Решение № 117 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 665/2009 г.

Решение № 117 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 665/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане /наречено от автора предложение/ на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Р. за възобновяване на производството по чнд № 242/2009 г. по описа на Районния съд в гр. К. В искането се сочи, че при разследването по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура - гр. Р. са установени доказателства от съществено значение за изхода на чнд № 242/2009 г., които не са били известни на съда. Представителят на прокуратурата пред настоящата инстанция пледира в подкрепа на възобновяването на делото. Осъденият и неговият защитник оспорват допустимостта и основателността на искането на окръжния прокурор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. К. с определение № 133 от 10.08.2009 г. по чнд № 242/2009 г. настанил А. Й. Б. за принудително лечение в психиатричното отделение към болницата в затвора в гр. Л. на основание чл. 89, б. "в" във вр. с чл. 90, ал. 2 от НК и чл. 431, ал. 1 от НПК. Съдът се позовал на съдебнопсихиатрична експертиза, установяваща психичното заболяване на лицето - "параноидна шизофрения" с епизодично протичане и прогресиращ дефицит. Определението не е обжалвано и влязло в законна сила на 18.08.2009 г. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо. Твърдението на защитата на осъдения, че определенията по чл. 431, ал. 1 от НПК за прилагане на принудителни медицински мерки не подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, е неоснователно. Съгласно 419, ал. 1 от НПК в кръга актове, контролирани чрез извънредния способ на възобновяването, са включени и определенията по чл. 341, ал. 1 от НПК, сред които са и определенията по чл. 431, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Районният съд гр. К. в производството по чнд № 242/2009 г. приел за установено, че А. Б. страда от параноидна шизофрения, водеща до състояние на невменяемост. В рамките на разследването по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура - гр. Р., чрез изследването на новооткрити обстоятелства по експертен път, е установено обратното - А. Б. не е болен от шизофрения и не е невменяем. Констатираното заболяване - шизотипно разстройство, наподобява шизофренията, но е различно от нея и не изключва възможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Налице е основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК - чрез разследване е разкрито доказателство от съществено значение за делото, останало неизвестно при постановяване на съдебния акт. Аргументът на защитата, че възобновяването на делото не е необходимо, защото принудителната мярка може да бъде прекратена, е без процесуална стойност. Отмяната на наложената мярка или нейното прекратяване са две отделни процесуални цели, свързани с различни правни последици. Решението на прокурора коя от тях да предпочете е в полето на дискреция на държавното обвинение и не подлежи на контрол в настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,