Решение № 5790 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2012 г.

Решение № 5790 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Димитър Киров от Държавната агенция за бежанците срещу решение № 2451 от 07.05.2012 г. по адм. дело № 1055/2012 г. на Административния съд София - град, с което по жалба на Раед Шаукат Рифат, гражданин на Ирак, е отменено решение № 31 от 16.01.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е постановено връщане на преписката в тази част за ново произнасяне. Ответникът Раед Шаукат Рифат, лично и чрез процесуалния си представител адв. В. Нилсен, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, в производство по чл. 87 от ЗУБ, административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта, с която е отказан статут на бежанец, но е отменил решението в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е постановил връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне в тази част. Съображенията на съда да отмени решението на председателя на ДАБ относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на гражданина на Ирак са установените нови факти от значение за делото, които не са били известни на административния орган при издаване на акта. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства. Следователно, основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличието на въоръжен конфликт, и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл правилно съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г. Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г., с което е прието, че цитираната норма има предвид заплахи в по-широк риск от посегателства, по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото конкретни актове на насилие, като заплахата е в една обща ситуация на въоръжен конфликт или международен конфликт. Поради това думата "лични" трябва да се схваща като обхващаща посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на насилието достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или в съответния регион, цивилното лице би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион. Правилно административният съд приема, че по отношение на Раед Шаукат Рифат е налице лична заплаха, предвид факта, че в хода на съдебното производство по несъмнен начин се доказа, че брат му е бил убит докато изпълнявал служебните си задължения като полицай. Следователно по отношение на търсещия закрила съществува лична заплаха, доколкото същият е част от семейството на лице, което е работило за правителството. Правилно съдът е посочил, че в обжалваното административно решение справка с рег. № 5145/18.10.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" е цитирана избирателно и общо, като се акцентира върху общата обстановка в Ирак, а не както е по-редно - акцентът да е върху обстановката в гр. Багдад. В цитираната справка е посочено, че през последните месеци се наблюдава интензификация на нападенията в Централен Ирак, Багдад и Мосул. Административният съд подробно изброява данни относно бомбени атентати в гр. Багдад, позовавайки се на справката и на няколко информационни агенции. Основавайки се на тази подробна информация, съдът е направил обосновани изводи, че същата потвърждава наличието на "въоръжен вътрешен конфликт" в столицата на Ирак, и по-конкретно - гр. Багдад, съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., дадено с решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/07 г. Разгледаното насилие по отношение на посочените заплахи правилно е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Съобразно представените доказателства, административният съд е направил обосновани изводи, че в страната по произход лицето е изложено на реална опасност от тежки посегателства, изброени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение