Решение № 11350 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2015 г.

Решение № 11350 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Феруница" ЕООД, чрез управителя Николай Кадурин, срещу Решение № 19 от 8.01.2015 г., постановено по адм. д. № 815 по описа на Административен съд - Благоевград (АСБл) за 2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 37 от 22.08.2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград (БДЗБРБ), с който му е установено по основание и размер задължение - дължима сума за водоползване и ползване на воден обект за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо в размер на 2790,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че дейността за аквакултури се освобождава от такса водовземане само в случаите, когато се осъществява в обекти публична собственост. Наред с това съдът не е съобразил, че за отглеждането на риба се изисква наличието на вода като среда, която рибата обитава по законите на биологията, без промяна на нейното количество и качество, като разликата е само в характера на ползвания воден обект - течаща, преминаваща вода или стояща вода. Дейността по риборазвъждането в страната е освободена от таксите по Закона за водите (ЗВ), независимо от вида на обекта и типа на водоема, осигуряващ ползването на водата като среда за обитаване на рибата. Твърди, че дейността "аквакултури и свързаните с тях дейности" е освободена от таксите по силата на чл. 194, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за водите (ЗВ) за случаите на ползване на воден обект, за който е издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ и по силата на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ за случаите на водовземане. Моли отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на съдебно решение по същество на спора, с който спорният АУПДВ да бъде отменен. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС). В съдебното заседание "Феруница" ЕООД не се представлява. В представени по делото писмени бележки касационната жалба се поддържа. Ответната страна - директорът на БДЗБРБ, не се явява и не изпраща представител за участие в производството. Не изразява становище по касационната жалба и не представя писмен отговор по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане жалба на настоящия касатор срещу АУПДВ № 37 от 22.08.2014 г., издаден от директора на БДЗБРБ, с който е установено по основание и размер задължение на "Феруница" ЕООД като дължима сума за водоползване и ползване на воден обект - р. Бяла Места, осъществено въз основа на Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400317 от 20.06.2005 г., издадено от директора на БДЗБРБ, продължено с Решение № ПО-01-29 от 8.04.2011 г., издадено от същия орган, за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 2790,00 лв. Установено е от съда, че "Феруница" ЕООД стопанисва рибарник на десния бряг на р. Бяла Места, землището на гр. Якоруда, състоящ се от петнадесет рибовъдни басейни, като водоползването и ползването на повърхностен воден обект е разрешено със съответно разрешително и се осъществява. Съдът е направил извод, че актът е валиден - издаден е от компетентен орган и в писмена форма. Доколкото е издаден след отправена до "Феруница" ЕООД покана за доброволно изпълнение при съобразяване на доказателствата по делото, съставът на АСБл е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намерил е възраженията, че с оглед целта на водоползването (аквакултура), такса за правото на ползване не се дължи, за неоснователни. Приел е, че доколкото "Феруница" ЕООД е титуляр на издадено разрешително за водовземане от р. Бяла Места, на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ дължи такса за водовземане от повърхностни води. Дейността за аквакултури, според първоинстанционния съд, се освобождава от такса за водовземане само в случаите, когато се осъществява в обекти, публична собственост, въз основа на издадено от компетентния орган разрешение за ползване. Освободени са само онези титуляри на разрешителни в случаите, когато по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ ползват воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, тоест когато аквакултурите се отглеждат във водния обект, какъвто не е настоящия случай. Рибата не се отглежда в обекта на водовземането, а в обектите на ползвателя. Не е налице съвпадане на обекта на водовземане с обект на ползване, в която хипотеза единствено съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ титулярът на правото на ползване за аквакултура и свързаните дейности се освобождава от заплащане на такса за водовземане. С тези аргументи съдът е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Със спорния АУПДВ на "Феруница" ЕООД е установено задължение - дължима сума за водоползване и ползване на воден обект за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо в размер на 2790,00 лв. На касационния жалбоподател е било издадено Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400317 от 20.06.2005 г. при посочената цел на водоползването - риборазвъждане, и със срок на действие до 20.06.2011 г., продължено с Решение № ПО-01-29 от 8.04.2011 г. за срок до 20.06.2017 г. Като основание за издаването е вписана разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и 2 и чл. 46, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ. Основателно е възражението на касатора, че с оглед целта на водоползването (аквакултура) такса не се дължи. Настоящият състав не възприема съображенията на състава на АСБл, че дейността за аквакултури се освобождава от такса за водовземане само в случаите, когато се осъществява в обекти публична собственост въз основа на издадено разрешение за ползване. Този прочит не намира опора в закона. Съгласно редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ, публ. ДВ, бр. 65 от 2006 г. за правото на използване на водите дължима е била такса за водовземане по т. 1 и по т. 2, б. "б" - такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С изменението на ЗВ, публ. ДВ, бр. 36 от 2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от него: отпада б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 ЗВ още през 2008 г. е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ (изм. ДВ, бр. 36 от 2008 г.), когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Това е в съответствие с предвижданията на стратегическия план за рибарството и аквакултурите на Министерство на земеделието и горите, който намира уредба в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на спорния АУПДВ, съставът на АСБл е постановил решението, предмет на контрол, при неправилно приложение на материалния закон. Затова то подлежи на отмяна. Доколкото не са налице основания за връщане на делото на първоинстанционния съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като се уважи жалбата на настоящия касатор и се постанови решение, с което да се отмени АУПДВ № 37 от 22.08.2014 г., издаден от директора на БДЗБРБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,