Решение № 5822 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2016 г.

Решение № 5822 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието против решение № 709 от 03.12.2015 г. по адм. дело № 625/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед № з-1044/27.07.2015 г. на същия административен орган, с която на М. И. М. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и на М. е присъдена сумата 610.00 лв., представляващи разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт е направен при неправилно заключение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби. Съдебният състав незаконосъобразно приема, че в процедурата по издаване на акта са допуснати съществени нарушения, които са основание за неговата отмяна. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР (заповед № З-837/12.06.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана"), резултатите от която са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителката нарушение (справка рег. № 3944/24.06.2015 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения и възражения на служителката (такива са депозирани на 09.07.2015 г.). Заповедта е издадена след изпълнение и на условията на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР - събиране и оценка на всички представени доказателства. В случая заповедта е издадена след обсъждане на представените ведомост и график за смените на служителите от звено "Охрана" в сградата на съдебната палата в гр. П. на 09.06.2015 г., докладна записка на началника на Областно звено "Охрана" - П. и сведенията на Е. С., съдебен деловодител. Изложеното от последните двама служители мотивира заключението на дисциплинарно наказващия орган, че в нарушение на служебните си задължения М. е допуснала в сградата на съдебната палата да влезе лице с личното си огнестрелно оръжие. С това нормативните изисквания са изпълнени. Съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на процедурата, тъй като по преписката не са представени обяснения от свид. Р., не се споделят от настоящата инстанция. Искане в този смисъл не е направено от служителката М., а обстоятелството, че Р. е внесъл в сградата на съдебната палата през входа, охраняван от последната, личното си оръжие, е изяснено от обясненията на Е. С. и докладната на началника на областното звено "Охрана". Този факт, както и обстоятелството, че чантата на Р. не е била проверена от служителката на входа на съдебната палата се установява и от показанията на свид. Р., дадени в съдебно заседание. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на изискванията на чл. 35 и 36, ал. 3 АПК в процедурата по издаване на административния акт са незаконосъобразни и не се подкрепят от доказателствата. Изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта също е направен при неправилно тълкуване на закона и не се обосновава от доказателствата. Служителката е наказана за неизпълнение на служебните задължения - нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Установено е, че на 09.06.2015 г. сутринта младши инспектор М., сътрудник по охраната I степен в Областно звено "Охрана" - П., изпълнява задълженията си по охрана на съдебната палата на пост 1 като извършва проверки на влизащите в сградата граждани чрез металдетекторната рамка на входа, както и на техния личен багаж и вещи (свид. А.). Около 09.00 часа същата извършва проверка на документите на свид. Р. и му позволява да влезе в сградата след преминаване през металдетекторната рамка, но без да провери чантата му, която е оставена на масичка от външната страна на рамката. По този начин свид. Р. внася в сградата на съда личното си огнестрелно оръжие, което по- късно показва на съдебния деловодител С. и на началника на звеното по охрана. При тези факти следва да се приеме, че описаното в заповедта нарушение е извършено. Съгласно раздел II, т. 11 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти всички лица, преминаващи през входовете за граждани се проверяват за притежание на предмети, материали и вещества, които могат да се използват за извършване на противозаконни действия или терористични актове. От общата формулировка на текста следва да се приеме, че проверката обхваща както гражданите, така и техния багаж. Този извод се потвърждава и от показанията на свид. С. също сътрудник по охраната. Всъщност именно по този начин разбира изпълнението на служебните си задължения и служителката М. (в този смисъл са показанията на свид. А. и С.), поради което доводът, че не е запозната изрично с правилата за вътрешния ред е неоснователен и не обосновава отпадане на отговорността. Въпреки това по време на носене на службата на посочената в заповедта дата, М. не проверява на чантата на свид. Р., поради което последният влиза в сградата на съдебната палата с личното си огнестрелно оръжие (показания на свидетеля). Това поведение на служителката правилно е квалифицирано като нарушение на раздел II, т. 11 от цитираните по- горе правила за вътрешния ред и като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, което е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Възражението на М., че личният багаж на гражданите се проверява само след сигнал от металдетекторната рамка, е неоснователно, тъй като се опровергава от показанията на свид. С. и А.. Освен това при липсата на скенер за багаж на вх...да на сградата на съдебната палата в гр. П. проверката на личния багаж на влизащите в сградата лица, следва да се извършва по подходящ начин, който да позволи ефективно изпълнение на задължението по т. 11 от правилата за вътрешния ред, което в случая от страна на М. по отношение на свид. Р. не е направено. Доводът, че след като няма изрични знаци и табели, които да забраняват внасянето на огнестрелно оръжие в сградата и този вид предмети не са посочени в т. 11 от правилата, нарушение не е допуснато, също е неоснователен. Разпоредбата на т. 11 от правилата за вътрешния ред не съдържа изброяване на конкретните вещи, които могат да послужат за осъществяване на противозаконни действия или терористични актове, но текстът е достатъчно ясен и съобразно посочената цел очертава кръга на предметите, чието внасяне в сградата е забранено и в който огнестрелните оръжия, независимо от вида си без съмнение се включват. Освен това поставянето на табели, указващи забрана за внасяне в сградата на определени предмети, цели да информира гражданите, но не и служителите от звеното за охрана за това как следва да изпълняват служебните си задължения. Възраженията за това, че липсват доказателства, които да установяват, че внесеното в сградата на съда оръжие принадлежи на свид. Р., както и че същият не е имал намерение да го използва, са без значение за разрешаване на правния спор, тъй като не променят факта на неизпълнение на служебните задължения от страна М., която, както се установява от изброените по- горе доказателства, включително от показанията на Р., не е проверила чантата на лицето. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на М. е допуснато описаното в заповедта за налагане на наказание нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната й отговорност. Това заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон мотивират настоящата инстанция да приеме, че не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд - П. постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със събраните доказателства. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено включително в частта за разноските, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на М. против заповедта на главния директор на Главна дирекция "Охрана" да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ответницата по касационната жалба следва да заплати на Главна дирекция "Охрана" сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,