Решение № 537 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5823/2007 г.

Решение № 537 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5823/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а във връзка с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., Н. Щ. Й., Й. Щ. Й. и Р. Щ. А., всички от гр. П., подадена чрез пълномощника им адв. Д от АК - Пловдив, срещу решение № 399 от 6.03.2007 г. по гр.д. № 1871/2006 г. на окръжен съд - Пловдив. Касаторите оспорват правилността на съдебния акт с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържат, че в разрез с изискването на процесуалния закон за устност и непосредственост съдът е обсъждал показанията на св. Т, дадени пред съдия в досъдебно производство и пред Пловдивския районен съд по друго дело, за липса на мотиви по наведени доводи за процесуални нарушения пред първоинстанционния съд, за основателност на иска за собственост с оглед преюдициалното установяване нищожността на упълномощителната сделка, с която имота е продаден на ответника, поради нарушаване на формата, на процедурата по заверяването на подписите, поради липса на воля и др., както и за унищожаемост на договора за продажба поради сключване на упълномощителната сделка при измама, а на продажбата - при крайна нужда. Ответникът Р. И. И. от гр. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита от пълномощника му - адв. М. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: При повторното разглеждане на делото, след отменително решение № 759/18.07.2006 г. по гр.д. № 527/2005 г. на Върховния касационен съд, състав на IV-б г.о., е постановено въззивно решение, с което отново е оставено в сила решение № 95 от 4.11.2002 г. по гр.д. № 3160/2002 г. на Пловдивския районен съд. С него е уважен иск на Р. И. И. от гр. П. срещу касаторите, част от които са наследници на починалия в хода на делото ответник Щ. Й. А., за установяване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в с. Х., област, Пловдивска, втора вилна зона - иск с правно основание чл. 108 ЗС. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел за неоснователно и недоказано защитното възражение на ответниците, че нотариалното упълномощаване от 3.02.1999 г., извършено от нотариус Т. Д., е нищожно или унищожаемо. Приел е, че то е валидно нотариално действие, тъй като при изготвянето му са спазени изискванията на чл. 474, ал. 4 и 5 ГПК, чл. 475, ал. 1 ГПК, чл. 485, ал. 2 и чл. 486 ГПК (отм.). В съдържанието на пълномощното е отразена потвърдената от упълномощителите воля за продажба на процесния имот и за получаване на продажната цена. Упълномощителната сделка не е и унищожаема като сключена при измама или крайна нужда, защото упълномощителите са знаели предмета на упълномощаването - извършване на продажба на имота им, за което са получили и съответната продажна цена. В този смисъл твърдението им, че са въведени в заблуждение от пълномощника относно характера на извършеното нотариално действие - упълномощаване за продажба вместо желания от тях договор за заем, е останало недоказано в производство. Недоказано е и възражението за крайна нужда при изготвяне на пълномощното и изповяданата с него сделка за продажба на имота, тъй като платената цена е по-висока от данъчната оценка на имота, както и поради липса на доказателства за средна пазарна цена на имот от подобен тип към релевантния момент. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на доводи за порочни процесуални действия на районния съд, е неоснователно. От една страна касаторите не са заявили становище по иска и не са ангажирали доказателства пред първата съдебна инстанция. От друга страна въззивната инстанция е такава по съществото на спора и основава решението си на доказателствата, които са събрани към момента на даване ход на устните състезания. Не се оправдава и твърдението, че съдът не е изложил мотиви за някои релевантни факти, вкл. защо кредитира показанията на нотариус Д. и писмените данни, съдържащи се в приложеното нотариално дело, съответно защо не дава вяра на част от показанията на св. Ат. Т. - внук на първоначалните ответници по делото, а сега настойник на поставената под пълно запрещение негова майка Р, конституирана като ответник на мястото на починалия си баща Щ. Задължение на съда е да направи анализ на събраните доказателства, но не и да стигне до изводите, които страните поддържат в производство. При второто въззивно разглеждане на делото той е изпълнил указанията на касационния състав и е приложил нотариалното дело, в което са били нотариално завереното пълномощно и декларациите на продавачите А., разпитал е св. Ат. Т., както и св. Д. Обяснил е защо не кредитира показанията на св. Т поради личната му заинтересуваност от изхода на делото и поради противоречието на твърденията му в това производство с показания, дадени пред съдия по н. д. № 1396 Д/2006 г. на Пловдивския районен съд, както и поради изолираността на тези показания. Като е направил разбор на писмените и гласни доказателства и е формирал свое вътрешно убеждение относно доказателствената им стойност, както и е основал решението си на приетите за установени обстоятелства, съдът е спазил процесуалния закон. Той е разпитал всички посочени от страните свидетели и е съобразил принципа за устност и непосредственост. Друг е въпросът, че при обсъждането на показанията на св. Т. е преценил и останалите обстоятелства, както го задължава нормата на чл. 136 ГПК (отм.) и е отчел възможната заинтересуваност на този свидетел, който е бил в основата на предприетите от баба му и дядо му правни действия. Решението е правилно и по съществото му. Няма основание да се приеме нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на форма, нарушена процедура или липса на воля. Касаторите, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са осъществили главно и пълно доказване на релевантните факти, които ги ползват в производството (чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Тъкмо обратно - по делото е установено, че заверката на подписите е извършена от упълномощителите в присъствието на нотариус в техния дом по реда на чл. 469, ал. 3 ГПК (отм.), както и че по своето съдържание завереният документ е бил пълномощно за продажба на имот, а не договор за заем. Несъвместими са и твърденията, поддържани в хода на делото, вкл. пред настоящата инстанция, че пълномощното, а след това и продажбата на имота, са извършени чрез измама, а същевременно (или евентуално) при крайна нужда. В първия случай подлежи на доказване умишленото въвеждане в заблуждение на страна по сделка от друг участник в сделката или от трето лице относно нейния предмет, а във втория- наличието на възмездна сделка, която да е мотивирана от крайна нужда. От това следва, че лицето, което се намира в крайна нужда, знае естеството на извършеното действие, но го е предприел по необходимост, за да задоволи свои или на близките си основни потребности и нужди. Това твърдение противоречи на другото твърдение в производството, че касаторите- ответници не са знаели за продажбата на имота и не са имали воля за осъществяването й, съответно не са изготвили пълномощно в този смисъл. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.