 част от общото помещение, намиращо се на площадката между първия и втория етаж, както и да се да се премахне катинар от вратата и от прозореца към козирката, както и не се възпрепятства в бъдеще достъпа на И. А. и Х. А., както и да не складират вещи на козирката, в частта, с която е постановено опразване на 1/2 част от общото помещение. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е основателна. Решението на въззивния съд, в частта, с която е прието, че искът по чл. 109 ЗС може и следва да се уважи, като се постанови опразване на 1/2 идеална част от помещението, обща част, е процесуално недопустимо. Правилно и законосъобразно е прието, че процесното помещение, намиращо се на площадката между първия и втория етаж в жилищната сграда в гр. С., ул. "О." 24, заедно с бетонната козирка над входната врата, е обща част на етажните собственици в жилищната сграда според предназначението, за което е изградено. Правилно е прието, че начинът на ползване на общите части на помещенията, който имат това качество според предназначението си следва да бъде определен по силата на валидно решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на чл. 42 ЗС и ПУРНЕС. При липсата на такова решение, предприетият начин на ползване на помещението от страна на С. и И. Д. на процесното помещение, чрез складиране на вещи, поставяне на катинар на вратата и на прозореца към козирката, с който се препятства възможността на всеки друг собственик от етажната собственост да ползва помещението - обща част според предназначението му, е нарушение на правото му да упражнява собствеността в пълен обем и основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Основателен е довода на касаторите, че доколкото е нарушено правото им на носители на права от общите части на сградата и общите помещение и конкретно правото да се ползва процесното помещение, то търсената защита е в пълен обема на конкретното помещение като обща част, а не за 1/2 част. В нарушение на искането на И. А. и Х. А. и конкретизирания обем на търсената защитата на правото на собственост по отношение на общата по предназначение част - процесното помещение и бетонова козирка над входа, съдът е приел, че следва да даде защита само до размер на 1/2 идеална част. Приемайки, че търсената защита по реда на чл. 109 ЗС обхваща пълен обем правото на собственост на общите части, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение на въззивния съд, в частта, с която е постановено, че се С. и И. Д. са осъждат да опразнят 1/2 част от общото помещение, намиращо се на площадката между първия и втория етаж, и вместо него се постанови ново решение, с което искането за опразване на общото помещение се уважи изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия