Решение № 7014 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 645/2016 г.

Решение № 7014 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 645/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Р. П. С. против решение по адм. д. № 448/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Иска отмяна с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че не са спазени сроковете в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказание и освен това съдът не е обсъдил липсата на мотиви към заповедта. Ответникът директорът на ОД на МВР Б. оспорва касационната жалба като неоснователна като развива подробни съображения за спазен срок по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР и събрани доказателства за неспазване на чл. 20, ал. 3 и чл. 25, т. 12 от Инструкция № I з 1373/21.06.2010 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1734/11.11.2015 г. по адм. д. № 448/2015 г. по описа на Административен съд-Б. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. П. С., "младши оперативен дежурен" в "Оперативна дежурна част" на РУ "Полиция", гр. П., против заповед № 244з-1048/27.05.2015 г. на директора на ОД на МВР гр. Б., с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на служебни задължения съобразно чл. 20, ал. 3 и чл. 25, т. 12 от Инструкция № I з 1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. Съдът е установил, че жалбоподателят е бил оперативен дежурен в Районно управление "Полиция" (РУП) - П., на 22 срещу 23.08.2014 г. и не е изготвил докладна записка относно постъпил устен сигнал от лицето Р. С. за откраднат мотопед, подаден лично от пострадалия в сградата на РУ - П. Налице е неизпълнение на задължения по чл. 20, ал. 3 и чл. 25 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. относно организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, съгласно която жалбоподателят е бил длъжен да уведоми ръководителя на структурата за постъпилия сигнал, да докладва и регистрира същия като заявителски материал, предвид съдържащите се в него данни за престъпление. Допуснатото бездействие представлява неизпълнение на служебни задължения и поради това е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за което органът е наложил предвидено в закона дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР "порицание" за срок от 6 месеца. Неоснователно е оплакването, че към заповедта липсват мотиви. Заповедта е издадена на основание установени факти в справка № 1193 I р- 5874/31.03.2015 г. на комисия, назначена от директора на ГД "Национална полиция" -МВР по жалба от 13.01.2015 г. на Р. М. С. и писмо № 11937- 5999/1.04.2015 г. на директора на ГД "Национална полиция" до директора на ОД на МВР Б. за предприемане на дисциплинарни мерки. Съгласно ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Наказанието "порицание за шест месеца" е минимално за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради което липсата на мотиви относно цялостното поведение на служителя по време на службата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не е съществено нарушение. Спазен е срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за наказване в 2 месечен срок от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР посочва момента, в който нарушението се смята за открито, а именно: когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Установяването на нарушението по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР става с постъпването на материалите при компетентния дисциплинарно наказващ орган, което е станало на 31 март 2015 г. В писмения отговор ответната страна е направила искане за присъждане на направени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски се присъждат само при доказано процесуално представителство. Такова в случая не е налице, поради което разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК