Решение № 8918 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2016 г.

Решение № 8918 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на икономиката, представляван от гл. юрк. Стефка Димитрова, против решение № 416 от 22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5630/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е оценил доказателствата и фактите по делото, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Ответната страна - М. М. Б., представляван от адв. Й. Костов, оспорва касационната жалба и поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение, според което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Според прокурора, оценената площ в експертната оценка е по-малка от установената такава от 11 100 кв. м по влязлото в сила решение № 2010 от 21.08.2008 г. по адм. дело № 12307/2007 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 6314/20.06.2007 г. по адм. дело № 11582/2005 г. на тричленен състав на ВАС. С оглед доказателствата по делото, АССГ правилно е приел, че утвърдената оценка е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с решенията на ВАС и е вътрешно противоречива. Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ съдът правилно е решил претенцията съобразно изготвената в съдебното производство оценка. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с жалба на М. М. Б., против утвърдената от зам. министъра на икономиката експертна оценка по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, изготвено в изпълнение на т. 3 от заповед № РД-24-98/14.10.2003 г. на заместник-министъра на икономиката, с която е признато право на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ с компенсаторни записи, в частта на оценката, с която по отношение на М.Б. е определен размер на обезщетението от 52 594 лева. Видно от обжалвания акт, негови адресати са лицата М. М. Б. с признато обезщетение от 52 594 лева, А. И. Д. - с обезщетение от 52 593 лева и И. М. В. - с обезщетение от 52 593 лева. По делото няма данни А. И. Д. и И. М. В. да са участвали в съдебното производството, инициирано по жалбата на Мария Бучкова. Със сега обжалваното решение, съдът е отменил изцяло Експертна оценка, изготвена на 23.03.2015 г. по реда на ЗОСОИ и утвърдена от зам. министъра на икономиката във вр. с т. 3 от заповед № РД-24-98/14.10.2003 г. на същия административен орган, и е определил цена от 222 300 лева за следния недвижим имот: част от бивш имот пл. № 36 по стар кад. план на м. "Голям Айгър", гр. Пловдив, действал през периода 1940-1953 г., с площ на частта от 11 100 кв. м., попадаща изцяло в границите на УПИ VII, кв. 5, по регулационния план на "Северна индустриална зона", гр. Пловдив. С решението си, съдът е постановил до размера на определената цена да се издадат компенсаторни записи както следва: на М. М. Б. - в размер на 74 100 лева, на И. М. В. - в размер на 74 100 лева и на А. И. Д. - 74 100 лева. При така изложеното, настоящия касационен състава намира, че решението е недопустимо, в частта, с която е определена обща цена от 222 300 лева за отчуждения имот и е постановено издаването на компенсаторни записи за И. М. В. и А. И. Д. в размер по 74 100 лева за всеки, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Видно от данните по делото, посочените по - горе лица И. М. В. и А. И. Д. не са упражнили правото си на жалба по отношение на определеният им в оценката размер на дължимо обезщетение. Не е налице и специално процесуално правило, изключващо принципа на диспозитивното начало при защитата на материални права от актовете на органите на изпълнителната власт. Съгласно чл. 126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определението от този кодекс или друг закон случаи. Такова искане от И. В. и А.р Д. не е отправяно, поради което следва да се приеме, че между тях и административния орган не е налице спор за законосъобразността на процесната оценка, въведен за разрешаване от административния съд. При това положение, съдебното решението, в частта му, засягаща правата на И. В. и А. Долев следва да се обезсили като недопустимо. Що се касае до решението по отношение на М. Б.а, същото следва да бъде отменено като неправилно. За да отмени утвърдената експертна оценка по отношение на жалбоподателя Мария Бучкова за отчуждения имот, съдът е приел, че утвърдената от административния орган експертна оценка е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с решенията на ВАС и е вътрешно противоречива. Съдът е посочил, че спорът е относно приключването на втората фаза от производството по ЗОСОИ - установяване на квотите на правоприемниците и определяне стойността на обезщетението за част от бивш имот пл. № 36 по стар кадастрален план на м. "Голям Айгър", Гл. Пловдив, действал през периода 1940-1953 г. Установил е, че М. М. Б., А. И. Д. и И. М. В. са наследници на майка си М. Е. Д. (В.) с равни квоти на наследяване съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за наследството от по 1/3. Прието е, че със Заповед № РД-24-98 от 14.10.2003 г. на заместник-министъра на икономиката, в частта й по т. 3, на наследниците на М. Е. Д. е признато: "право на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ с компенсаторни записи за равностойността на частта от одържавения по реда на ЗОЕГПНС имот представляващ 1/3 ид. част от нива, описан в акт за завземане на недвижим имот за държавен № 902/09.05.1950 г. намалена със стойността на реално възстановената по реда на ЗСПЗЗ земя и със стойността на 1/3 част от площта попадаща под улица. ". Съдът е констатирал, че никъде в заповедта - нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част е посочена точно в квадратни метри или декари площта, която подлежи на обезщетяване с компенсаторни записи. В тази връзка и изследвайки мотивите към решение № 6314/20.06.2007 г. на ВАС по адм. дело № 11582/2005 г., потвърдено с решение № 2010/21.02.2008 г. на ВАС, 5-членен състав, по адм. д. № 12307/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на М. М. Б., А. И. Д. и И. М. В., против заповед № РД-24-98/14.10.2003 г. на заместник-министъра на икономиката, първоинстанционният съд е установил, че площта, за която се следва обезщетение с компенсаторни записи, е 11 100 кв. м. и попада изцяло в границите на УПИ VII, кв. 5, по регулационния план на "Северна индустриална зона", гр. Пловдив. Установявайки площ за обезщетяване от 11 100 кв. м. и отчитайки, че в утвърдената експертна оценка площта на имота (УПИ VII) е посочена веднъж като 13413 кв. м. и втори път като 13 000 кв. м., както и отчитайки, че от тази площ са извадени 1/3 от площта на възстановената по ЗСПЗЗ земя и 1/3 от площта за улица, водещо до остойностяване на площ от 7 889 кв. м. по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, съдът е стигнал до извод за несъответствие на акта с "решенията на ВАС и е вътрешно противоречива". Решението е неправилно. Видно от решение № 6314/20.06.2007 г. на ВАС по адм. дело № 11582/2005 г. (оставено в сила с решение № 2010/21.02.2008 г. на ВАС, 5-членен състав, по адм. д. № 12307/2007 г. ), съдът е отхвърлил жалбата на М. М. Б., А. И. Д. и И. М. В. против заповед № РД-24-98/14.10.2003 г. на министъра на икономиката, относно определения начин на обезщетяване. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, когато е отхвърлена жалбата, решението има сила за страните по делото т. е. субективните и обективни предели на решение № 6384/20.06.2007 г. на ВАС обвързва М. М. Б., А. И. Д., И. М. и министъра на икономиката. Следователно страните във втората фаза на производството по ЗОСОИ следва да се съобразят с решението по отношение единствено на начина на обезщетяване - този начин е чрез компесаторни записи, доколкото спорът между страните относно приключването на първата фаза е бил свързан с възможността за реално възстановяване на одържавения имот. По аргумент от чл. 172а, ал. 2 от АПК, мотивите не са част от решението. Диспозитивът на съдебното решение по арг. от чл. 172а, ал. 1, т. 6 и аналогично на чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК, единствено обективира правораздавателната воля на съда спрямо въведения пред него спор и сам по себе си предопределя пределите на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението, не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и същите не подлежат на обжалване, тъй като не са източник на правни последици. В тази връзка, макар и в мотивите на решение № 6314/20.06.2007 г. на ВАС по адм. дело № 11582/2005 г. (оставено в сила с решение № 2010/21.02.2008 г. на ВАС, 5-членен състав, по адм. д. № 12307/2007 г.) да са налице обсъждания относими към подлежащата на обезщетяване площ, попадаща под улица, то тези обсъждания не обвързват страните във втората фаза на производството по ЗОСОИ. Следователно, първоинстанционният съд неправилно е приел, че подлежащата за оценяване площ възлиза на 11 100 кв. м. Този порок на решението е достатъчно основание за отмяната му като неправилно. Настоящият касационен състав намира, че площта за оценяване следва да се установи съгласно т. 3 от Заповед № РД-24-98/14.10.2003 г. на зам. министъра на икономиката. Видно от този влязъл в сила административен акт, процесната площ представлява "1/3 ид. част от нива, описан в акт за завземане на недвижим имот за държавен № 902/09.05.1950 г., намалена със стойността на реално възстановената по реда на ЗСПЗЗ земя и със стойността на 1/3 част от площа попадаща под улица". Утвърдената експертна оценка е изготвена именно при съобразяване с гореописания начин за определяне на площта за остойностяване. Отчетено е, че съгласно акта за завземане от 1950 г., имотът (нива) е с площ от 13 дка, както и че тази площ трябва да се намали веднъж с 2231,33 кв. м., представляващи 1/3 ид. част от реално възстановената по реда на ЗСПЗЗ земя от 6694 кв. м. на наследниците на Е. Ч., притежавана от наследниците на М. М. В. - Д., и втори път с 2880 кв. м. - представляващи 1/3 от площта от 8 640 кв. м., попадаща под улица. Отчитайки намаленията, в утвърдената оценка изчисленията са направени върху площ от 7889 дка, при базисна данъчна оценка на земята от 0,50 лв. кв. м., коефициент по местоположение - 16, коефициент на удвояване на данъчната стойност - 2,0 и коефициент на незастроеност - 1,25. При направеното изчисление е определена стойност от 157 780 лева, от които 52 594 лева, дължими на М. М. Б. като наследник с дял от 1/3 в наследството на М. М. В. - Д. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗОСОИ, стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила за земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ, действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя по реда на § 3а, като получената стойност се удвоява. Съгласно § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, по висящите по този закон (ЗОСОИ) производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г. При така установените коефициенти, послужили за определяне на пазарната цена на имота, както и нейното последващо удвояване, съдът намира, че материалния закон е спазен. При утвърждаването на оценката обаче, административният орган е пропуснал да отчете, че вещото лице не е спазило правилото на чл. 6, ал. 4, изр. последно от ЗОСОИ. Тази норма предвижда, че собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката. Видно от данните по делото - писмо от 22.10.2014 (л. 54), платежно нареждане и таксов лист (л. 51-52) и писмо от 06.11.2014 г. (л. 49) - М. Б. лично е заплатила указаната й от административния орган сума от 50 лева като разход-такса за извършване на оценката и 6 лева - банков превод по сметка на Министерство на икономиката и енергетиката. Следователно при утвърждаването на общия размер на оценката, административния органа е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 4, изр. последно от ЗОСОИ. Това нарушение следва да бъде коригирано чрез настоящото решение и при упражняване на правомощието на съда да реши спора по същество на основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от АПК, като утвърдената оценка по отношение на М. М. Б. се измени от 52 594 лева до 52 650 лева. С оглед крайния изхода на спора и на основани чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на Мария Бучкова, действаща чрез адв. Костов, за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък на разноските в размер на 2630 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направено възражение за прекомерност в хода на делото по същество от касационния жалбоподател, съдът намира за неоснователно. С оглед материалния интерес на делото, както и като се отчете, че спорът не е лишен от фактическа и правна сложност, то съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение не е в размер, отличаващ се по своята прекомерност. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение