Решение № 8663 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2020 г.

Решение № 8663 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от П. Главинов и С. Главинова, подадена чрез процесуалният им представител против Решение № 7021/18.11.2019 г. постановено по адм. д. № 13270/2018 г. по описа на Административен съд София- град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е определил категорията на процесния строеж, а от тук и компетентността на органа, издател на акта. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски. В с. з. касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответната страна- Директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" в направление "Архитектура и преустройство" на Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя писмен отговор в който развива подробни съображения. Претендира разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи че не са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на П. Главинов и С. Главинова срещу Заповед № РА-19-12/16.10.2018 г. на Директора на "Дирекция общински строителен контрол", направление "Архитектура и благоустройство" при Столична община с която на осн. чл. 224а, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 10 ЗУТ е разпоредено спиране на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпа до строеж "Реставрация и адаптация на бивш съюзен дом на Съюза на българските индустриалци", находящ се в дъното на УПИ XII-12 в кв. 455, м. "Зона Г8", с административен адрес гр. София, ул. "Цар Шишман" № 4. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата законова форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона и като такъв е законосъобразен. По същество съдът е приел, че процесната сграда е такава от пета категория поради което компетентен да издаде заповедта по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е кмета на общината или упълномощено от него лице. Приел е, че заповедта е издадена и при безспорно установено нарушение на нормата на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, изразяващо се в разрушаване на стена и изграждането й наново в отклонение от инвестиционния проект. Решението е допустимо, валидно и правилно. Не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяна. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а АПК. Съдът е събрал и коментирал относимите към настоящия казус доказателства, прецизно и задълбочено е обсъдил всички факти от значение за спорното право и извел правилен краен правен извод. Проверявания съдебен акт се основава на задълбочен анализ на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите материално правни норми. Обсъдени са становищата на страните и е отговорено на всички относими възражения. Първият спорен въпрос относно категорията на строежа и обусловения от него въпрос за валидността на обжалваната заповед е законосъобразно решен. След съвкупна преценка на доказателствата и анализ на нормативните разпоредби е прието, че строежът е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "е" ЗУТ-недвижима културна ценност с категория "за сведение". Този извод се потвърждава и от представеното по делото извлечение от информационната система на НИНКН, съгласно което сградата на бившия съюзен дом на Съюза на българските индустриалци представлява недвижима културна ценност от категория по чл. 48, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство/ЗКН/-групова недвижима културна ценност като част от система ансамбли тъй като не представлява самостоятелен паметник на културата. В тази насока е и заключението на вещото лице. Съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН/ДВ бр. 19/2009 г. / заварените обявени по досегашния ред недвижими имоти паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. В чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗКН също е предвидена категория "за сведение" за недвижими културни ценности, съобразно тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. А с преходните разпоредби на § 12 от ПЗР на ЗКН е предвидено, че заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут на декларирани обекти по този закон. Следователно процесната сграда запазва декларираната по стария ред предварителна категория "за сведение" от 2005 г. По делото липсват данни статута на сградата да е променен. Като неоснователни настоящия състав преценява възраженията на касационните жалбоподатели, че сградата като попадаща в границите на Втора защитена зона на Архитектурно-исторически резерват "Сердика-Средец", съставлява строеж първа категория. По делото не се спори, че процесния резерват съобразно чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН, като включен под т. 16 в приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН е НКЦ от "национално значение". Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ строежи от първа категория са "недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологически резервати извън урбанизираните територии". В случая както се посочи по-горе процесната сграда е от категория "за сведение", а сочения архитектурен резерват попада в урбанизирана територия. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за наличието на хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а именно наличие на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, състоящи се в промяна на строителната конструкция. Съдът е назначил необходимата според нуждата от специални знания съдебна експертиза за изясняване на съществени за решаване на делото въпроси. Заключението на вещото лице е изготвено по поставените въпроси, дадените отговори са последователни и обосновани и същото е прието от първоинстанционния съд без оспорване от страните в съдебното производство. По делото е безспорно установено, че северозападната стена към УПИ VII, която съгласно одобрените проекти по част "Архитектура" се запазва до кота +13. 55, към момента на огледа е съборена до кота "0". Това от своя страна съставлява съществено отклонение от инвестиционния проект, състоящо се в изменение на строителната конструкция. Вярно е, че в проекта са нанесени корекции, с които нанесения северозападен зид, записан в одобрения проект като съществуващ е променен на ново строителство. Но тъй като се касае до съществено отклонение, съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ проекта следва да се преработи и одобри наново. По делото няма доказателства, а и твърдения да е спазен посочения ред. Видно от заключението на в. л. извършено е само отразяване в Заповедната книга на обекта. С оглед на това правилно АССГ е приел че констатациите в съставения КА не са опровергани и че е налице хипотезата на 224а, ал. 1 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Административния акт е издаден при правилно приложение на материалния закон с оглед наличието на предпоставките на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, поради което и съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу него. С оглед на изложеното направените от процесуалният представител на жалбоподателите възражения за неправилност на първоинстанционното решение не могат да бъдат кредитирани. Постановения от АССГ съдебен акт не страда от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от административния орган за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като съдът с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК определя същите в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение