Решение № 9 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2009 г.

Решение № 9 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Атанаска Иванова Ангелова от град Свиленград против решение от 19.01.2009 година, постановено по адм. дело № 149/2008 година на Административен съд град Хасково. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РИОСВ град Хасково и СНЦ "Зелени балкани" - град Пловдив не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС е отменил решение по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху защитените територии № ХА-3-ДОС/29.04.2008 година на директора на РИОСВ град Хасково, с което е съгласувано инвестиционно предложение за поземлен имот № 000442, земеделска територия с начин на трайно ползване "пасище, мера", с площ от 39, 716 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство", в землището на с. Дъбовец, област Хасково, с възложител Атанаска Иванова Ангелова. Решението на директора на РИОСВ Хасково, е издадено на основание чл. 31, ал. 11 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони. В мотивите на същото е посочено, че площадката за инвестиционното предложение изцяло попада в границите на защитената зона "Родопи-Източни" и защитена зона "яз. Ивайловград", но няма да доведе до значително увреждане на посочените защитени зони и не засяга видове и местообитания, предмет на опазване в защитените зони. АС е изложил съображения за незаконосъобразност на оспореното пред него решение. Прието е, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е постановено в противоречие с процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 31 - 33 от ЗБР и чл. 24 и сл. от Наредбата за условията и реда а извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони, и в нарушение на материалноправни разпоредби. Административният орган не е извършил оценка на качеството на доклада в 14-дневен срок от внасянето му въз основа на посочените в Наредбата критерии, както и не са проведени консултации с обществеността съгласно чл. 25 от същата Наредба. Според АС административният орган не е представил и доказателства в подкрепа на изложените от него фактически основания за издаването на административния акт, за спазването на материалноправните разпоредби на ЗБР относно степента на въздействие върху околната среда на ИП. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Процедурата по извършване на екологична оценка на инвестиционни предложения е регламентирана в глава шеста, раздел трети от Закона за опазване на околната среда (чл. 92 - 102), и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (в сила от 11.09.2007 година.) - Наредбата. При разглеждането на преписката е било в сила изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (изм. ДВ, бр. 52 от 2007 г.), с което е било предвидено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Прието е било, че предвидената с нормативния акт оценка за съвместимостта се прилага и за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда и дали за тях е налице завършена или започнало процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Процедурата по извършване на оценка на степента на въздействие върху защитените зони е уредена в Раздел IV от Наредбата (чл. 21 - 27). При издаване на оспореното решение процедурата е започнала с уведомление за инвестиционно намерение от 14.01.2008 година от възложителя Атанаска Иванова Ангелова, като съгласно изискването на чл. 22 от Наредбата, е изготвен доклад от възложителя на инвестиционното предложение. С решение № ХА-22-0С /22.02.2008 година директорът на РИОСВ Хасково е постановил извършване на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда. Разпоредбата на чл. 24 от Наредбата изисква компетентният орган да извърши оценка на качеството на доклада в 14-дневен срок от внасянето му съобразно изчерпателно посочените критерии в ал. 3 на чл. 24. Доказателства за такава оценка не са приложени към административната преписка. При положителна оценка на доклада компетентният орган следва да уведоми възложителя и да проведе консултации с обществеността съгласно чл. 25 от Наредбата. Към преписката липсват доказателства за изпълнена процедура по чл. 25 - с изключение на публикуването на доклада в интернет страницата на РИОСВ Хасково, не са представени данни за проведени консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, мотивирани становища или допълнителни проучвания и анализи. На 29.04.2008 година директорът на РИОСВ Хасково е издал решение № ХА-3-ДОС /2008 година относно оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение. При тези доказателства, правилно АС е приел, че решението е издадено от компетентния орган, и в предвидената форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗБР и посочените по-горе текстове от Наредбата. Обосновани са и правните изводи в оспореното решение за нарушения на материалния закон, като са визирани разпоредбите на чл. 31 - 33 от ЗБР. Освен материалноправните разпоредби на ЗБР, следва се има предвид, че в случая административния орган следва да мотивира и спазването на Директива 79/409 /ЕИО за опазването на дивите птици и на Директива 92/43/ ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, също са неоснователни. Двете Директиви регламентират задължението на държавите членки по отношение на защитените територии. Посочените директиви са транспонирани в ЗБР, като промените в последния са обнародвани в ДВ, бр. 94/2007 г., нормите на чл. 4, ал. 5, вр. чл. 6, ал. 2, 3 и 4 от Директива 92/43 /ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна са възпроизведени в чл. 31 и сл. от ЗБР. Съгласно чл. 6, т. 2 от Директива 92/43 /ЕИО държавите - членки вземат подходящи мерки за предотвратяване с специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, за които за определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива. Понятието "състояние на запазване на естествените местообитания" е дадено в чл. 1, б. "д" от Директивата и то "означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията, посочена в чл. 2, като състоянието на запазване се счита за "благоприятно", ако естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще". Съгласно посочената нормативна уредба административният орган е следвало да изложи мотиви в решението си спазени ли са изискванията на посочената Директива, и какви мерки следва да бъдат взети с оглед благоприятното запазване на естествените местообитания. Същото се отнася и за Директива 79/409/ ЕИО (за опазване на дивите птици). В случая административният орган не е изпълнил изискването и на чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, която изисква компетентният орган да извърши оценка на качеството на доклада въз основа на критерии, един от които е равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите. В доклада, предложен от инвеститора са посочени алтернативни решения, които са общи и не конкретизират отделните алтернативи. Предварителните оценки по отношение на очакваните въздействия върху компонентите на околната среда са приети за незначителни и не предполагат "нулева алтернатива". В мотивите на решението обаче не са подложени на преценка посочените от инвеститора алтернативи и не са обсъдени чрез анализ и съпоставка на такива. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение