Решение № 13388 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2017 г.

Решение № 13388 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат В. П. - АК - М., в качеството му на процесуален представител на "Ц." ООД със седалище и адрес на управление в гр. М., срещу решение № 99 от 7.04.2017 г., постановено по адм. д. № 480/2015 г. по описа на Административен съд - В., I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. В., чрез юрисконсулт Ц. Ц., моли решението да бъде оставено в сила. О. Л. И. Л. и Т. Н. М., и двете от гр. Б., и В. Н. С. от с. Д. Драглище, област Б., чрез адвокат Г. М., молят решението да бъде оставено в сила и да им бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "Ц." ООД, представлявано от управителите К. А. И. и Р. И. И. против решение № 1040 - 06 - 30 от 11.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. В., с което е потвърдено разпореждане № 23 от 21.07.2015 г. на началник сектор "КРДОО" при Териториално поделение на НОИ гр. В.. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. При разглеждане на делото Административен съд - В. е разяснил делото изцяло като е разгледал събраните доказателства в тяхната съвкупност, и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Изводите относно фактическата обстановка са правилни и обосновани. Липсват нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са становищата на страните, включително и на жалбоподателя, в каквато връзка са изложени подробни мотиви. От данните по първоначалното дело се установява, че на 23.04.2015 г. с Н. И. Л. е станала злополука със смъртен изход. Това се е случило по време на изпълнение на трудови функции на обект "Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на гр. Б.". Като резултат от срутване на земна маса, която е затрупала работника, той е получил комбинирана гръдна травма и контузия на сърцето и белите дробове, което представлява внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на работа - полагане на водопроводни тръби в изкоп, на посочения обект, в интерес на осигурителя "Ц." ООД, в работно време. По отношение на възраженията на ответника по първоначалното дело и касационен жалбоподател по настоящето, които са в смисъл, че починалото лице няма нищо общо с дружеството, и че последното не е извършвало СМР на обекта в деня на злополуката, съдът правилно е съобразил влязлото в сила постановление № ПР019138 от 7.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б., както и договор за изпълнение на строително-монтажни работи с наем на екипи и техника от 27.02.2014 г., сключен между "Б. Р." АД, в качеството му на възложител и "Ц." ООД - като изпълнител. Тезата на касатора относно липсата на трудово правоотношение между него и Н. И. Л. и пороците на постановление № ПР019138 от 7.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, е в противоречие с нормите на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на чл. 223 и на чл. 268, т. 1 и 2 АПК. Постановление № ПР019138 от 7.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, между "Ц." ООД и Н. И. Л., издадено от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б. е било предмет на съдебен контрол по адм. д. № 513/2015 г. по описа на Административен съд - В., който е постановил решение № 15 от 15.01.2016 г. С последното е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, в частта й, с която иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен, поради просрочие и е отхвърлена жалбата, в частта й, с която се иска обявяване на нищожност. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 189 от 9.01.2017 г. по адм. д. № 2769/2016 г. на Върховния административен съд, VI отделение. Казаното означава, че постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение, както и решението на първоинстанционния съд са влезли в сила и тяхното преразглеждане е процесуално недопустимо. След анализ на проведеното административно производство по чл. 57- чл. 60 КСО, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е било прието също така, че в деня на злополуката Л., като работник на "Ц." ООД, в рамките на работното време, през което е изпълнявал трудовите си функции на обект "Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на гр. Б." е получил внезапно травматично увреждане на здравето, което е причинило смъртта му. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО възприема като трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето станало през време на работа, когато е причинило смърт. При правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО за приемане на злополуката за трудова. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не били допуснати в оспореното решение. Поради липса на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на "Ц." ООД не са дължими. Ответникът - Териториално поделение на НОИ гр. В., не е поискал присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, "Ц." ООД, следва да заплати в полза на ответниците Л. И. Л., Т. Н. М. и В. Н. сумата 240 лв. разноски за адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г. и списък на разноските, която не е прекомерна, с оглед явяването в адвокат Мудев в касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,