Решение № 2526 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2014 г.

Решение № 2526 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността (ВНД) началник на група "Административнонаказателна дейност" /АНД/ при отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител юрк. Маркова, срещу решение № 2936 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 10728/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на "Комко Спед ТБ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Оборище" № 37, ет. 1, ап. 5 е обявена за нищожна заповед № 31556 от 04.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на "Комко Спед ТБ" ЕООД е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Комко Спед ТБ" ЕООД, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожна заповед № 31556 от 04.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на "Комко Спед ТБ" ЕООД е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на осн. чл. 171, т. 2, б. "и" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от орган, който не разполага с материална компетентност, тъй като въпреки дадените от съда с определение от 11.03.2014 г. указания, не се представени доказателства, че лицето, издало заповедта е компетентно. Предвид факта, че заповедта е подписана от ВНД началник на група АНД отдел ПП-СДВР, а по делото не са представени доказателства, че именно Александър Димов е назначен на тази длъжност, то съдът е приел, че липсата на доказателства води до извода, че такива не съществуват. Съдът се е позовал на ТР № 4 от 2004 г. на ОС на ВАС, съгласно мотивите на което, компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Предвид което издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В контекста на изложеното и при липсата на представени доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, издало оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от орган който не притежава материална компетентност, което обуславя нищожност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Съдът е изложил и съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в нарушение на материалния закон. При тези съображения АССГ е обявил за нищожна заповед № 31556 от 04.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, но същевременно е приел за надлежно упълномощаването от страна на ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР на юрк. Маркова, като негов процесуален представител и е допуснал юрк. Маркова до участие в съдебното заседание. Изводите на първоинстанционния съд, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от лице, за което няма доказателства, че е назначено временно да изпълнява длъжността началник на "АНД" в отдел "ПП" при СДВР и което не разполага с материална компетентност, са неправилни. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. По делото е представена заповед рег. № З-11783/17.09.2012 г. на директора на СДВР, с която са определени длъжностните лица от структурните звена при СДВР за издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. В тази категория длъжностни лица е и началник на група "Административнонаказателна дейност" в отдел "ПП" - СДВР. Временно изпълняващ длъжността началник се назначава в случаите, в които няма изобщо назначен титуляр, поради което временно изпълняващият има всичките права на титуляр, без да е необходимо второ делегиране на правомощия или заместване. Предвид изложеното ВНД е имал всички права на титуляр. В контекста на изложеното е безспорно, че такава принудителна административна мярка може да се наложи и от временно изпълняващ длъжността началник, какъвто е настоящият случай. Предвид горното оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт (заповед рег. № З-11783/17.09.2012 г. на директора на СДВР) за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че е налице необходимата материална компетентност на органа. Действително по делото не са представени доказателства относно назначаването на Александър Димов, за ВНД началник "Административнонаказателна дейност" в отдел "ПП" - СДВР, но от една страна, този факт не се оспорва от жалбоподателя, а от друга страна, на официалната интернет страницата на СДВР същият е публично оповестен, следователно е общоизвестен и не подлежи на доказване, предвид разпоредбата на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ето защо като е приел този факт за недоказан, административният съд, е постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Поначало прехвърлянето на правомощия за издаване на индивидуални административни актове е допустимо в рамките на регламентираното в закона, като може да бъде предписано изрично или да произтича от формулировката на правната норма. Основание за упражняване на чужда компетентност съставлява делегирането на правомощия или заместването. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра на подчинени нему органи и поради това, че е административна функция, делегирането може да бъде валидно осъществено само при наличие на закон, който да го допуска (разрешава). Докато в хипотезите на заместване на определения по закон орган (заместникът) се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, поради което констатираната от съда нищожност не съществува. Заповедта на ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР е валидна, тъй като е издадена от компетентен орган. Оспореният административен акт обаче е постановен в нарушение на материалния закон- чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП, което налага неговата отмяна. Съгласно цитираната разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на ППС на собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното СУМПС или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок от 1 месец. От приложената и приета административна преписка се установява, че на 03.10.2013 г. около 12.00 часа в гр. София, по околовръстен път с посока на движението от с. Казичене към бул. "Ботевградско шосе" Стоян Лазаров Стефанов е управлявал влекач "Скания Р 124" с рег. № С 6769 МН, собственост на "Комко Спед ТБ" ЕООД с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,46 промила. Проверката е извършена с техническо средство дрегер 7410 + № ARSM 0139, което е отчело положителен резултат - 1.46 промила алкохол в издишания въздух. Предвид разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП, за да бъде наложена процесната ПАМ следва да е налице една от алтернативно дадените предпоставки - собственикът на МПС да е "допуснал" или да го е "предоставил" за управление на лице употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. В конкретния случай видно от данните по делото "Комко Спед ТБ" ЕООД нито е допуснал, нито е предоставил, управлението на влекач "Скания Р 124", на Стоян Стефанов след като последният е употребил алкохол. Това се установява от от приложения към делото пътен лист № 0000001, издаден на 27.09.2013 г., в който д-р Кузманова е удостоверила с подписа си, че водачът Стоянов е здравословно добре и не е употребил алкохол. Този пътен лист е издаден във връзка с международна командировъчна заповед № 065/27.09.2013 г. Спреният от движение влекач, собственост на дружеството, е извършвал международен превоз за времето от 07,30 на 27.09.2013 г. до 03.10.2013 г. "Комко Спед ТБ" ЕООД би могло да допусне или да предостави собственото му МПС да се управлява от водач, употребил алкохол единствено към 27.09.2013 г., датата на която е започнала международната командировка на водача. Извън фактическата власт на дружеството е да контролира своя служител по време на целия международния превоз а именно за времето от 27.09.2013 г. до 03.10.2013 г., дали употребява алкохол или не. От друга страна шофьорът на влекача е инструктиран периодично /месечно/ в качеството му на водач на автокомпозиция С 67 69 МН / С 49 82 ЕН. Видно от представения по делото анекс № 1/03.09.2012 г. към трудов договор № 14/09.12.2011 г. на водача се забранява употребата на алкохол или други упойващи средства по време на работа и управление на композицията. С оглед така установеното в конкретния случай не са били налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП. Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Ето защо като е обявил нищожност на обжалваната заповед АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който заповедта за налагане на ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като СДВР следва да бъде осъдена да плати на "Комко Спед ТБ" ЕООД юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,