Решение № 643 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2018 г.

Решение № 643 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С., подадена чрез процесуалният му представител адв. Драгнев срещу решение № 13 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 79/2018 г. по описа на Административен съд – Р., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20016/2012/08.06.2012 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Р.. Със същата му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – "изземване на свидетелство за управление на МПС". Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на С. С. срещу заповед № 20016/2012/08.06.2012 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Р.. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Изложени са подробни мотиви, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на С. С. са отнети 41 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – Р. е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба. Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, съгласно която, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление /задължение по чл. 157, ал. 4 от закона/, се прилага принудителна административна мярка – "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП /в приложимата редакция преди доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 1.07.2017 г. /, контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. В първоинстанционното производство са представени доказателства за влезли в сила НП, с които са отнети 41 контролни точки, които са влезли в сила и не са обжалвани от касатора. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Изгубването на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция, а последица от извършените нарушения. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП е вид административна принуда и се явява утежняващ административен акт. Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1 – 4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, законодателят е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на МПС, загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 6 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като органа не е представил НП № 4862/27.12.2007 г., същото не следва да бъде отчетено при налагането на ПАМ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото е приложена справка за нарушител/водач, в която е отбелязано, че въпросното наказателно постановление е връчено в деня на издаването му – 27.12.2007 г. и е влязло в сила на 04.01.2008 г., като е вписано, че наложената глоба е заплатена. Тази справка е изготвена въз основа на националните регистри на МВР и представлява официален документ. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В производството пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя не е иницирано производство по оспорване на официален документ по реда на чл. 193 ГПК, с оглед на което отразените факти в представената справка за нарушител следва да се приемат за верни. В тази връзка изводите на съда, че НП № 4862/27.12.2007 г. е влязло в сила са обосновани и законосъобразни. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. С. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Р. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,