Решение № 6287 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д-р К. Кахри - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина (АИПППДМ) Кахри Дент ЕООД с ЕИК:202319881, чрез процесуален представител адвокат М. Царева, против Решение 60/20.01.2025 г., постановено по адм. дело 239/2024 г. по описа на Административен съд Разград. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като спорът бъде решен по същество и писмената покана се отмени като незаконосъобразен административен акт. Ответникът Директорът на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) Разград, чрез главен юрисконсулт Р. Драгнева оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 60/20.01.2025 г. постановено по адм. дело 239/2024 г. Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на "Д-р К. Кахри- Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина- Кахри Дент" ЕООД, против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-09-09-168/11.10.2024 г., издадена от заместник-директора на РЗОК - Разград. За да постанови така оспорваното решение, от фактическа страна съдът е приел, че между Д-р К. Кахри АПМП Кахри дент ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има сключен договор 170338/25.09.2023 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Със заповед РД-09-02-469/17.09.2024 г. на директора на РЗОК Разград е разпоредена тематична проверка на лечебното заведение относно спазването на чл. 127 от Националния рамков договор за дентални дейности (НРД за ДД) 20232025 г. Жалбоподателят е уведомен за проверката на 14.09.2024 г., като му е предоставена възможност да изрази становище и да посочи, и представи доказателства във връзка с проверяваните периоди. В хода на проверката е установено, че през месец февруари 2024 г. в амбулаторията е предоставена и отчетена първична извънболнична дентална помощ (ПИДП) на 50 здравноосигурени лица (ЗОЛ), които нямат постоянен и/или настоящ адрес в с. Самуил, но за които е получено допълнително заплащане от 30% върху цените на дейностите на основание чл. 127, ал. 2 от НРД за ДД ЗА 2023-2025 г. Общият размер на допълнително получените суми възлиза на 2 363,13 лв. Съгласно амбулаторните листи, тези ЗОЛ са с адресна регистрация в други населени места от общ. Самуил и обл. Разград с. Голям извор, с. Богданци, с. Кривица, с. Желязковец, с. Хърсово, с. Богомилци, с. Голяма вода, с. Хума, с. Ножарево, с. Владимировци и с. Веселина. Всички те са включени в списъка по чл. 123, ал. 2 от НРД за ДД за 2023-2025 г., действащ към съответния период. Констатациите са обективирани в Протокол РД-09-11-439/27.09.2024 г., който не е оспорен от жалбоподателя. Въз основа на този протокол и на основание чл. 76а, ал. 2 ЗЗО е съставен Протокол за неоснователно получени суми РД-09-05-179/27.09.2024 г., в който се посочват конкретните лица, адресите им, дължимите суми за възстановяване и правното основание за това. Протоколът е надлежно връчен, като в предвидения срок не са постъпили възражения от жалбоподателя. На 11.10.2024 г. е издадена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-09-09-168, с която Д-р К. Кахри АПМП Кахри Дент ЕООД е поканен да възстанови неоснователно получени суми в размер на 3,873.51 лева, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. Поканата е оспорена по съдебен ред, като съдът е отхвърлил оспорването. Приел е, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в лицето на заместник-директора на РЗОК, действащ в условията на заместване, надлежно оправомощен със Заповед РД-09-01-95/25.09.2024 г. на директора на РЗОК Разград. Актът отговаря на изискванията за форма и съдържание, като в него ясно и конкретно са посочени фактическите и правни основания за приемането, че сумите са получени без правно основание и следва да бъдат възстановени. Съдът е констатирал, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които биха могли да обосноват отмяната на акта. Не е нарушен материалния закон чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и неговата цел. Решението е правилно. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД 20232025 г., която предвижда правото на изпълнителите на първична и специализирана извънболнична дентална помощ да получават допълнително заплащане само при наличие на две кумулативни предпоставки. Първата е обективна и е свързана с населеното място, в което е разкрита амбулаторията, като трябва да бъде включено в списъка по Методиката за финансиране на практики в отдалечени, труднодостъпни райони или такива, в които амбулаторията е единствен изпълнител на дейността в съответната община. Втората е самата амбулатория, която трябва реално да функционира именно в това населено място, посочено в списъка. Нормата има за цел да стимулира денталните изпълнители да разкрият и поддържат действащи практики в райони с ограничен достъп до дентална помощ, като финансовото поощрение е обвързано с териториалния обхват на дейността, а не с адресната регистрация на обслужваните пациенти. Няма пречка жалбоподателят да лекува ЗОЛ, които са го избрали за свои личен лекар, живеещи в което и да е населено място в България, вкл. тези включени в списъка по чл. 123, ал.2 от НРД за ДД за 2023-2025 г., но целта да се предвиди допълнителното заплащане по чл. 127, ал.2 във връзка с ал.1 от същото НРД, е да се гарантира именно по-лесния достъп на пациентите, живеещи в тези отдалечени/труднодостъпни места, като си изберат лекар по дентална медицина именно от лечебно заведение изпълнител, разкрито в населеното място, в което живеят. В тази връзка съдът приема, че правото на допълнително заплащане по чл. 127, ал. 1 НРД за ДД за 2023-2025 възниква само ако денталната помощ е предоставена в амбулатория, разкрита в конкретното населено място от списъка, а не въз основа на обстоятелството, че пациентите са с адресна регистрация в друго включено в списъка населено място. В конкретния случай, тъй като пациентите, за които е отчетено допълнително заплащане, са с адрес в други населени места, макар също фигуриращи в списъка, но различни от това, в което е разкрита амбулаторията, съдът правилно е приел, че не е налице основанието на чл. 127 от НРД за ДД за 2023-2025 г. и изплатените суми не са дължимо платени, поради което подлежат на възстановяване. Не е допустимо разширително тълкуване на разпоредбата, при което се счита, че е налице право на допълнително заплащане и когато пациентите са с адресна регистрация в населени места, включени в списъка по Методиката, но различни от това, в което е разкрита амбулаторията. Подобна интерпретация би изкривила целта на разпоредбата, като би довела до неправомерно субсидиране на дейности, извършвани в едно населено място, за сметка на пациенти от други, и би обезсмислила принципа на обвързаност на допълнителното заплащане с конкретната териториална практика. Съдът е достигнал до обоснован извод, че в конкретния случай, след като част от отчетените за допълнително заплащане пациенти не са с адресна регистрация в с. Самуил мястото, в което е разкрита амбулаторията на жалбоподателя, макар също да са от населени места, включени в списъка по Методиката, не са били налице условията по чл. 127, ал. 1 НРД. Следователно, полученото допълнително финансиране е без правно основание и подлежи на възстановяване. Издадената писмена покана е правилно мотивирана и съответства на изискванията на чл. 76а ЗЗО, поради което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. С оглед на изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, платимо от жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което е в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение