Решение № 11891 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален и строителен контрол, подадена чрез процесуален представител, против Решение 169/27.04.2023 г., постановено по административно дело 592/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена Заповед ДК-11-К-4/18.11.2022 г. на Началника на РДНСК Кърджали. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват фактическите установявания и правните изводи на съда, поради което иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед ДК-11-К-4/18.11.2022 г. на Началника на РДНСК Кърджали. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Сибинова, която моли да бъде уважена по развитите в нея съображения, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна С. Халил се представлява от адвокат Атанасов, който оспорва касационната жалба и моля да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмено становище. Останалите ответни страни Община Кърджали, Главен архитект на Община Кърджали, Електроразпределение юг ЕАД Пловдив, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кърджали е посочената по-горе заповед, с която при упражнен контрол за законосъобразност на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено Разрешение за строеж 180/02.11.2022 г. и одобрения технически проект към него за Изместване на ВЛНН изв. 1, ТП1 Горна гледка в участъка между Ст.9 и Ст.11, преминаваща през УПИ XIV-193, кв. 13, собственост на С. Халил, [жк], гр. Кърджали с обща дължина на трасето141 м., с възложители : С. Халил, Електроразпределение Юг ЕАД и Община Кърджали. След анализ на събраните доказателства и въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, в решението са развити мотиви, обуславящи незаконосъобразност на заповедта и законосъобразност на разрешението за строеж. Съдът е оборил последователно и обосновано всички доводи на Началника на РДНСК Кърджали, мотивирали го да отмени разрешението за строеж. Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. На първо място, правилно съдът е приел, че С. Халил притежава качеството възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като с процесното строително разрешение се разрешава изместване на въздушна линия ниско напрежение, която преминава през и е ситуирана в имот, собственост на посоченото лице. Установено е, че С. Халил е собственик на поземлен имот с идентификатор 40909.128.193 по КК на гр. Кърджали, на територията на който според одобрения проект се предвижда извършване на СМР, с цел да бъде изведена/преместена кабелната линия извън неговите граници. Този имот, макар и да не е посочен изрично в разрешението, е засегнат от разрешението с него дейности, поради което собственикът му има качеството на възложител по смисъла на закона. Следващото основание за отмяна на строителното разрешение отново правилно не е възприето от съдебния състав. Визираното в заповедта на Началника на РДНСК нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, е оборено посредством заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Установено е, че според одобрения проект по част Електрическа е предвидено разполагането на кабелната линия да е изцяло в тротоарната част на уличната регулация, което е в съответствие с предвижданията на действащия план и с изискванията на закона. Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна С. Халил следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в пълен размер за платеното адвокатско възнаграждение от 2000 лева. Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,