Решение № 11474 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 707/2009 г.

Решение № 11474 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 707/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Маркова срещу решение № 868 от 10.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1888/2008 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се обосновава неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответникът - Туран Ибрахим не изразява становище. Процесуалният представител на ВАП пледира, че касационната жалба е неоснователна. От административната преписка и събраните доказателства от първата инстанция не се установяват данни, че целта на Ибрахим е миграция към трета страна и че не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ОЧ-338 от 22.02.2008 г., издадена от директора на ГД "Гранична полиция" - МВР за налагане на Туран Ибрахим, гражданин на Република Македония, на принудителна административна мярка "забрана за влизане в РБ" за срок от три години, считано от 22.02.2008 г. до 21.02.2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел оспорването на горната заповед за процесуално допустимо. Приел е още, че процесните административни актове са издадени от компетентния орган, в кръга на правомощията му. При изготвяне на процесната заповед е бил нарушен материалния закон, тъй като в същата не е обосновано приложението на т. 5 и т. 7 на чл. 11 от Закон за чужденците в РБ (ЗЧРБ) . Съдът е установил, че в административната преписка се съдържат единствено данни, че чужденецът е нарушил държавната граница, влязъл е в страната ни без документи за самоличност, но не са събрани данни за целта на влизането му, нито за целта на пътуването. Ето защо съдът е счел, че административният орган е постановил немотивиран акт и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел така издадената заповед за незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон за немотивирана, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, независимо от оперативната самостоятелност, с която безспорно разполага административния орган. Последната не изключва задължението в рамките на административното производство в съпътстващите заповедта актове, каквото е например предложението, фактическите основания за налагането и избора на вида на принудителна административна мярка, да бъдат посочени. След като законът предвижда контрол за законосъобразност на заповедите по чл. 44 и сл. от ЗЧРБ по критериите, визирани в чл. 146 от АПК, задължението за обективиране на фактическите основания за налагане на мярката лежи върху административният орган, овластен да я наложи. В настоящия случай, в предложението на началника на РГС Елхово, с рег. № 3759/22.02.2008 г. макар да са посочени точно т. 5 и т. 7 на чл. 11 от ЗЧРБ, не са изследвани и посочени нито целта на влизането в страната, нито целта на пътуването на чужденеца. Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,