Решение № 659 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1976/2008 г.

Решение № 659 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1976/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г./. Образувано е по молба на Г. А. Д. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 27.10.2003 г. по в. гр. д. № 576/03 г. на Д. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 59 от 18.04.2003 г. по гр. д. № 330/02 г. на Б. районен съд за отхвърляне на предявен от А. Г. Д., починал на 25.06.2004 г. - наследодател на молителя, иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото му на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ от 71.000 дка, находяща се в землището на с. Г., община Б. М. твърди, че са налице писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не били представени при разглеждането му, и иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата Общинската с. "Земеделие и гори" гр. Б. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна, подадена на 03.02.2005 г., е допустима от гледна точка на срока, в който може да се упражни правото да се иска отмяна на влязло в сила решение. Изводът следва от наличието на съдебен акт, с който в производство по чл. 37 и сл. ГПК (отм.) този срок е възстановен - определение № 6 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 80/07 г. на Б. районен съд. По същество молбата е неоснователна. Искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен по съображения, че ищецът не се е легитимирал за собственик на заявеното придобивно основание - дарение на 71.000 дка земя, тъй като не е доказал договорът да е сключен в предвидената в чл. 219 ЗЗД (отм.) форма за действителност - нотариален акт. Затова всякакви записвания по планове и други документи, като това по протокол № 2 от 07.04.1949 г. на комисията за земеустрояване на ТКЗС, материализиращ замяна на земи, собственост на А. Т. Д., макар при погрешно посочване на имената, не могат да заместят липсващия фактически състав на деривативното основание за придобиване на собственост. Ищецът не е придобил земеделска земя преди образуването на ТКЗС и в негово лице не е възникнало правото по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на възстановяването й. В молбата за отмяна молителят се позовава на преписка вх. № Г* на ОбС "Земеделие и гори" гр. Б. и обосновава тезата, че наследствените имоти на А. Д., собственост на наследодателя му К. Д. М. - предмет на посочената преписка, са различни от тези, които ищецът е придобил по дарение. Този довод и доказателства във връзка с установяването му са неотносими към иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. На първо място въззивният съд не е приел идентичност между спорната земя, която ищецът претендира да е придобил на самостоятелно правно основание и земи, заявени за възстановяване като наследствени от Г. А. Д. и Ж. А. Т. - баща и леля на ищеца. На следващо място по делото изобщо не са въведени и обсъждани твърдения за наследствено правоприемство от К. М., за чиито земи става въпрос по посочената от молителя преписка. Ето защо тя няма характер на ново писмено доказателство, което да е от значение за изхода на спора. Като нови писмени доказателства се представят две копия от фонда на "Поземлена дирекция" гр. Т. г. В първия документ срещу името на А. Т. Ж. с № 39, са посочени данни за записани на негово име земи, а във втория същото лице, но с фамилно име "Джелянов", е посочено като собственик на парцел **** от кв. 3 с площ от 71.000 дка. Доказателствата не са нови, били са представени при висящността на делото и са приложени на л. 45 и л. 47 по гр. д. № 330/02 г. на Б. районен съд. Те са част от доказателствения материал при постановяване на влязлото в сила решение и затова не могат да послужат като основание за отмяна. В обобщение на всичко изложено молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.