Решение № 11881 от 20.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. Христов, против решение 6745/17.11.2021 г., постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град и по частни жалби подадени от А. Христов и Българска народна банка срещу определение 551/24.01.2022 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за наличие на всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Моли, решението да бъде отменено, а искът уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Българска народна банка, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените касационни основания за обезсилване или отмяна на съдебното решение. Частните жалби на А. Христов и на Българска народна банка срещу определение 551/24.01.2022 г. постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град са в частта, с която са отхвърлени исканията за изменение на решението в частта на разноските. Позовава се на Решение на ЕСПЧ от 12 юли 2007 г. С. срещу България (S. v. B.), 68490/01 и Решение на ЕСПЧ от 08.01.2013 г. по дело Н. Д. срещу България (Жалба 30544/06 г.) ЕСПЧ е постановил, че налагането на значителна финансова тежест, дължима след приключване на производството, може да действа като ограничение на правото на съд (вж. С., § 54 и М., § 57, и двете цитирани по-горе, както и Ц. срещу България (T. v. B.), 20594/02, § 26, 12 юни 2008 г.). Ответникът по частната жалба на А. Христов - Българска народна банка, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли за оставяне в сила на определението в съответната част. Ответникът по частната жалба на Българска народна банка - А. Христов не изразява становище по основателността й. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба и частните жалби са подадени срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба и частните жалби са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от А. Христов срещу Българска народна банка (БНБ), за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 111 600 лв. и 677 000 евро. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в полза на БНБ са присъдени 18 600 лв. разноски по делото. От фактическа страна е установено, че посочените суми са били налични авоари по банкови сметки на А. Христов в Корпоративна търговска банка АД. На 20.06.2014 г., касаторът е направил в банката няколко парични превода към банкова сметка в друга банка, а именно с бордеро 819985 в 10:36 лв. са преведени 49 900 лв., с бордеро 823243 в 11:07 лв. са преведени 61 700 лв. и с бордеро 831237 в 11:38 лв. са преведени 677 000 евро. Платежните нареждания били приети, обработени и осчетоводени от служител на банката, видно и от банкови извлечение за извършена/обработена банкова операция. След изтичане на стандартните срокове за такъв тип преводи, наредените на 20.06.2014 г. суми не постъпили в посочените в платежните нареждания банкови сметки на получателя в Инвестбанк АД. Твърденията на ищеца са, че към момента на цитираните платежни нареждания Корпоративна търговска банка АД не е спряла банковата си дейност и операции, и не е поставена под специален надзор или друг вид надзор. Упрекът е насочен към действията на органите на БНБ относно поставянето на Корпоративна търговска банка АД под специален надзор и преустановяване изпълнението на всичките й задължения. Посочените действия ищецът е сметнал, за такива които пряко и непосредствено засягат законните му права и интереси, в резултат на което е претърпял вреди, тъй като не са изпълнени до край наредените от него банкови операции. Намира анулирането на платежните нареждания за неправилно и в противоречие с чл.119, ал.3, т.1 от ЗКИ, тъй като същите били приети преди поставяне на Корпоративна търговска банка АД под специален надзор. Сочи, че с действията по пълно ограничаване на дейността на банката, БНБ е нарушила чл.63, пар.1 и пар.2 от ДФЕС, Директива 98/26/ЕО, Директива 2001/24/ЕО, Директива 2007/64/ЕО и Директива 2014/59/ЕС. Административен съд София-град, за да постанови атакуваното решение е назначил съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и като е обсъдил дефинициите и нормите на българското законодателство и европейските директиви е приел, че твърденията на ищеца не са доказани. Съдът е сметнал, че съгласно т.3.1.8 от Правила за работа на системата за клиентски преводи в лева, предназначени за изпълнение в определен момент БИСЕРА6 - моментът на приемане на нареждане за превод от системата е моментът на приключване на валидацията на файла, с който е постъпило в БИСЕРА6 конкретно нареждане за превод. Съдът е приел, че релевентният момент на въвеждане на нареждането за превод в система с окончателност на сетълмента, както според националното законодателство (чл.78д, ал.3 от ЗПУХП от 2009 г.), така и съгласно чл.3, пар.3 от Директива 98/26/ЕО, се определя от правилата на системата. Според правилото на т.3.1.8 от Правилата това е моментът на валидиране на файла. От заключенията по ССЕ и СТЕ се установява, че за левовите преводи това е станало в 12:48:12 часа на 20.06.2014 г. В допълнение съдът е посочил, че ищецът неправилно поддържа, че приемането и счетоводното отразяване от Корпоративна търговска банка АД на платежните му нареждания е достатъчно същите да бъдат изпълнени. Съдът е опровергал горното, като е посочил, че по силата на националното и съюзно законодателство и съобразно правилата за работа на платежната система БИСЕРА6, направените от ищеца на 20.06.2014 г. две левови платежни нареждания към на Корпоративна търговска банка АД са приети, обработени и изпратени към системата в 12:08 и 12:09 часа, но са приети от нея по смисъла на чл.78д, ал.1 от ЗПУПС от 2009 г. и чл.3, пар.1 от Директива 98/26/ЕО едва в 12:48.12 часа. Съдът е посочил, че от приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че валутното нареждане за сума в размер 677 0000 евро с бордеро 831237/20.06.2014г. е въведено в 11:38:59 часа в счетоводен и платежен модул на програмен продукт. Върху платежно нареждане за излъчване на валутен превод в размер на 677 000.00 евро няма поставена отметка преводът да бъде експресен, от което следва, че е със стандартен, двудневен вальор на изпълнение 23.06.2014 г. включените в системата банки имат достъп до модула за плащане и сами генерират заявки. Вещото лице е потвърдило, че валутното платежно нареждане не е постъпвало в системата TARGET2, както на 20.06.2014 г., така и на 23.06.2014 г., вкл. не е подадена и изпълнена заявка за сума, близка до 677 000 евро. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл.340, пар.2 от ДФЕС - в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, е при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. Тези кумулативно предвидени предпоставки се извличат от постановените от СЕС решения по цитираните от него дела. В нормата на чл. 203 АПК е предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. В съответствие с нормативната уредба и правилата за работа на платежните системи съгласно 78д, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) предвижда нарежданията за превод и нетирането да пораждат правно действие и имат задължителна сила за трети лица, дори и в случай на оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо участник в система с окончателност на сетълмента, при условие че нарежданията за превод са въведени в системата преди момента на налагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителна процедура по чл. 78г, ал. 2. Указано е, че това правило се прилага и при оздравителни мерки или прекратителна процедура срещу участник в система с окончателност на сетълмента или в оперативно съвместима система или при оздравителни мерки или прекратителна процедура срещу системния оператор на оперативно съвместима система, който не е участник. Също така съгласно чл.78д, ал.5 от ЗПУПС При налагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителна процедура спрямо участник или системен оператор на оперативно съвместима система наличните по сметка за сетълмент на участник в система с окончателност на сетълмента парични суми или ценни книжа могат да бъдат използвани за изпълнение на задълженията му в системата или в оперативно съвместимата система през работния ден на налагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителна процедура. В съответствие с чл.119, ал.3 от Закона за кредитните институции в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 е разрешено: 1. изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор; 2. изпълнението на нареждания за плащания, произтичащи от упражняването на права или изпълнението на задължения по споразумения за финансови обезпечения, ако нарежданията са дадени преди или на датата на поставяне на банката под специален надзор или ако насрещната страна по обезпечението докаже, че не е знаела за поставянето на банката под специален надзор; 3. извършването на нетиращи операции чрез платежна система. Съгласно чл. 78е, ал.1 участник в система с окончателност на сетълмента или трето лице не може да отмени нареждане за превод след определения в правилата на системата момент. От своя страна чл. 22 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2-BNB определя, че платежните нареждания се считат въведени в TARGET 2-BNB в моментa на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул. Съгласно ал. 2 от същия, последните могат да бъдат отменени докато не бъдат въведени в TARGET 2-BNB. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3, §1 от Директивата относно окончателността на сетълмента, като платежните се смятат за въведение в TARGET 2-BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул и могат да бъдат отменени само докато не бъдат въведение в TARGET 2-BNB. Безспорно установено е, че с решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ, отм./, КТБ е била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори. Със заповед К 21/3-1220/25.06.2014г. назначените квестори нареждат да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, като сумите на преводите и събраните такси и комисионни по превода се възстановяват по клиентска сметка. Да се анулират фактурите за съответните такси. Валутните преводи на опашка Вальор , но с неизлъчен суифт съобщения да бъдат анулирани с ръчни счетоводни операции и да бъдат преместени в опашка Анулиране/Канселиране. Да се анулират фактурите за съответните такси. Посочените действия са в нарушение на чл.3, §1 от Директивата и на чл. 22 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2-BNB. С Решение 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ (т. 3 от дневния ред на заседание на УС на БНБ, проведено на 06.11.2014 г,) е отнет лицензът на КТБ" АД за извършване на банкова дейност; взето е и решение за подаване на искане за откриване на производство по несъстоятелност на банката. С Решение 664 от 22.04.2015 г. по т.д. N97549/2014 на Софийски градски съд, е открито производство по несъстоятелност за Кооперативна търговска банка" АД и банката е обявена в несъстоятелност. Настоящият състав намира, че следва да бъде обърнато особено внимание на счетоводното отразяване, дебитирането и кредитирането на сметките на лицето в КТБ (участник в платежния модул), сторнирането и отхвърлянето на процесните три бордера. Видно от съдебно-счетоводната експертиза валутното преводно нареждане е осчетоводено в счетоводния платежен модул с бордеро 831237/20.06.2014 г., в 11:38:59 ч., като се дебитира клиентска сметка със сума в размер на 677 000,00 EUR при вальор на изпълнение 23.06.2014г., и споделени SHA разходи по валутния превод. В бордеро 831237/20.06.2014г, се дебитира вътрешна сметка 1832 978 055335 0119, банкова сметка BG66 KORP 9220 4405 5335 01 и се кредитира вътрешна сметка 4312 978 00001 150. Отбелязано е, че на 23.06.2014 г. в забележка на бордеро 831237 е посочено сторнирано бордеро 831237 . В същото като вальор е посочена дата 20.06.2014 г. Изразът сторниране води на извода за осъществена първоначална операция по превеждане на средствата и фактическо изпълнение. В повече, непонятно е как двудневен вальор на изпълнение на платежно нареждане от 20.06.2014 г. се препраща към дата 23.06.2014 г. С дебитирането на сметка със сумата от 677 000 евро (с левова равностойност 1 324 096,91 лева видно от платежно нареждане), както е разписано в Правилата за работа на системния компонент TARGET 2-BNB платежното нареждане се счита за въведен в TARGET 2-BNB и е изпълнено, след като в изпълнение на Заповед К 021/3-1220/25.06.2014г. на квесторите на БНБ е сторнирана наредената сума. Налице е изпълнение на нареждането на ищеца преди извършване на действия от БНБ по поставяне под специален надзор. По отношение на левовите платежни нареждания бордеро 819985/20.06.2014 г. и бордеро 823243/20.06.2014 г. също е установено осчетоводяване в платежния модул, дебитиране и кредитиране на банковите сметки. На 20.06.2014 г. в забележка на бордеро 167443/20.06.2014 г. е посочено възст. на отхвърлен КП BORD00819985/20.06.2014 г. , а в бордеро 168135 е посочено възст. на отхвърлен КП BORD00823243/20.06.2014 г. . В процесния случай, ищецът е предприел действия по прехвърляне на средствата си преди поставянето на КТБ под специален надзор и преди Заповед К 21/3-1220/25.06.2014г. на квесторите на БНБ да разпоредят възстановяване на изплатените средства. Когато са изпълнени всички условия, посочени в рамковия договор с платеца, доставчикът на платежни услуги не може да откаже да изпълни разрешено платежно нареждане, освен ако това е забранено от други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство. Видно и от представените по делото Общи условия за предоставяните от Корпоративна търговска банка платежни услуги, в чл. 19, ал. 4, е предвидено, че платежните нареждания се изпълняват по хронологичен ред на постъпването им при банката.